Историята със салфетката, върху която Чърчил и Сталин са си поделили влиянието в няколко страни от Източна Европа е достатъчно известна.  Западът нееднократно е обвиняван, че след края на Втората световна война е харизал нашата половина от континента на Кремъл.

В тези критики има основание, разбира се. Западните държави обаче току-що са излизали от една световна война и е нямало как веднага да започнат друга.

Освен това сравнително бързото приемане на повечето държави от Източна Европа в НАТО и ЕС след края на Студената война може да се смята и като реверанс от страна на Запада. Като опит за компенсация заради това, че преди малко повече от 80 години западните страни изоставиха Източна Европа и дълго време си затваряха очите за зверствата на Сталин и неговите наследници.

Според историята на салфетката е било написано, че СССР ще има 75% влияние в България. Както е известно съветското влияние не само у нас, но и в цяла Източна Европа беше 100%, че и отгоре.

След края на Втората световна война до 1989 г. цяла Източна Европа беше под руско робство. Особено в България това робство беше много тежко.

Ние "носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото". А "спомен люти от дни на позор" продължава "да висне кат облак в наший кръгозор".

Тежките последици от руското робство все още тегнат върху българския народ. Последните парламентарни избори доказаха със страшна сила, че не сме преодолели нито срама по челото, нито синилата от бича, нито следите от теглото.

Не просто не сме ги преодолели, ами дори се гордеем с тях. И противно на всяка логика смятаме, че националното ни достойнство минава през обслужването на доскорошните ни поробители.

Днес България има всички възможности ако не да изкорени, то поне да минимизира руското влияние. Но то отново е много голямо - може би към 75%, например - и се увеличава неимоверно след последните парламентарни избори.

Този път заслугата за това е на доскорошния ни президент и настоящ премиер Румен Радев. Именно той в момента разписва новата салфетка, според която влиянието на Кремъл у нас отново е към 75% с тенденция да расте.

Западът ни дава всички възможности да се защитим от Русия, която отново иска да наложи робство над Източна Европа, започвайки от Украйна. Ние сме член на НАТО, ЕС, Шенген, еврозоната и имаме възможност да участваме в Коалиция на желаещите и още няколко формата, чиято цел е точно тази - да сме защитени от лапите на руската мечка.

Правителството на Румен Радев обаче ни извади от всички тези формати. Ако имаше възможност щеше да ни извади и от НАТО, и от ЕС, но тази възможност не съществува - благодарение най-вече на усилията на презираната от всички останали демократична общност.

В България често се появяват дронове - било по вода, било по въздух - но около тях се вдига шум само ако са украински. Ако са руски, властта мълчи като комунист на разпит, все едно нищо не е станало.

Един по един гърмят военни заводи. Според западни експерти зад тези взривове прозира дългата ръка на Русия, но според настоящата ни власт всичко се дължи на нашенско нехайство и небрежност.

Според Румен Радев националният ни интерес е да защитаваме трима руснаци със съмнителна репутация. А не да сме чиста и свята република, както и равни с другите европейски народи, например.

Властта се намесва в работата на медии и журналисти, които се противопоставят публично на руското влияние у нас, биват отстранени под една или друга форма. Това е началото на всяка диктатура по учебник, включително тази на Путин. 

Според българската власт във войната на Русия срещу Украйна агресор няма. А единственият вариант за мир е да се натиска нападнатата Украйна да отстъпи - както иска Русия.

Руското външно министерство се скъса да хвали Румен Радев в последните месеци. Определено има защо да е доволно от него.

Хубавото е, че този път българските граждани не са беззащитни, каквито са били пред евразийските пълчища на Сталин. От българските граждани не се очаква да сформират чети, да хващат гората и да си рискуват живота, както са правили горяните, например.

Всичко, което се очаква от българските граждани, е да осъзнаят грешката си. Защото не всички 1 444 920 души, които дадоха 131 мандата на Румен Радев в парламента, са невежи или продажни русофили.

За да се спре руското влияние на предстоящите президентски избори гражданите трябва да изберат човек, който да е силен коректив на настоящото русофилско правителство. И след това да направят престоя на това правителство във властта възможно най-кратък.

Положението не е безнадеждно, каквото е било след края на Втората световна война. Всички проруски власти в България в годините на прехода са се проваляли с гръм и трясък.

Общото между тези управления е, че винаги са били твърде нагли и твърде късогледи, за да виждат по-надалеч от собствения си интерес. Приликите между предишните проруски управления и настоящото вече отчетливо се забелязват.

Провалът на това управление е сигурен.  Не се знае само колко точно време ще отнеме, докато се стигне до него.

Ако отново попаднем под някаква форма на руско робство - например като това в Унгария, докато я управляваше Виктор Орбан - този път няма да можем да се сърдим на Запада. Защото той ни дава всички възможности да се защитаваме от Русия. 

И е готов да ни помага. А ние - и по-точно правителството, което сме избрали - отхвърляме тази помощ и тези възможности една по една.

Преди 80 години нашите предци не са си докарали руското робство чрез парламентарни избори. То им се е стоварило върху главите, след като Червената армия е окупирала България. Ако техният глас е имал значение, то Сталин никога нямаше да припари до родината ни.

Сега ние сами си слагаме тежкия руски хомот на шията.  Правим го на парламентарни избори, чрез нашия собствен вот.

"Срама по челото" този път си е изцяло наш. Никой не ни е виновен за него, най малко - Западът.