Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Представете си, че стоите на широка пътека между два огромни резервоара с размера на футболни игрища. През огромна тръба, с диаметър два метра, в тях се влива солена средиземноморска вода – такава, каквато става единствено за корабоплаване. Солената вода на всеки 40 минути запълва резервоарите, филтрира се през фин пясък към огромен подземен хангар, преминава през няколко вида пречистване и обезсоляване и се излива в трети резервоар като перфектна питейна вода, достатъчна за нуждите на 1.5 милиона души, колкото е населението на София.

Не, това не е картина от научнофантастичен филм или утопично решение за предстоящите „неизбежни“ игри на жаждата, които щели да се разиграят щом промените в климата и лошият капитализъм доведат до недостиг на сладководна и питейна вода.

Това е новопостроената централа за обезсоляване на вода „Сорек“ на 15 километра южно от Тел Авив. Тя е най-голямата от своя род в света и последното бижу в израелската корона от системи за превръщане на морска в питейна вода.

Централата "Сорек".

Преобразяването на пустинните израелски градове започва в началото на 21 век, когато държавата е ударена от една от най-тежките суши в историята си. В отговор, правителството решава да започне изграждането на серия от големи централи за обезсоляване на морска вода по средиземноморското крайбрежие, като всички са строени от частни инвеститори. Нищо, че и израелски зелени и социалисти агитирали държавата, тоест данъкоплатците, да платят сметката понеже „водата е всеобщо благо“. Един от първите проекти е централата в Ашкелон, която към въвеждането си в експлоатация преди 7 години е най-голямата в света. Амбициозният проект е дело на френския лидер във водния сектор "Веолиа" (концесионерът на "Софийска вода").

Процесът по обезсоляване на морската вода и превръщането й в питейна винаги е бил относително прост – солената вода се изпомпва в резервоари, след това преминава през фини мембрани, които пропускат водата, но блокират по-големите молекули на солта. Проблемът идва от това, че микроорганизмите, живеещи в солената вода, не преминават през мембраната, а остават върху нея, което в крайна сметка я запушва. Именно контролирането на тези микроорганизми е ключът към ефективността на процеса, тъй като доскоро познатите методи за това са били прекалено скъпи. Научно-развойните отдели в частните водни компании през последните 10 години изобретяват механизъм за извличане на микроорганизмите още преди да достигнат до мембраната чрез използването на порест вулканичен камък и дори без изкуствени химикали. Този научен пробив позволява на инвеститорите да свалят драстично цената на обезсоляването и така днес в Израел централите продават на ВиК оператора питейна вода на цена от около 1 лев за кубичен метър. Крайният потребител в пустинния Израел пък получава водата си на цени от около 3.50 лева – колкото е цената на водата в Търговище.

„Водната революция“ в Израел не остава незабелязана и от съседните пустинни държави в Близкия изток и през последните години са започнати внушителен брой централи за обезсоляване, като тенденцията не подминава дори най-бедните страни като Ирак (където партньорство между френската "Веолиа" и японската "Хитачи" ще произвежда питейна вода за целия град Басра).

Всичко това е поредното доказателство, че основните закони на икономиката работят винаги, без значение към какви стоки се отнасят. Когато цената на една стока се формира по пазарен път и се получи недостиг (вода в Израел), то тя се повишава. По-високата цена дава стимул на инвеститори да вложат пари в задоволяване на търсенето, включително в изобретяването на по-ефективни методи за производство на стоката. Новите методи увеличават доставките и в крайна сметка цената започва да се понижава, тъй като нарастващото предлагане бързо балансира търсенето. Именно това се получи и в Израел – дефицитът на питейна вода от извори, реки и язовири доведе до повишаване на цената, лидерите във водния сектор изобретяват и прилагат нов метод за обезсоляване на морска вода, изграждат огромни централи и в крайна сметка днес вече над половината от питейната вода в Израел се осигурява именно по този начин.

Или казано накратко, оставени на свобода, човешкият ум и предприемчивост отмениха провеждането на предсказваните и дори очаквани от бая политици игри на жаждата не само в Близкия Изток, а и в целия свят.

Така в бъдеще недостиг на вода ще има само там, където местните политици са решили да създадат такъв (1) целенасочено, поради (2) глупост или (3) корупция.

Коментари

Фатмак  's picture
Фатмак  
Фатмак

След валириума,

неукото доносниче агент Камен навлезе и в дебрите на обезсоляването. Дялани камънаци в тая държава с лопата да ги ринеш, ей...
 's picture

Петко Петков

Логично, но неразбираемо за

Логично, но неразбираемо за много!
 's picture

Владимир Павлов

Несъстоялите се игри на жаждата

"Така в бъдеще недостиг на вода ще има само там, където местните политици са решили да създадат такъв (1) целенасочено, поради (2) глупост или (3) корупция." И(4) в държавата на Фатмаците. Last, but not least!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.