Чест му прави на Иван Костов, че защитава Борисов и идеята за балкански газов хъб и търси национален консенсус по темата. Много е важно и, че потвърждава, че България има нови възможности, които изобщо не са свързани само и единствено с реализацията на "Южен поток" или само и изрично с нови огромни доставки на руски природен газ. Това като минимум предполага широк и съдържателен дебат и на политическо и на експертно равнище.

Спирам до тук - добре е да се разкрият картите и аргументите. В оценката на рисковете най-важно е кое се приема за риск - ако една идея е хипербола и не почива върху реални процеси и възможности, то най-големия риск е защитата и определянето и като национален консенсус. Трябва да се познава работата на западните хъбове - и като търговски платформи и като "концентратори" - ликвидни с газ разпределителни центрове. 

А сега отговорете си на въпроса - дали Турция с над 40 милиарда кубически метра потребление и доставки - реални, а не имагинерни като България, до този момент ние нямаме нито един процент доставен от друг освен от Газекспорт - ще играят ролята на хъб. За сведение - хъбове има в страни със значителни потребления - Британия, Холандия, Италия, Германия. При нас най-близо е Баумгартен - но там има ОМВ, която е най-голямата компания в сектор в региона.

Дали Румъния с потребление четири пъти над българското с развита индустрия и собствен добив близък до потреблението и Гърция, която зависи от Газпром под 50 процента, със собствени компании, които добиват газ в Гърция и в други страни - кой има шанс да бъде реперна точка. Примерно Вие сте турски газов търговец, който продава в района на Истанбул - там потреблението е над 25 милиарда. И ще използвате Варна хъб за репер? 

Това не е антипатриотично, а реалистично. Защото подобни гранд идеи гълтат огромни пари и накрая се оказваме с дълг.

Питам дали някой е направил cost-benefit анализ, но истински независим, а не обслужващ определно политическо мнение? 

Кой е този експерт, който е дал на Борисов репликата, че ние искаме България да получава най-евтиния газ? Това се превежда на английски и довечерта всички правителствени ръководители на съседите и шефове на съответните национални компании ще питат - откъде накъде ще купуваме газ от Варна, след като можем да го купим на терминал, какъвто България няма, или на наша граница от източници, които българите нямат или от собствен добив, който също България няма. Тук си забранявам да спекулирам с резултатите от работата на консорциума, който сондира в блока Хан Аспарух. Дори и някой да знае резултата - не е коректно да се градят днешни планове и изразходват днешни средства върху бъдеща далечна хипотеза.

Къде са ни адекватно развитите капиталови и финансови пазари, които са готови да обслужват подобни сделки в газовия ни хъб? Къде ни е газовата борса, с доказаните ликвидни количества търгуван газ и много играчи? Къде са ни националните играчи, които имат капацитета и търгуват на газови борси и могат да осигурят достатъчно натоварване на газовия ни хъб ?

И знаете ли кое е гениалното на Борисов - изкара, че идеята за газов хъб е на Иван Костов? И сега всички ще коментират Костов, а той ще остане на завет, както и шефовете на енергийните дружества и всички други, които всеки божи ден ни предлагат поредната порция от гранд илюзии, докато не си свършим обикновената нормална работа и така да си усилим позициите. И всичко това, за да задържат огромните си заплати, които могат да се получат само в сянката на гранд проекти. Ползите на България няма да дойдат от упоритото преследване на гранд идеи, поради липса на самочувствие или реални познания, а от ежедневната работа в преследавне на реално постижими малки цели, които всеки ден ще ни правят по-уверени и по-богати.

Дебатът трябва да продължи - но преди да търсим национален консенсус трябва да търсим оптималната стратегия - или казано по друг начин - дали това е най-добрата възможност да похарчим 2 милиарда евро.? Не само не мисля, но и съм убеден? Защото идеята е лоша и защото нямам никакво доверие на хората, които ще ги харчат.

Препечатваме коментара от блога на автора. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.