Гледането на Оливър Стоун, който интервюира президента Владимир Путин четири часа, не е урок по журналистика. Стоун е нелеп интервюиращ и не предизвиква Путин да каже нещо, което светът не е чувал от него досега. Гледането на интервютата за забавление също е съмнително предложение: четирите части съдържат много глупави разговори и дори повече пълнеж като кадри на двамата мъже, гледащи “Д-р Стрейнджлав” заедно. 

И все пак "Интервюта с Путин", излъчени този месец от Showtime, може би си струва да бъдат гледани заради представата, която дават за определен вид взаимоотношения.

Много американци търсят обяснение за очевидното преклонение на Тръмп пред Путин. Как е възможно могъщ и богат американец да изпитва топли чувства към тираничен, корумпиран лидер на враждебна сила? Изненадващо “Интервюта с Путин” дава психологически и интелектуални отговори на този въпрос. Стоун изглежда изпитва същото огромно възхищуние към Путин, както и Тръмп. При заснемането на общуването им, той представя пред аудиторията условията, на които се базира това възхищение. Ако искате някога да изпитате възхищение от диктатор, трябва да се уверите, че изпълнявате тези условия.

Условие 1: Невежество. Помага, че Стоун изглежда има само смътна, до голяма степен неточна представа за биографията на Путин и руската история. Невежеството на Стоун по въпроса му позволява да слуша безкритично как Путин лъже.

Във втори епизод, отговаряйки на въпрос относно състоянието на демокрацията в Русия, Путин твърди, че в страната има "стотици телевизионни компании", които държавата не би могла да контролира дори и да опита. Това не е вярно, но не е оспорено.

В трети епизод, Путин разказва дълга история за корените на войната в Украйна, кулминация на която е твърдението, че тя започва след като националистическите украински специални части отвлекли етнически руснаци от източна Украйна. Стоун изглежда приема тези фантастични твърдения.

Условие 2: Любов към властта и величието. Втори епизод е история за ухажване. Путин показва на Стоун своите конюшни (включени са снимки как Путин язди). После двамата гледат филм заедно. А после Стоун гледа как Путин играе хокей и се подмазва, хвалейки атлетичната мощ и жизнеността на Путин.

Тогава Стоун повдига въпроса за правата на ЛГБТ-обществото, което Путин приема като възможност да затвърди своята привлекателност и хомофобията си. Той казва, че не би влязъл в душ кабина с гей, защото не би желал да го изкушава и защото владее джудо. С други думи, хипотетичният гей би намерил Путин за неустоим и Путин ще трябва да го набие. И Путин, и Стоун изглежда намират този сценарий за забавен.

В трети епизод, Путин показва на Стоун дома си в Сочи. Стоун съответно е впечатлен. Те отиват в Кремъл. "Имате доста място тук", ентусиазира се Стоун. "Бихте ли ме развели?" Путин се съгласява и води Стоун в кабинет, където на монитор се излъчва известната реч на Путин от 2007 г., когато той осъди НАТО и Запада, и в друг кабинет, където президентът държи потрет на баща си като млад моряк в Крим. В края на епизода Стоун рецитира на Путин собствената му реч за анексирането на Крим. Стоун изглежда се наслаждава на това да произнася думите на Путин. На Путин пък очевидно му доставя удоволствие да чуе собствените си думи, макар и на английски.

Условие 3: Общи предразсъдъци. Стоун и Путин изпитват ужас от мюсюлмани. Този общ възглед улеснява разговорите им. В първи епизод Стоун информира Путин, че Уилям Кейси, директор на ЦРУ през 80-те, е имал проект да “предизвика вълнения сред мюсюлманите в Кавказ и Централна Азия”. (Стоун очевидно не знае, че Кавказ и Централна Азия са два различни региона на стотици километри един от друг.)

Във втори епизод Стоун предлага съчувствие на Путин: "Споменахте по-рано, че бялото етническото руско население се стопява", казва той, очевидно вярвайки, че Русия следователно е в опасност. Но Путин има добри новини: "За щастие обърнахме ситуацията. В последните три години отчитаме ръст на населението, включително в региони, които са исторически с руско етническо мнозинство." Путин на практика се оказва спасител на бялата раса.

Условие 4: Невъзможност или нежелание за разграничаване на фактите от фикцията. По време на интервютата, Стоун изглежда задава на Путин предварително подготвени въпроси, вероятно написани от екипа на руския президент. Подобни въпроси са стандартни за годишната пресконференция на Путин пред руски журналисти.

В първи епизод например Стоун, след като претърсва неточни биографични въпроси, изведнъж пита Путин за опитите за убийство срещу него. Имало е повече заговори срещу Путин, казва Стоун, отколкото срещу Фидел Кастро. "Има пет, за които аз съм чувал", заявява уверено той. Това е забележително, защото журналистите, които отразяват Путин, включително аз, не сме чували за пет, четири или дори един опит за убийство на руския президент (въпреки че руските власти са твърдели, че са осуетили един или два). Но Путин изобщо не е изненадан от въпроса и му отговаря уверено. Не би трябвало да е изненадващо, че Стоун е склонен да играе играта на Крамъл. По преме на "Интервютата" той използва кадри от игрални филми - от Втората световна война и дори собствената му драма "Сноудън" - сякаш са документални.

Условие 5: Морален неутралитет. За да упражнява невежество, расистки предразсъдъци, любов към властта и абсолютно незачитане на фактическата точност, човек трябва да живее в свят, където всяко нещо може да значи всичко и където нищо не е сигурно. Цитат от четвърти епизод илюстрира как работи този подход: "Сталин е продукт на своето време", казва Путин. "Можете да го демонизирате колкото искате или, вместо това, да говорите за приноса му към победата над нацизма. Но прекомерната демонизация на Сталин е само начин да се атакуват Съветския съюзи и Русия, да се намекне, че съвременна Русия носи родилни белези от сталинизма. Всеки има някакъв родилен белег. И какво от това?" Какво от това, че Русия все повече превръща в идол човека, който уби милиони съветски граждани и затвори десетки милиони в концентрационни лагери? Изглежда нищо. "Майка Ви и баща Ви са го уважавали, така ли?", пита Стоун. "Разбира се", отговаря Путин.

Разбира се, Оливър Стоун не е Доналд Тръмп. Но споделя с него специфичен светоглед и приъствие на света - и лукса на постоянство в този начин на съществуване, дори превръщането му в спектакъл.

...

Коментарът на Маша Гесен е публикуван в "Ню Йорк Таймс". Преводът е на Клуб Z.