Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Повод за следващите няколко реда ми даде един много добър текст на Радан Кънев, поместен в неговия блог „Записки на реформиста“, а след това цитиран от няколко сайта. Клуб Z го препубликува изцяло.

Председателят на ДСБ много аргументирано поставя паралел между Америка от края на XIX век и България днес. Прочетете статията, струва си. В нейния край Радан Кънев прави следното заключение:

„Тиъдър Рузвелт е победил „политическата машина”, въвел законите срещу монополите и наложил личните качества и заслуги като основен критерий за назначение. И с това е останал в историята. Постигнал го е тридесет години след онзи паметен разговор с баща си. Е, България няма толкова време."

Там е работата, че това е само част от онази история. Първата част. Същият този Теди Рузвелт издига след това за президент своя главен съмишленик и военен министър Уилям Хауърд Тафт.  Огромното уважение към Рузвелт помага на неговото протеже Тафт да спечели републиканската номинация и след това президентските избори.

Всъщност, това не е толкова трудно - след Ейбрахам Линкълн и края на Гражданската война, републиканците печелят почти всички президентски избори в Америка. Но по времето на президентството на Тафт се стига до разрив между него и Теди Рузвелт. Има различни теории за това. Някои историци смятат, че противопоставянето между двамата е основано на големи идеологически различия. Други твърдят, че тези различия не са толкова сериозни, но Рузвелт не може повече да ръководи политическия процес чрез Тафт и раздразнен от това тръгва именно срещу човека, когото сам е лансирал.

Битката между Рузвелт и Тафт води до разпад на Голямата стара партия. След като Теди не успява да спечели номинацията на републиканците в състезанието с Тафт, той създава нова партия и се кандидатира на президентските избори. Все пак успява да спечели повече гласове от Тафт и републиканците, но и двамата са победени от кандидата на демократите. А общо гласовете на Теди Рузвелт и Уилям Тафт са повече от тези на демократа Удроу Уилсън. Така не само Рузвелт и Тафт губят изборите през 1912 година, но на практика спомагат за възкръсването на Демократическата партия.

Поразителни са приликите с онова, което се случи в България, и убийството на някогашното СДС (или както е модерно сега да се нарича "традиционната десница").

Петнайсет години по-късно раздорите продължават. Хора с близки политически идеи не само, че не разговарят помежду си и не търсят път към общи действия, а дори не се поздравяват, ако случайно се срещнат на улицата.

Как да се победи така „политическата машина“ на ГЕРБ и да се сложи край на монополите?

Не е моя работа да давам рецепти. Още повече, защото ми е трудно да разбера как може човек да е на власт на закуска, опозиция на обяд, а по малко и от двете на вечеря?  Но за едно съм сигурен - ако някогашните съмишленици продължат високомерно да си обръщат главите встрани - няма как да бъде ликвидиран моделът #КОЙ (употребявам това добило гражданственост понятие, колкото и малоумно иначе да ми се струва).

Идващите президентски избори са добър повод да се постави ново начало в отношенията между разпарчетосаната десница. Особено след резкия руски завой на Бойко Борисов.

Голям брой българи отново няма да има за кого да гласуват или накрая ще гласуват с отвращение за по-малкото зло. Има толкова лоша кръв от едно време, че е наивно да се мисли за партийно обединение вдясно. Много е  рано за това.  Но президентските избори са чудесна възможност за общи действия без да се чоплят теснопартийните интереси, или да се засяга нечие високочувствително его.

Не бих искал да споменавам имена, но в България все още има почтени хора с политически идеи и опит, които да бъдат припознати от всички демократи, ако бъдат издигнати на президентските избори. Наистина няма време за надхитряне и дребни сметки.

Коментари

Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

Мишев, Мишев...

Навремето подкокоросваше Фил да не ме обича и виж докъде го докара. Почивай си в Централ парк, както подобава на пенсионери, "дезинформаторе" и не се ври между шамарите. Апропо, не е "Теди", а "Тиъдър", сверявай часовника със Знамето.
Sparkle horse's picture
Sparkle horse
Sparklehorse

Милиционерът е винаги на поста си

Бригадире, ти ли си, бре?

Тази статия не става за "чело"

И едва ли ще бъде затрупана с коментари. Какви коментари може да предизвикат думи като "Не е моя работа да давам рецепти..." и "Не бих искал да споменавам имена..." Като не си достатъчно смел да даваш рецепти и споменаваш имена, статията се превръща в (безспорно интересна) историческа справка. Спокойно можете да препечатате и речта на Стоянов за "разбитите авари". :)
kate pate's picture
kate pate
analyse this

Модела КОЙ

Кой РМД-раздържави и предаде на мутри и комунисти най-големите български предприятия – „Арсенал“ – Казанлък, „Хлебна мая“ – Русе, ОЦК – Кърджали, „Хемус ер“ – София, „Елните“ – Несебър, хотелите „Санкт Петербург“ в Пловдив и „Средец“ в Слънчев бряг, обувния завод „Добрич“ и „Каолин“. Кой, кой, кой… Кой продаде „Електроимпекс“ на Борислав Дионисиев, „Машиноекспорт“ на Петър Манджуков, „Булгарлизинг“ на Димитър Тадаръков? Гордостта на социалистическата металургия – „Кремиковци“. Комбинатът бе „продаден“ по време на кабинета „Костов“ /14 юни 1999 година/, на „Дару Металс“ АД /по-късно преименувано на „Финметалс Холдинг/ за символичната цена от 1 долар. След серия промени в собствеността съмнения за източване и бързо забогатяване на хора от ръковоството му през 2011-та „Кремиковци“ бе даден за скрап на „Елтрейд къмпани“ срещу 316 млн. лева. Oбирът на „Авиокомпания Балкан“. Националният авиопревозвач беше продаден на израелската „Зееви груп“, собственост на Гад Зееви, на 30 юни 1999 година. Договорената цена бе повече от скромна – 150 хиляди лева. Скоро след „операцията“ полетите на „Балкан“ бяха спрени. При продажбата авиокомпанията имаше 18 самолета Ту-154, а година и половина по-късно – само един. Малките пътнически и товарни самолети също бяха разпродадени, както и слотовете по международните летища. По експертни оценки Гад Зееви е спечелил над 300 млн. долара от цялата работа. Но така и не бе потърсена отговорност от продавачите, позволили да се стигне до катастрофата с превозвача. Черешката на Тортата - Нефтохим Бургас подарен на руските олигарси за... 100 млн долара. Заедно с комбината е продаден и 90% - пазарен дял от пазара на горива в България.
 's picture

Petyo9

Добре, че ги продаде!

Иначе щяха да завлекат България на някакви мариански падини. Добре, че ги продаде, защото иначе трябваше да ги ликвидира - според подписаният от Жан Виденов договор с МВФ през 1996-та.

Развеселен

супер интелигентен текст! Браво на Мишев!
 's picture

cos

cos

Ако искаме да премахнем модела КОЙ трябва да е 100% ясно КОЙ в действителност КОЙ Е.
 's picture

Нора

Пак ли Иван Костов?

Ей, много страх от тоя Костов! Много, бе! За каквото и да става въпрос, каквато и да е темата неизменно се стига до Иван Костов и неговото управление. Защото той е жалон по който всички след него се опитаха да се равнят, но все не се получава! И защото тези, които са си оплели мрежите в държавата и ловят риба в мътна вода сън не ги лови, като си спомнят как той каза :"Държавата е по-силна от Мултигруп" и за една, две години разби най-мощната тогава икономическа групировка обхванала като раково образование всички сектори на държавата, като я отби от държавното кранче и тя се спихна! От там и страхът, той да не се върне във властта! За тези гнусни страхливи мишки, които вече 15 години анонимно разпространяват всякакви небивалици и откровени лъжи за него ще кажа: Имате право! Един ден ТОЙ или някой с дупце, като него ще влезе във властта и ще ви помете и връзките и веригите, с които задушавате и бизнеса и народа ни. Непременно!
Николай I's picture
Николай I
Николай I

Всъщност разривът между

Всъщност разривът между Рузвелт и Тафт, който спомага за избирането на Удроу Уилсън за президент е спасителен за България. На Парижката мирна конференция от 1919 г. президентът Уилсън се противопоставя енергично на плана Венизелос, лансиран от Гърция, Югославия и Румъния и одобрен от Франция и Великобритания . Планът цели подялбата на цялата българска територия между съседите и. САЩ заплашват с напускане на конференцията и идеята пропада. Защо ли в София няма улица с името на Удроу Уилсън?
Петко Попилиев's picture
Петко Попилиев
Петко п.Илиев

Много интересно сравнение

Мишев пише различно от повечето журналисти. Винаги има нещо ново. Отлична статия. Но не вярвам да им е увряла главата на "десните".
 's picture

Petyo9

Г-н МИшев,

Преднамерено нравоучителният ви тон при критикуване на десницата звучи като на евнух - напълно скопен от всякакви опити за анализ или дори мнение за разпада на десницата. Не се ли посочат причините и виновните, такова морализаторстване носи полза само на противниците на десните. Нахоквате ги като да са малолетни, които се цупят едни на други (с подтекст: без кой знае какви причини) и не искат да се сдобрят. А това, че в ранното СДС беше пълно с кариеристи, службогонци, внедрени от ДС агенти, и съвсем обикновени мафиоти? Трябва ли някой да търпи критика, че не се сдобрява с тях? Защото много от тях все още се домогват до властови ресурс и все още са популярни политически личности. Трябва ли да бъдат упреквани онези които се опитват да им противодействат, че не искат да се "сдобрят"? Явно е, г-н Мишев, че има "добри" и "лоши" измежду отломките на някогашното СДС. Не разпределяйте по равно вината между тях! Не е справедливо. Ако наистина искате да бъдете полезен, направете свой анализ и го публикувайте. Своя гледна точка даде г-н Панйот Ляхов с публикацията си "Кой уби СДС?" Направете нещо такова и вие!
Петко Попилиев's picture
Петко Попилиев
Петко п.Илиев

До Петьо 0

Човекът точно това се опитва да избегне - да се карат кой прав и кой крив в миналото, А Ляков беше сол ташак на Костов някога

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.