По-вероятно е предсрочните парламентарни избори да бъдат насрочени от новия президент Румен Радев, който встъпва в длъжност на 22 януари, отколкото от настоящия държавен глава Росен Плевнелиев. Причината - в конституцията не е предвиден вариант за насрочване на вот преди датата на прекратяване на мандата на Народното събрание, особено когато това става преждевременно.

Плевнелиев се обърна към Конституционнния съд за тълкуване на казуса дали той може да обяви дата на извънреден парламентарен вот, щом не може да разпусне депутатите във времето, което му остава до напускане на "Дондуков" 2.

Според източници на Клуб Z обаче има вариант КС изобщо да не се произнесе по казуса. Решението на органа предстои.

Ето защо конституционната логика сочи, че изборите по-скоро ще трябва да бъдат насрочени от Радев като президент.

В чл. 64 на основния закон изрично пише, че избори за ново Народно събрание се насрочват до 2 месеца след прекратяването на мандата на действащия парламент:

Чл. 64. 
(1) Народното събрание се избира за срок от четири години.
(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

В чл. 99 от конституцията обаче се казва, че президентът не може да разпусне парламента в последните 3 месеца от мандата си. Плевнелиев вече е в тази хипотеза. Ако мандатът на НС изтича "по график" - на четвъртата година от предишните избори, президентът поне има дата, след която до 2 месеца трябва да се проведе нов вот. При предсрочно прекратяване на мандата обаче няма отправна дата.

Това е мнението и на един от най-изтъкнатите ни конституционалисти - Екатерина Михайлова.

Според изложената конституционна логика най-ранната дата за разпускане на депутатите е 22 януари - денят на встъпване в длъжност на новия президент. Дали Румен Радев ще го направи - зависи от неговото решение и потенциалните преговори между партиите. За да се проведе вот за обикновен парламент по действащите сега правила (които е вероятно да претърпят промяна, но това предстои да се види), трябва поне 30 дни време за кампания, а част от сроковете по организацията на вота, записани в Изборния кодекс, са около 50 дни преди изборния ден. Така ориентировъчно и при разпускане на депутатите на 22 януари, изборите при голямо бързане биха могли да са някъде в първата половина на март.

Има един прецедент, в който вотът за парламент е изтеглен по-рано, за да не съвпадне с летните отпуски. Това се случи през 2005 г. Изборите бяха на 25 юни, въпреки че мандатът на парламента изтече едва няколко дни преди това - на 17 юни - датата на парламентарните избори през 2001 г. Тогава обаче депутатите изкараха първия си мандат, а вотът беше насрочен в първите дни на конституционния срок от 2 месеца след приключване на парламентарния мандат със съгласието на всички политически сили. 

Според слуховете в парламентарните кулоари обаче от ГЕРБ се надяват на предсрочен вот в първите две седмици на април догодина - 2 или 9 април, неделя. ДПС от месеци говорят за "предсрочен вот напролет". Според запознати с преговорите в парламента, Патриотичният фронт предпочита максимално ранна дата, ако може - още в края на февруари. Технологично обаче техният вариант е най-съмнителен за реализация.

Политическите консултации при Плевнелиев започнат днес на "Дондуков" 2.