Брекзит – вотът на британците за излизане на страната от Европейския съюз – разклати статуквото и бе усетен като мощно земетресение в целия свят. Това събитие засили и опасенията за бъдещето и на самия ЕС. Европейският съвет за външна политика е преброил 34 петиции за провеждането на подобни референдуми и в други страни-членки. В самата Великобритания се засилиха опасенията от разпадане на Обединеното кралство. Шотландия като цяло гласува за оставане на страната в ЕС и заяви желанието си за провеждане на повторен референдум за шотландска независимост. Подобни идеи се лансират и от Северна Ирландия.

Всичко това засили страховете от разрушаване на статуквото. Подобни страхове съществуват и в САЩ, където Брекзит бе възприет като фактор, който би увеличил шансовете на Доналд Тръмп да бъде избран за президент.

Може да се говори за три успоредно протичащи събития, които разтърсиха три континента. Те свидетелстват за настъпващи коренни промени със съдбовно измерение, които ще наложат своя отпечатък върху близкото и по-далечно бъдеще. Съвместно и трите са продукт на процесите на глобализация, които промениха света.

Близкия изток

Първото от тези събития започна преди пет години в Близкия изток под формата на бунт на младежта, наречен Арабска пролет. Тя все още е в началната си фаза в държавите, преживяващи политически сътресения, контрареволюции и отхвърляне на стария режим, както и племенно-религиозни и междуетнически войни. Така липсата на демокрация се оказа пряка причина за продължителни конфликти – в Ирак – през последните 13 години, а в Либия и Сирия – през последните 5 години.

Всичко това води до промяна на националните, регионалните и международните баланси. Събитията в арабския свят препращат към случващото се във Великобритания и САЩ. По-конкретно, предизборната борба зад океана води до промяна във формите и съдържанието на традиционната американска политика.

Срещу властта

Общото между тези три събития е, че всяко едно от тях е израз, само по себе си, на нов определен исторически етап, в неговата първа фаза. Това, което свързва и трите събития, е протестът и бунтът срещу властта чрез механизма на гласуване в двете – британската и американската система. Също така, това е революция срещу властта и при Арабската пролет. Най-красноречив е американският пример. За пръв път на арената на президентските избори се появи кандидат на крайната левица – Бърни Сандърс. Той спечели гласовете на милиони недоволни демократи от статуквото, представлявано от конкурентката му за президенстката номинация Хилъри Клинтън.

Първоначалните победи на Сандърс във вътрешнопартийните избори сериозно разтревожиха г-жа Клинтън, но все пак тя успя да изтръгне номинацията на партията си за президентските избори. От своя страна обаче, добрите резултати на Сандърс му позволиха да претендира за формулиране партийната програма, която ще бъде обсъдена на конгреса на Демократическата партия през юли. И макар Сандърс да е член на Сената, той фактически се обяви срещу съществуващите политически и конституционни механизми, благодарение на което спечели част от „протестния вот“ в тази партия. В Републиканската партия нещата изглеждат още по-зле, тъй като аутсайдерът Доналд Тръмп успя да елиминира останалите седем претенденти, които представляваха установения властови ред, изправяйки републиканския елит пред почти невъзможен избор.

А когато няма избори...

В Арабската пролет младото поколение изразяваше същата тази позиция срещу съществуващата система, но по друг начин и по други причини. В Арабския случай отсъствието на механизма на гласуване, накара хората да приемат по-радикална форма на протест – народната революция, като носеха лозунга „Народът иска сваляне на режима!“

Начинът на изразяване при всяко едно от тези три събития показва различията в историческия и политическия им опит. В основата си демокрацията е нещо твърде прекрасно и справедливо, но носи в себе си големи рискове. Пример за това е Брекзит. Голямата вероятност да бъде избран Доналд Тръмп - също. Не трябва да забравяме, че Хитлер също взе властта чрез избори.

Трите събития се различават помежду си по отсъствието, десетилетия наред, на демокрация в арабския свят. Резултатът на процесите, последвали Арабската пролет, са войните в Сирия и Либия, които продължават години и на хоризонта не се вижда прекратяването им. Да не говорим за Ирак, където демокрацията беше изградена след външна военна интервенция. В резултат на това, вече 13 години в Ирак се води гражданска война.

Сирия преживява разрушителна война, която показва, че нейният президент Башар Асад е способен да ликвидира собствената си държава и да убие 500 000 сирийци, както и да прогони 11 милиона извън и вътре в страната. В съюз с шиитския Иран, опирайки се на руската помощ, Асад се опитва да закрепи собствената си власт. Само че Русия използва „сирийската карта“, за да изнуди Запада и да възвърне руските позиции в региона и в света.

Въпреки това, демокрацията остава най-съвършената система, която съществува в момента, тъй като тя осигурява механизми и възможности за регулиране на процесите, коригиране на грешките и създаване на възможност за мирна смяна на политическите системи. В бунта срещу властта при всяко от тези събития преобладава спонтаността, без да има ясни и определени „водачи“. В британския случай е видно, че те наблягат върху националната си идентичност, докато при американците е по-различно. При Сандърс акцентът е на ляво, докато при Тръмп – в популизма и изолацията.

Това, което характеризираше протестите, довели до Арабската пролет, е настояването за свобода, справедливост, достойнство и права, без да се издигат националистически и ислямски лозунги. Безспорно има съществени разлики между европейската и американската система от една страна, тъй като те действат опирайки се на силните си държавни институции и големи партии с богат опит и история. Освен това, и при двете системи, политическите партии в действията си се съобразяват с конституционния ред и гражданското общество. В Арабския случай – това липсва.