Вече няколко дни "България без цензура" е новият фактор в българската политика. Поне ако се вярва на политици, политолози и социолози. Лично лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на няколко пъти отбеляза добрия резултат на формацията на Николай Бареков. А наблюдатели на политическия живот взеха да чертаят сценарии, според които Борисов и Бареков заедно ще бутат правителството.

Самият Бареков обаче с всяка своя публична поява продължава да демонстира поведение, с което предизвиква - меко казано - противоречиви чувства. Доскоро той - поне на думи - бе най-върлия опонент на управляващото мнозинство. В последното си изявление обаче изведнъж обясни, че хората в БСП не са чак толкова лоши и ако успеят да се откъснат от задушаващата прегръдка на Сергей Станишев и съпругата му Моника той дори ще ги покани в бъдещия си кабинет. Веднага след това посочи, че с ГЕРБ не може да има нищо общо, а Атака са проститутки, които се продават на всеки и за това им пада цената. Самият Бареков също навремето имаше по-различно отношение към ГЕРБ. В този смисъл магистралните жрици на любовта са невинни девици в сравнение с неговото политическо поведение.

Перспективата пред Бареков е ясна. Той е там, където преди него бяха Жорж Ганчев, Яне Янев и Волен Сидеров. Популистката ниша винаги е била благодатна за подобни политици. Но дори и в тази ниша не всеки може да вирее. Бареков най-много напомня на Янев и може би има шанс да постигне неговите успехи. Янев също бе разпилян и хаотичен в своите послания, също имаше вкус към ефектни инициативи с цел привличане на медийно внимание и също така добре обслужваше определени олигархично-престъпни кръгове. През 2009 г., изненадващо за всички, Янев и неговата партия РЗС успяха да прескочат бариерата от 4% и да вкарат 10 депутати. Групата обаче не беше хомогенна и бързо се разпадна.

Жорж Ганчев беше класа, в сравнение с Бареков. Вярно, по негово време през 90-те години на миналия век, българите все още много лесно се подаваха на подобни влияния. Въпреки това обаче Ганчев имаше сериозни изборни постижения - както на президентски, така и на парламентарни избори и тези факти говорят сами за себе си. Докато за Бареков дори все още не може да се твърди със сигурност дали ще успее да влезе в следващо НС. Що се отнася до Волен Сидеров неговото ниво трудно ще бъде достигнато от който и да е популист. Дори най-върлите му опоненти не могат да отрекат, че Сидеров- за разлика от много други - е интелигентен, прочел е доста книжки и т.н. Освен това лидерът на "Атака" в зората на своята кариера имаше стройна политическа концепция и ясно изразени послания. Част от тях, насочени срещу криминалното статукво и монополите, се споделяха дори от онези, които не гласуваха за "Атака". Крахът на Сидеров започна, когато пристана на ГЕРБ, а фаталният удар върху неговата кариера бе подкрепата за връщането на ДПС във властта. Влизането му в ролята на петата колона на Москва у нас съвсем го довърши.

Да се взема Бареков насериозно определено не е сериозно. В политиката парите са важни, но съвсем не са достатъчни. Освен тях са необходими и други качества, които новият политик няма и едва ли някога ще придобие. Вярно, той успя да разсее протестния вот, който в противен случай може би щеше да отиде у ГЕРБ, Реформаторския блок и т.н. Едва ли обаче ще бъде способен на нещо повече от това. В един момент покровителите му ще си намерят нова марионетка и той и партията му ще останат на бунището на политиката. Ако не вярва Бареков може да попита настоящите си коалиционни партньори от ВМРО и Гергьовден. Те не за пръв път влизат в съюз с такива като него и вероятно ще влизат в подобни съюзи и занапред. когато "България без цензура" престане да съществува.