44-ото Народно събрание, плод на третите поред предсрочни парламентарни избори у нас за има-няма 4 години, вече е факт. Конституирано, с клетва, както си му е редът, със заявка за пълен 4-годишен мандат, пълно с нови лица, макар юристите да са кът, изпразнено откъм десния политически спектър и, разбира се, отново с яркото присъствие (което вероятно ще се превърне в ярко отсъствие, ако съдим по миналото) на депутата Делян Пеевски на първия ред. Не, че досега е седял другаде, когато е идвал...

Ако не сте проследили началото на новия политически сезон - не сте изпуснали кой знае какво. Цитати от Захари Стоянов за "добре дошли" от най-възрастния депутат Тома Томов от БСП. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не говори от трибуната, но ни каза, че ако а тези избори е имало мажоритарна система - ГЕРБ са щели да имат 130 депутати... Говори и за стабилност, защото в света и на Балканите му изклежда разклатена. Тоест - нищо ново.

Последваха 5 речи от председателите на парламентарни групи. 

Знаете ли колко пъти бе спомената думата "реформа" в тях? След малко идва отговорът.

Иначе бе спомената, при това в лапсус - негов автор бе първият оратор - председателят на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов, който, четейки словото си, заяви като приоритет "продължаваме реформата на съдебната реформа". Каквото и да значи това. От Цветанов разбрахме още, че този път целта е 4-годишно управление, че идеята на президента Румен Радев за ограничен вот в чужбина е неприемлива, за разлика от незадължителния за парламента резултат от референдума на Слави Трифонов за въвеждането на мажоритарна избирателна ситтема. Разбрахме още, че въпреки критиките на опозицията, "никакви крайни форми на национализъм няма да бъдат допуснати". Каквото да значи и това. И лайтмотивът, който вървеше в повечето речи - външнополитическата ситуация.

От лидерката на БСП Корнелия Нинова чухме точно това, което се очакваше, плюс шокова доза популизъм. Замразяване на депутатските заплати, подкрепа за бедните, подкрепа за увеличаване на учителските възнаграждения... И още някакви неща, които никого не изненадват. А, да, и БСП е ясна опозиция, управленска алтернатива и носител на промяната. Вярно, в групата лъха на нещо като промяна - в Нона Йотова, Елена Йончева и 42-ма от общо 80 депутати, които досега не са били на парламентарна банка. 

Валери Симеонов пък се прояви като парламентарния лидер на "Обединените патриоти" и от него разбрахме за постиженията в предишния мандат, когато подкрепяха управлението, но не бяха в него. Сега, по всичко личи, че от тях можем да очакваме повече от това, което познаваме. Речта на Симеонов беше единствената, в която се говореше за "стабилност" - няколко пъти в различни нейни части. Имаше и сравнително нов курс за патриотите, описвани досега като не дотам проевропейци:

"Българското правителство и парламентът трябва не просто да координират своята политика със страните от ЕС, те трябва да влияят върху създаването на общата европейска политика, особено в областта на сигурността, европейските граници, миграцията, отбраната".

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ говореше за права и свободи. И за обединение:

"Да осъзнаем силата на обединението, необходимостта от обединение, да изоставим политическите и партийни сметки и да върнем нормалността в политиката и държавното управление".

Той призова и "да спасим България" - съвсем в духа на ГЕРБ и "Обединените патриоти", чиито лидери завършиха речите си с "България над всичко"...

 
Веселин Марешки пък стана зам.-председател на парламента с първата си поява в него. И пропусна да прочете политическата си реч, подготвена предварително. Каза само, че трябва да има правителство. И морал...
 

И така. От утре новият парламент ще мине в работен режим. Мандат за съставяне на правителство се чака идната седмица. Дотогава - малко преговори. И очакване ретроградният Меркурий да си тръгне, може би. На 3 май...

А сега на въпроса - колко пъти бе спомената думата "реформи"? Нали прочетохте вече - това беше.