Пристигнах в Букурещ, Румъния, ден след американският вицепрезидент Джо Байдън. Министърът на отбраната Чък Хагел ще бъде тук след няколко седмици. Разговорите в Букурещ, не само между лидерите, а и в обществото, са за Украйна. Опасенията са осезаеми, и те не са само за руснаците. Те са и за НАТО, за Европейския съюз, за Щатите, и дали всички те ще подкрепят Румъния ако се съпротивлява на Русия. От другата страна на уравнението, разбира се, е въпросът дали Румъния ще направи нещата, които трябва, за да бъде външната подкрепа ефективна. Байдън си тръгна от Румъния с усещането, че САЩ са в играта. Но това не е регион, който лесно се доверява. Първата стъпка беше лесна. Останалите стават по-трудни.

Ако тази малка Студена война стане значителна, има две европейски страни, които са с най-голямо значение - Полша и Румъния. Полша, която е следваща поред в пътуването ми, стои между Германия и Русия на дългата, плоско Северноевропейска поляна. Населението й е около 38 милиона души. Румъния, на юг, стои зад реката Прут и се пресича от Карпатите, а населението е от около 20 милиона. От бличо 82-та милиони души, живеещи по източната граница (Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България), около 58 милиона са поляци и румънци. Посещението на Байдън в Румъния и планираното посещения на президента Барак Обама в Румъния създават усещане за това как Вашингтон гледа на региона и, поне за момента, на света. Как всичко това ще се разиграе, разбира се, зависи от руснаците и хода на украинската криза.

Всички съветски сателити излизат увредени след разпада на старият ред през 1989 г. Малцина обаче бяха толкова увредени, колкото Румъния. В много отношения, щетите бяха от самонараняване. Злодеят на историята е един румънец, Николай Чеушеску. Чеушеску следваше анти-съветската политика, като стоеше във Варшавския договор, но показваше особена враждебност към Съветския съюз. Помня, че много американци бяха развълнувани за управлението на Чеушеску в Румънияа, защото смятаха, че като е против СССР, автоматично е проамерикански настроен. За изумление на Америка, той не беше. Дори не беше про-румънски настроен - като се има предвид, че беше измисли схема, с която да изплати целия външен дълг на Румъния, чрез унищожаването на живота на едно поколение румънци, които предоставиха по-голямата част от селското стопанство и промишленото производство на страната за износ в твърда валута. Освен това, създаде кошмарна система за сигурност, едновременно корумпирана, жестока и порочна. Светът едва забеляза. Когато дойде краят, той беше и за Чеушеску и жена му, единствените лидери в Източна Европа, които бяха екзекутирани (на фона на интензивни боеве между различни фракции).

Като се има предвид всичко това, Румъния се справи забележително добре. Безработицата в страната е само около 7%, което по европейските стандарти е изключително ниско. Годишния темп на прираст е повече от 3%, което пък е също толкова високо. Когато говориш с румънците, е трудно да прозреш душата им. Изглеждат щедри и приятелски настроени, и с малко недоверие и вкус към конспирациите, които са типични за региона. Забележителното за румънците е колко незабележителни са. Излязли са от кошмар, създаден от един от тях, и са успели да възстановят своето равновесие.Чеушеску настрана, кошмарът бе иницииран от руснаците, които пък са били привлечени от германците. Това е довело до една трайна национална черта: когато руснаците действат, страх удря дълбоко в сърцата на румънците. Когато руснаците действат и германците имат участие, това е най-лошият кошмар за тях. Реакцията им не се проявява както при поляците, които винаги са се ангажирали с директен сблъсък. Вместо това, кошмарният сценарий предизвиква по-предпазлив и сдържан отговор, включваш търсенето на начин едновременно да се противопоставят, и ако е необходимо, да се адаптират. Преди всичко, това предизвиква търсене на съюзници, за предпочитане достатъчно далеч, за да не ги окупират, и достатъчно силни, за да могат да предоставят смислена подкрепа. Очевидно е, че американците са идеални за тази роля, стига да не прекрачат границата и да не създадат страхове за господство.

Украинският фактор

Това, което задвижи този процес, разбира се, бяха събитията в Украйна. Забележително е, че Щатите, които в други случаи са оставали настрана, този път се включиха бързо и значително в действията. В Румъния няма съмнение по отношение на важността на Украйна за Русия, нито някакво съмнение, че руснаците биха я оставили на мира. Моето мнение е, че Русия няма да се откаже, но ще остави нещата да позатихнат. Залогът на Русия е че каквото и да стане на изборите в Украйна, украинците няма да могат да формират съгласувано правителство. Ако това е така, руснаците ще могат да разнищят украинците след време, върщайки се към предишното положение. Така че те ще чакат. Ако тази гледна точка е вярна, времето е на страната на Русия. 

Руснаците не искат да бъдат прекалено агресивни и по друга причина, а именно Германия. германците не искат да отиват отвъд територията на случайната реторика и да се конфронтират с Русия директно. Всъщност, те въобще не искат да се изправят срещу Русия. Те искат да правят бизнес с Русия. Вече няколко пъти чух, че германците вече са избрали да се присъединят към Русия по търговски причини. Според мен, немската политика се движи в тази посока, но сделката още не е окончателна. По същия начин, по който руския президент Владимир Путин се втурна към Китай, за да получи дори само на вид стратегически опции, така e и при Германия - той иска да задълбочи отношенията колкото е възможно. Няма да бъде прекомерно или откровено агресивен докато и ако не се наложи. Германците не могат да си позволят да изглежда сякаш изоставят съюзниците си, и Путин не може да ги постави в тази позиция.Руснаците искат да успокоят Украйна и по друга причина. Кризите насочват американците да действат бързо, често, и ефективно. Кризите, които отмират, карат американците да се спрат и да преценят накъде вървят събитията. Както показа посещението на Байдън в Румъния, Вашингтон действа бързо при криза. Руснаците могат да контролират темпото на американските действия като укротят нещата в Украйна - или поне така си мислят. И точно това притеснява румънците. Те смятат, че имат дългосрочен руски проблем. В момента те правят голям залог, че американците ще изпълнят своите ангажименти и гаранциите, въпреки че руснаците работят за укротяване на непосредствената криза.

Повече или по-малко, румънците гледат на администрацията на Обама като на недостатъчно ангажирана и дори нехайна към опасността, която руснаците представляват. За тях администрацията е и прекалено критична към румънските корупционни практики - нещо, което румънците признават като проблем - но силно се интересуват от военната и политическа координация. Те разбират САЩ, което всъщност ги притеснява. От една страна ще бъдат упрекнати силно от вицепрезидента само за да бъдат съдени от Държавния департамент, и се очаква да бъдат изложени на руски отмъщения. Опитах се да обясня сложността да бъдеш американец. Румънските симпатии бяха сдържани. Те си мислят, че са чули реален ангажимент от американска страна, но просто не знаят колко автентичен е той. 

В хода на различни разговори се опитах да обясня моето виждане за ситуацията. В САЩ има модел за ангажимент към Европа. В този модел намесата се отлага за последния момент, изгражда алиансни (съюзни) структури, поддържа съюзници с икономическа и военна помощ, и след това чака до края на играта, за да се намеси, като винаги се надява , че няма да се наложи. 

Визитите на Байдън и Хейгъл са част от процеса на създаване на регионален блок, който да включва руснаците и да създаде рамка за военна помощ. Интервенциите идват много по-късно, ако изобщо се налагат такива. Румънците се чувстват по-комфортно с това, в сравнение с поляците, които поискаха 10 000 войници на НАТО на тяхна територия. Румънците нямат такива очаквани. Те се приготвят да се увеличи техния бюджет за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт на страната, което е от значение за Европа в наши дни. Но те очакват САЩ да финансира разходите им за оръжия, от които се нуждаят. Очаквайки кредит, когато пред тях са руснаците, обаче не е по-разумно, отколко подлагане от една страна на критиката на Държавния департамент, докато Министерството на отбраната призовава за приемане на риск. Румънците в крайна сметка ясно усещат, че намеренията на САЩ не са чисти.

Целите на САЩ

Това, което американците смятат да правя в момента, е да поддържат независима, прозападна Украйна. Това може да е просто невъзможно. Проблемът обаче е, че поставяйки си тази цел, и преследвайки я в някаква степен, САЩ убеждава руснаците, че иска да разруши Руската федерация, като й отказва една основна сфера на влияние. Руснаците вече са заключили, че каквото и да става в този рунд с Украйна, процесът няма да приключи.Каквото и да са си мислили американците първоначално, те осъзнават, че руската заплаха над Украйна е за постоянно, и че каквото и да се случва в Украйна, то ще обхване и страни като Румъния. А Румъния има голямо значение за руснаците по две причини. Първо, тя е на брега на Черно море, а Черно море е южният достъп на Русия към Световния океан. Затова трябваше да държат Севастопол, и затова Одеса беше толкова важна. Руснаците знаят, че трябва да имат достъп до Босфора, контролиран от турците. И все пак, американските самолети в Румъния и румънските кораби в Черно море могат да усложнят ситуацията за тях сериозно, включително и тяхното влияние в Кавказ, защото и Грузия е на Черно море. Трябва да се отбелрежи, че засилването на военноморските сили е в плановете на Румъния и САЩ, и двете страни разбират какво предизвикателство е това за Русия.

Второто предизвикателство е, че Румъния е потенциално източник да сериозно количестгво горива, включително и нефт. Единствения истински коз на руснаците в тази игра е продажбата им на енергия на Европа. Ако ги спрат, натискът ще бъде огромен и този икономически натиск може да бъде превърнат в политическа власт Отношението на Германия се влияе от няколко неща, но енергийната зависимост със сигурност е едно от основните.Няма проста енергийна алтернатива на Русия, но може да бъде създадена една от няколко източника, недостатъчна за да измести руската енергия, но достатъчно, че да намали важността й. Румъния има енергия и други ресурси, с които да допринесе за това, а публичното изявление от страна на САЩ и Румъния включи и ангажимент от страна на Румъния да се съсредоточи върху производството на енергия, като критичен елемент на партньорството. Това не е толкова лесно, колкото звучи. Румъния има репутация в чужбина като страна с много комплексна и несигурна система за одобряване на такива проекти.

Има още една точка, където новата стратегия на Румъния се пресича с руските интереси. Румънците смятат, че Русия простира влиянието си в целия регион, но особено при тях. Правят го по традиционните методи - използвайки разузнавателните си служби, за да манипулират политическия процес в Румъния. Също толкова важно, могат да ползват и търговските си връзки, за да изградят мрежи от влияние, които са предназначени да направят изправянето срещу Русия скъпо за Румъния. Руснаците са много ловки и в използването на Газпром, дъщерните му дружества, и други руски енергийни компании, за да купуват и да инвестират в румънските и регионалните фирми. Сделките никога не са непривлекателни и за двете страни от бизнес гледна точка, но те също така поставят руснаците в позиция, чрез която могат да влият както на енергийната политика, така и на политическата динамика. Това е което аз наричам търговски империализъм: използването на сделки, особено в енергийната индустрия, за да се създадат блокиращи точки в прамките на политическата система, където руските интереси са застрашени. Това не се отнася само за Румъния, Русия използва този инструмент, за да оформя поведението и на други страни. Въпреки че е далеч по-малко неприятна от съветската окупация, тази методика все пак представлява предизвикателство към американското влияние.

Молдова, енергетиката и руския финес

Има още едно измерение на всичко това, а именно Молдова. Молдова е етнически румънска, но е била доминирана от Съветския съюз, и преди това, от Руската империя. Това е място, което оцелява чрез своята съобразителност, и адаптирайки се към руското влияние. Георграфски е съществена, защото ако бъде окупирана от руснаците, Москва ще има достъп до река Прут, само с една равнина между нея и Букурещ. Ако Молдова се включи към Румъния, тогава НАТО ще достига река Днестър, на по-малко от 100 мили от Одеса.Но подобни сметки имат смисъл само във военно време, и руснаците са присъщо слаби. Единственото им предимство е износа на енергия, и това предимство зависи от световната цена на петрола, където правят истинските си печалби. Те не контролират цената, и в бъдеще е възможно САЩ, изведнъж огромен производител на петрол, да натисне цената надолу. Ако това се случи, на руснаците няма да им остане много.Но това няма да стане поне в следващите няколко години, ако стане въобще. И пълната сила на Щатите няма да бъде на повикване за Румъния за няколко години, ако стане някога. А задълженията на Румъния за производство на енергия няма да се прояви за няколко години. Така че тук, в югоизточна Европа, руснаците имат възможност да създадат рамка, която да устои на идващата зима.

 

http://www.stratfor.com/weekly/borderlands-first-moves-romania?utm_source=freelist-f&utm_medium=email&utm_campaign=20140527&utm_term=Gweekly&utm_content=readmore

"Borderlands: First Moves in Romania is republished with permission of Stratfor."