Служебното правителство одобри бюджет от 29,9 млн. лв. за организацията и произвеждането на предсрочните парламентарни избори на 26 март. Това стана по време на първото заседание на министрите днес, съобщиха от правителствената пресслужба. За сравнение парламентарният вот през 2014 г. струваше малко под 26 млн. лв., а президентските избори и националният референдум през 2016 г. "глътнаха" около 50 млн. лв.

Координацията при организацията на вота ще е отговорност на силовия вицепремиер и министър на отбраната в кабинета Стефан Янев. Пак той ще контролира и процеса на подготовка на изборите зад граница. Янев ще съгласува и общите дейности между правителството и Централната избирателна комисия - изработването, доставката, съхранението на бюлетините и останалите изборни книжа, както и съхранението на машините за гласуване. От правителственото решение не става ясно дали ще се направи опит да бъде спазен Изборният кодекс и машинно гласуване да има във всички над 12 000 избирателни секции. ЦИК вече си позволи да излезе с решение, че машини ще има в едва 500 секции, тъй като досега този вид вот беше само експериментарен. В съда тече дело срещу решението на ЦИК, заведено от "Нова република".

На пресконференция финансовият министър Кирил Ананиев обаче даде яснота: 

"Вероятно делото ще бъде оформено днес и в рамките на три дни ВАС ще се произнесе. Ако ВАС се произнесе, че във всички 12 340 секции трябва да има машинно гласуване, ние сме готови да променим своята план-сметка, но мисля,че до там няма да се стигне", каза министърът на финансите.

 
Ананиев внесе в Министерския съвет проект на план-сметка за разходите по организационно-техническата подготовка и произвеждането на изборите. Разбивката по пера на заложените 29,9 млн. лв. се съгласува и с ЦИК. Ананиев ще предложи и проект на тарифа, по която партиите, коалициите и инициативните комитети, участващи във вота, заплащат предизборните предавания по БНТ и БНР и техните регионални центрове.
 
От план-сметката става ясно, че най-голямото финансово перо са възнагражденията и осигуровките на членовете на районни и секционни избирателни комисии - 9,4 млн. лв. 5,5 млн. лв. ще струва техническата подготовка на изборите за МС, областните и общинските администрации. Разходите за изборните книжа - в това число отпечатването на бюлетините, както и обработката на данните от вота и провеждането на машинно гласуване ще са 5,9 млн. лв. МВР получава 4 млн. лв. за работата си по изборите, а МВнР - 1,5 млн. лв. за провеждане на вота в чужбина и подготовка на Международния пресцентър в изборната нощ. Разяснителната кампания за вота ще струва на ЦИК 450 000 лв., а средствата за т.нар. медийни пакети, от които могат да се възползват участници в изборите, неполучаващи субсидия по Закона за политическите партии, са в размер на 1 млн. лв.

Министърът на вътрешните работи ще организира изпълнението на дейностите от компетентността на МВР, а министърът на регионалното развитие и благоустройството ще координира изготвянето и публикуването на избирателните списъци, тъй като на негово подчинение е службата ГРАО.

Служебният премиер Огнян Герджиков обяви пред министрите си, че трябва да се създаде и Изборен борд, който да подпомага организацията и в него да участват и граждански организации, и експерти. Такива бордове имаше при служебните кабинети на Марин Райков и на Георги Близнашки по времето на президента Росен Плевнелиев.

"Провеждането на честни и демократични избори - това ми е голяма амбиция - да направя много решителна крачка срещу това уродливо явление, на което сме били свидетели през последните години - тази срамна търговия с гласове. Нямам илюзията, че ще се справим на 100 процента с това, но поне да си проличи много решителна крачка в тази насока. Защото ние не сме европейка държава, ако продължаваме по този начин, вместо да провеждаме избори, да търгуваме с гласове", каза пред министрите си служебният премиер Огнян Герджиков.