Спирането на климатичните промени все още е възможно, но изисква усилия и координация между правителствата, бизнеса, учените и обикновените граждани, предупредиха експерти. Според тях следващите три години са ключови за намаляване на темповете на "глобалното затопляне".

През последните три години са отчетени най-високите средни температури. Но докато температурите се покачват, въглеродните емисии остават едни и същи. Това дава надежда, че най-сериозните последствия от климатичните промени - суша, наводнения, повишаване на нивото на световния океан - могат да бъдат избегнати, се твърди в писмото на учените, публикувано в списание "Нейчър".

Авторите, включително Кристина Фигерес - бивш ръководител на политиката на ООН по климата и Ханс Йоахим Шелнхубер от Междуправителствения панел за климатични промени, изтъкват, че следващите три години са ключови. Те пресмятат, че ако емисиите на въглероден диоксид бъдат намалени до 2020 г., няма да бъде премината температурната граница, след която глобалното затопляне не може да бъде спряно.

"Математиката е брутално ясна: ако светът не може да бъде излекуван през следващите години, той може да бъде фатално засегнат от небрежност", казва Шелнхубер, директор на Института за изучаване на климатичните промени в Потсдам.

Авторите изтъкват, че тенденцията към увеличаване на емисиите на въглероден диоксид е спряна, а технологичният прогрес е предпоставка за намаляването им в бъдеще. Увеличава се използването на възобновими енергийни източници, а използването на въглища намалява в ключови региони като Китай и Индия.

Учените призовават политическите и бизнес лидери да продължат да се борят с въглеродните емисии и да преследват целите, заложени в Парижкото климатично споразумение - дори без участието на САЩ. 

"Както и преди Париж, трябва да помним, че "невъзможно" не е факт, а отношение", пишат те.

Експертите също определят шест цели, които според тях могат да се приемат на срещата на Г-20 в Хамбург на 7 и 8 юли. Сред тях са увеличанване на използването на енергия от възобновими източници до 30% от общото потребление. 15% от новите превозни средства трябва да бъдат електрически, а някои от най-големите световни мегаполиси да спрат изцяло емисиите на въглероден диоксид до 2050 г.

Дебатите относно глобалното затопляне бяха подновени, след като американският президент Доналд Тръмп оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата. Решението му беше критикувано от учени, световни лидери и от американски граждани.