Мария Захарова - говорителката на руското външно министерство, нападна бившия български президент (2012-2017) Росен Плевнелиев.

Това стана на редовния й седмичен брифинг. А повод бе опит за въпрос, който тя така и не изчака да бъде зададен.

Българският журналист Борис Анзов започна да говори за думите на Плевнелиев от 14 ноември пред бТВ, че Русия е тренирала в България с първите си кибератаки, а след това е преминала на други страни.

Захарова прекъсна въпроса и отговори:

"Може ли аз да задам един глобален въпрос? Вижте, имате в ръцете "вълшебна пръчица" - изхождаме от това, че "руските хакери" всичко могат, нали? Кажете - ако я имате, ще искате на другите ли да им е зле или на вас да ви е по-добре?

Ако вездесъщите "руски хакери" могат да избират президента на САЩ, да провеждат референдуми в Европа за отцепването на суверенни държави - какво още там те могат? - как смятате, дали такъв инструментариум би бил използван за собственото благо? Защо тогава той все бива използван в собствена вреда? Никой ли не е задавал такъв въпрос? Затова извинете, но дори не искам да слушам това до край. Това вече е параноя от глобален, световен мащаб. Веднага искам да кажа, че ако има факти, ще ги обсъждаме, като няма факти, ще коментираме така, както коментираме."

Захарова бе попитана и дали може да предостави списък на българските политически дейци, посещавали Русия през последните 10 години и получили награди там. Журналистът обеща, че "ние от наша страна ще предоставим списък на хората, грижещи се за гробовете и паметниците на героите на войните в Бълария."

"Ще се постараем да предоставим информация", увери Захарова.

Анзов бе по фланелка и се оправда, че в България сега е горещо, но явно нямаше предвид времето. Захарова се съгласи с извода за горещината.

От две седмици насам Мария Захарова на няколко пъти отправи нападки срещу българските власти и дори срещу приятелски настроения към Русия президент Румен Радев. Повод са осквернявания на паметници на Съветската армия у нас. Захарова дори заяви, че армията на СССР спасила българските евреи от депортация и унищожение по време на Втората световна война, с което предизвика гнева на много хора. В действителност  през пролетта на 1943 г., когато се решава съдбата на евреите у нас, Съветската армия все още е много далече от България.