Прочетете комюникето на срещата на НАТО на върха в Полша. По обстоен анализ ще следва. Но започва нов период на "сдържане" на Русия.

На този фон призивът на Борисов за демилитаризация на Черно море е като преследването на заека в Алиса в Страната на чудесата. Не, че идеята няма стойност или смисъл - напротив. Със сигурност ще се спечели нова морална висота в битката за умовете и сърцата на хората между Запада и Русия, но тя е нереалистична и не може да бъде заместител на реалната работа по укрепване на отбранителния потенциал и взаимодействието в рамките на НАТО. 

Демилитаризация в условията на анексия и милитаризация на Крим, на нахлуване в Източна Украйна е все едно да бориш Хитлер с призиви за мир и демилитаризация. Трябва да се отчитат реалните фактите на свръхмилитаризирането на Крим. Създават се опасна илюзия, че нещо правиш, но губиш реално време за реални неща.

Да не говорим, че премиерът направи това предложение в деня в който НАТО прие комюнике, в което са изложени общите политики и България остана в изолация - ако съдим по ангажиментите, които бяха поети от съюза спрямо Полша и Румъния. 
Тази идея за демилитаризация трябваше да бъде споделена първо със съюзниците и да се опитаме да я направим обща политика, а не да пред камерите като ПР събитие.

Все повече хора разбират, че Борисов е риск за колективната сигурност с липсата на балансирани и предсказуеми ходове във външната политика, които ни изолират от семейството ни.

Има ярко противоречии между отказа ни да се ангажираме в колективен отговор на страните членки на НАТО в региона /това е единствената формула според Монтрьо/ и призивите НАТО да се ангажира със защитата ни в Черно море. Как по точно си представяме, че това ще стане?

Борисов не е участвувал в никакви битки, не е воювал никъде като военен, за да твърди, че знае как се отразява военна заплаха и как се ръководят бойци в битка. Ако от сутрин довечер говориш на армията си и на службите, че искаш яхти и лодки в Черно море, ако не окуражаваш момчетата и момичета във въоръжените сили като вдигаш духа и усещането, че техния труд е ценен и че си изцяло зад тях - какъв командир си?

С пиар и медийно заиграване добър лидер в мирно и военно време не можеш да станеш. Там трябват "топки".

Коментарът на автора е от фейсбук.