Честит празник, днес е денят, в който преди 17 години служебното правителство на Стефан Софиянски въведе валутния борд.

За идеолог на валутния съвет се смята американецът проф. Стив Ханке, който през 1991 г. заедно с д-р Кърт Шулер пише монографията "Зъби за българския лев: Решението валутен борд". Изготвянето на необходимите нормативни промени е направено от трима юристи, които тогава работят в БНБ - Борислав Стратев, Димитър Ананиев и Валери Димитров (бившият шеф на Сметната палата), под ръководството на Красимир Ангарски, министър без портфейл в кабинета "Софиянски".

Години минаваха, правителства се сменяха, протестиращи протестираха, но бордът остана. И е единствената тема, по която всички политици важно отсичат: "Бордът не трябва да се пипа!" За някои той е единственото хубаво нещо (освен Световното по футбол през 1994 г.), което се е случило на България от началото на прехода.

Някога неговите "бащи" - хората, които го създадоха, са били доста разумни. Първо, че избраха германската марка, за която да вържат лева, а не щатския долар, каквито идеи е имало. И второ, че заложиха автоматично левът да се фиксира към еврото по курса на конвертиране на дойчемарката, за да няма възможност в последствие хей така да се обезцени "за да могат някои хора да си върнат кредитите по-евтино".

Формулата на борда е заложена в Закона за БНБ - управление "Емисионно" трябва да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българската народна банка. Което на разбираем език означава, че ако банката е отпечатала сто лева, в "касата" си държи грубо сметнато, 50 евро. И няма как еврото да стане 3 или 5 лева, защото просто няма отпечатени толкова левове. Просто и ясно, има и някои други подробности които ограничават възможността валутните резерви да са в индийски рупии или руски рубли.

Никъде в закона не се споменава думата "борд", както и няма специален закон за борда, но той съществува и 17 години дава увереност на хората, че дори в най-лошия случай ще отидат в БНБ и ще сменят парите си в евро по официалния, а не трънския курс.

За нещастие проблясъкът на политически разум и далновидност, който се е проявил при създаването на валутния борд, след това някъде е изчезнал, най-вероятно си е отишъл с дойчемарката. Да го намерим и върнем, за да не се правят закони в полза на "нашия олигарх", Чичо Сам или Дядо Иван, а в полза на всички българи.