Румен Радев вече е близо 20 дни на поста си, но по медии и в публичното пространство упорито продължават да го наричат „генерал“. Обсъждането на военните умения, пилотските достижения, излъчването на летеца и все в тази стилистика беше обяснимо и очаквано по време на цялата кампания. Това беше част от легендата, която спечели внушително количество гласове на българските избиратели.

Но вече е крайно време да се сложи край на генералското титулуване. Подходящото обръщение към Радев може да бъде само "г-н президент", "г-н държавен глава" или "г-н главнокомандващ".

Ето и някои очевидни причини защо обръщението „генерал“ вече е неуместно.

1. Една съвсем очевидна и формално важна причина. Президентът е главнокомандващ на Българската армия и всеки неин член, дори и най-високопоставеният, е подчинен на държавния глава. Така че "генерал Радев" е понижение спрямо "президента Радев", нали? Друг е въпросът как точно се усеща Румен Радев - дали повече като генерал, летец и въобще военен, или като държавен глава.

2. Човек може да напусне армията, но армията трудно напуска човека.

Радев подаде съзнателно, обмислено и без външен натиск рапорт да се уволни и да напусне армията. Т.е. би трябвало да се е подготвил най-малкото психически за промяната, която се осъществява в живота му и прехода към цивилността - но едва ли е лесно да загърбиш години на военен ред.
И затова трябва да му помогнем да се еманципира и да поеме новата си роля, като престанем с травматичното напомняне на предишната му битност. И да забравим обръщението "генерал". Да повторим - Радев е държавен глава. 

3. Радев очевидно е все още носталгично настроен - продължава да говори и да се държи като военен. Военният у него се обажда по всякакви поводи и без поводи. Защо избра „Спартан“, за да лети зад граница? Дали само защото е по-евтино, или защото е по-познато, а и носи онзи познат армейски полъх?
В кадровите си назначения също има подобни избори.
Само напомняне - вицепремиерът и човекът, пряко нагърбен с най-важната отговорност на службеното правителство - честните и проведени без нарушения избори, е висш военен.

А последните назначения, които правителството направи на областните управители - случайност ли е, че от 14-те трима са завършили висши военни училища, двама са с полицейски бекграунд. 

Тънката червена армейска линия не е май толкова тънка.

4. В България - и слава Богу (да, и за съжаление на известно количество хора) - няма военен режим. И не ни управлява военен. Нито генерал, нито генералисимус. Биографията на президента, преди да стане държавен глава, е важна като натрупани умения, професионален опит, политически знания, но тя остава в миналото като бекграунд, докато на "Дондуков" 2 управлява държавният глава.

Обръщението "генерал" в комбинация с президент не буди приятни асоциации и е по-добре да си ги спестим.

5. Вече имахме един генерал. Вярно само от МВР, и то от "Пожарната", но "подвизите му" бяха безчет и медийно възхвалявани. Минаха доста години, преди кметът Борисов, лидерът на ГЕРБ Борисов и премиерът Борисов да изместят Генерала и той да отиде лека-полека в историята. Това бавно еманципиране на Б. Б. от публичния му героизиран образ обаче не беше в негова полза. А осъзнаването на държавническата позиция му се случва трудно. Ако по-малко реагираше като класически обиден герой от митологията (а години наред той живееше с образа си на герой) - и не хвърляше оставка  при най-малко предизвикване и отреагирваше повече като държавник, щеше да предотврати немалко неприятни и кризисни ситуации в България. И задаващите се предсрочни избори, разбира се.

Имайки и този пример предвид и за Радев, и за всички ще е по-добре, ако по-малко се изживява и вживява като генерал и действа повоенному. Най-малкото, за да не приема и изпълнява заповеди.