Бойко Борисов изгуби тези избори. Изгуби ги повече той, отколкото Цецка Цачева. Изгуби ги дори повече, отколкото Румен Радев ги спечели. Поредицата от грешки беше пред очите ни през последната година – някои от тях бяха големи и стратегически, други бяха дребнави и тактически, колкото да засилят още повече бобслея по пистата надолу. Резултатът от тези грешки е не само опасността бъдещият президент да заговори за друга геополитическа ориентация на България, но много повече е надигането на най-мрачните кагебистко-мутренски кръгове, чиито сърца са извън България, но чиито алчни търбуси ламтят за парите на българските данъкоплатци.

Разбира се, че Борисов сам обвърза своята съдба с резултата на Цецка Цачева. Но дори и да не беше предприел този хазартен ход, гневът вече бе дошъл и Борисов отново щеше да изяде шамарите от избирателите. По тези и други причини:

1. Отказа се от политиката

Борисов винаги се е държал като ситуационен играч, чиято цел е да използва слабостите на другите, за да остава винаги отгоре. Но се отказа да прави политика в най-традиционния смисъл на тази дума – да предлага дори и непопулярни решения, които дългосрочно да подобряват живота на българите. Толкова е просто. Отказът от правенето на политика стана още по-видим в последната година. Той не се опитваше дори да подобри някоя от системите в страната – става въпрос за изтърканата дума „реформи“. Хората очакват да живеят по-сигурно и по-богато, а той им предлага себе си. Накрая достатъчно много хора разбират, че нещо не е наред.

2. Превърна стабилността в застой

В последната една година най-употребяваната дума беше „стабилност“. Когато прозорците на първите етажи в цяла България продължават да са с решетки, когато образованието продължава да е мизерно и безперспективно, когато законът продължава да не важи еднакво за всички, когато хем си плащаш здравни осигуровки, хем потъваш в системата, когато отново трябва да си член на Партията, дори за да си намериш работно място в някои райони на страната... Каква е тази стабилност? Ако българското общество бе подредено и благоденстващо, може да го плашиш с перспективата стабилността да си отиде, а с нея и хубавият живот. В нашия контекст хората си преведоха „стабилност“ като „застой“.

3. Не поиска да отреже опашката си

Фирмите около ДПС продължиха да печелят лъвския пай от обществените поръчки, които бяха концентрирани в няколко чифта ръце. Прокурорско-политическата компанийка продължи да отказва да разследва данните за намеса на властта в независимостта на съдебната система. Забравихме ли КТБ? Вчера финансовият министър призна, че се надявали да възстановят най-много 10% от активите. Борисов продължи да бъде обслужван и активно да използва медийната машина на мафията срещу всеки несъгласен. И мисли, че това не се забелязва ли?

4. Позволи си да изнудва българите

И ако първите три точки припомнят неговото традиционно поведение, то тази отбелязва нахалното и необмислено поведение в последния месец. Който и да ви предложим, ще го изберете – нали не искате БСП и ДПС? Когато и да ви го покажем, ще го изберете – нали не искате БСП и ДПС? Не го ли подкрепите, зарязвам управлението и ще видите тогава – нали не искате БСП и ДПС? Ако изгубим президентските избори, адът ще слезе на земята, даже и санирането ще спре – нали не искате БСП и ДПС? Щом не ме уважавате, аз пък ще подам оставка. Ами, подавай, казаха му обидените българи.

5. Предаде Европа

Бойко Борисов демонстративно изхвърли европейската си опаковка в последната година. Изкуши се от популистката вълна на Орбан и реши да размахва пръстче на Западна Европа. Полакоми се за проруските избиратели и под път и над път мрънкаше за санкциите срещу Русия, но нито веднъж не обясни, че България страда от контрасанкциите на Москва, а не от блокираните авоари на обкръжението на Путин. Поигра си на лично куче-пазач на Ердоган. Включи се в най-мръсната антиевропейска пропаганда с апокалиптични прогнози, от която дори и някои руски телевизии се въздържат. Обвини президента Плевнелиев, че е развалил отношенията между България и Русия, което просто не е вярно като факт – достатъчно е да се запита човек за кои точно отношения става въпрос. Не поиска от специалните служби да противодействат на скритото прокарване на антиевропейско и проруско влияние в политическите партии, бизнеса и медиите.

В последните дни от кампанията обкръжението на Борисов реши да агитира да се гласува за Цачева, за да бъде спряно настъплението на Русия. Принципно са прави, но самите те допуснаха това настъпление или поне не му се противопоставиха. А когато изпуснаха нещата, вече нито имаше кой да отправи този призив автентично, нито имаше достатъчно хора да му повярват.

Сега Борисов ще обвинява кого ли не, че е предал България на комунистите и руснаците, като не е гласувал за Цачева или се е направил на ексцентричен с „Не подкрепям никого“. Погледнете числата, г-н Борисов. Вие им подарихте победата.

Жалко за Европейска България.