"Ние не сме по свалянето на режими. Не сме силни в сваянето на диктаторите и намирането на техни заместници. Трябва да изчакаме режимът в Русия сам да падне."

Това заяви днес в София д-р Марк Галеоти - страши анализатор в Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Той представи доклада си, озаглавен „Хевиметъл дипломация. Как Русия използва политически своята военна сила в Европа след 2014 г.“

За едни Марк Галеоти е ястреб, а в Полша го смятат за гълъб, отбеляза Весела Чернева от ЕСВП-София.

Според британския анализатор кампанията на Русия срещу Запада не е за територии, като смятат някои. Просто западният модел е едно голямо предизвикателство пред управниците в Москва.

Ясно е, че Русия иска да възстанови зоните си на влияние.

"Но дори в България, където има традиционни сантименти към Русия, много малко хора искат страната им да прилича на Русия. Много малко биха искали да бъдат руски граждани", отбеляза Галеоти.

Той е убеден, че санкциите срещу Русия трябва да бъдат по-силни.

"Много би ми се искало да видя изключени от университетите граждани на тази страна. Би ми се искало да видя отнети от руски собственици жилища тип пентхаус в Лондон. Но това трябва да засяга тези хора, които вемат решенията, а не намиращите се 15 нива под тях", каза Галеоти.

Що е хевиметъл дипломация?

Като външен министър на Германия Щайнмайер е станал жертва на хевиметъл дипломацита чрез обезсърчаване. Снимка ЕПА/БГНЕС

От 2014 г. Русия разгръща широка, агресивна и многоплатформена кампания чрез своята армия и заплахи за прибягване до военна сила като инструменти на принудителна дипломация, с цел да се разделя, обърква и възпира Европа, пише аналитикът в резюме към доклада си. Основните елементи на тази кампания са заплахи за евентуални военни действия, военни учения, демонстративно симулиращи подобни операции, разполагане на бойни единици и проникване в европейските въздушно пространство, води и територии.

Тези маневри отслабват единството на ЕС и НАТО. Все пак понякога те имат и обратен ефект.

Хевиметъл дипломацията вероятно ще продължава и в обозримо бъдеще, смята Марк Галеоти. Той смята, че ЕС и неговите страни членки трябва да изострят усета си спрямо действителните и политическите ходове и да демонстрират убедително единство и капацитет при необходимост от реакция.

Този вид дипломация разчита на заплахи и служи, за да компенсира явната слабост на руската диплоация от 2014 г. насам. Тогава анексирането на Крим и падането на проруския украински президент Виктор Янукович доведоха до влошаването на отношенията със Запада.

Разковничето за разбиране на често провокативните методи на Русия е да се осъзнае както зейналата пропаст между амбициите на Кремъл и обективните му възможности, така и разбиранията му относно слабите места на Запада, продължава Галеоти. И изтъква, че тези разбирания съвсем не са неоснователни.

Стратегическите цели, които стоят зад тази хевиметъл дипломация, могат да бъдат разпределени в 4 големи императива:

Разделяй. Ако са вътрешно единни, ЕС и НАТО, дори отделно взети, са значително по-силни от Русия политико-икономически и военни структури. Поради това Москва се опитва да изостри разцеплението в тях. Пример е дискомфортът, който някои лидери са изпитвали при мисълта да подкрепят Турция срещу Русия при свалянето на руския самолет през 2015 г. И това е допринесло за сближаването между президентите Реджеп Ердоган и Владимир Путин.

Отвличай вниманието. Когато замисля някаква авантюра, Русия се стреми да отвлече вниманието на Европа от съответната зона. През ноември 2015 г. например нейната авиация удари с ракети цели в Сирия, като по тои начин притесни Иран и той затвори въздушното си пространство за по-нататъшни руски обстрели. Така обаче бе отвлечено вниманието от интензифицирането на военните действия в Донбас. Там бе използвано тежко въоръжение, което трябваше да бъде изтеглено.

Обезсърчавай. Предназначението на хевиметъл дипломацията е да изнерви аудиторията и да внуши на обществото и дори на някои политици, че рискът от война е толкова голям, че най-добрата и дори единствената възможност е някакво разбирателство с Москва, каквито и да са неговите последствия. Това е особено ефективно като възпиращ инструмент за евентуалното присъединяване на Швеция и Финландия към НАТО, или укрепването на европейските отбранителни средства. Пример в това отношение са твърденията на германския външен министър (сега президент) Франк-Валтер Щайнмайер, че ученията "Анаконда-16", имали решаващо значение за гарантиране на сигурността на Полша, щели "да възпламенят ситуацията допълнително".

Доминирай. Москва е обладана от ентусиазма от XIX век да придобива сфери на влияние. Основната й цел е да утвърди властта си върху това, което смята за свой "заден двор" в лицето на постсъветските държави с изключение на прибалтийските. Но това не значи, че ако се появи възможност за придобиване на влияние още по-далече, Кремъл няма да се възползва с радост.