35 000 запалянковци на стадиона, цяла София в синьо-бяло, шествия, радостни тълпи в метрото. Една паметна нощ, в която бяха забравени тежки вражди. Наско Сираков обеща и дойде на юбилея, Мъри Стоилов и той. Публиката ги аплодира всички. Футболни идоли, а също така световни, олимпийски шампиони, медалисти и рекордьори от една камара спортове. Купонджийско настроение, усмивки, честитки, заря, камбани, песни, невиждана хореография на трибуните... И обрат срещу "Лацио" (Рим) от 0:2 до 3:2 с дейното участие на юноши. Ето това е "Левски". 

Един голям и внушителен "Левски" посрещна и отпразнува по шампионски вековния си юбилей. Силен и достолепен напук на всичко, което му се случи напоследък. За една година "сините" изтърваха крайно нелепо шампионската титла, после ги сполетя всичко лошо, което може да се случи на един футболен отбор. Но нима клуб със 100-годишна история като "Левски" може да се характеризира от една-две титли, купа, четири поредни загуби от вечния съперник, непостроен стадион? Нима може и трябва да ти пука, че не си спечелил нещо си там, ако си минал през всичко възможно за сто години?! Ако си бил насилствено "оженен" за родната милиция, ако са те яхвали политици, ако са ти сменяли името няколко пъти, ако си бил най-долу и най-горе?! И въпреки това си останал, съхралил си се, макар и с поохлузена снага.

Всичко това е "Левски". Обичан до безумие и мразен до полуда. Във футбола не може и без двете, независимо от географската ширина. Ала по-добре мразен, отколкото приеман почти равнодушно, както тази година след 14-те загуби, дошли с някаква иронична нумерология точно на голямата годишнина от създаването през 1914-а. Тези дни "Левски" пак бе намразен, защото феновете на "Левски" показаха какво е "Левски". Те организираха един рожден ден, който няма да отмине просто така. Няколко месеца не спаха, търсиха и намираха пари, заделяха от джобните, потропаха на много врати, дадоха "сърце и душа за "Левски" София". 

Без подкрепата на клуба и неговия президент Тодор Батков, но последното май е за добро. "Защо трябва някой да ни организира празника, като и сами можем?", написа наш читател във фейсбук, след като и ние се усъмнихме как ще изглежда юбилея. "Левски" е публиката на "Левски". Една публика, която в месеците до празника трябваше да преодолява няколко "обществени нагласи": първо, че там са наркомани; второ, че са хулигани с качулки, които само чупят, хвърлят бомби и развяват знамена със свастики; трето, че са съсипани заради отбора; четвърто, че пепнят България, като събличат треньори. Има ги и такива. Ала в нощта на 23-ти срещу 24 май видяхме какви са повечето левскари.

Те успяха да извървят един свой собствен път като "синьо" гражданско общество. А когато в един от фенклубовете, основни организатори на юбилейните тържества решили да се захванат с делото в края на миналата година, в касата им имало... 715 лева. Само за няколко месеца на всеобща, но минала предимно тихомълком дейност (и с вътрешни търкания, както си му е реда), създаване на фондация и тръст, левскарите събраха към 600 000 лева. С тях платиха на "Лацио", платиха за наем на стадион, за хореография и заря, за бира и кабепчета. Сигурно 1000 ентусиасти бяха ангажирани само в подготовката на хореографията. Ето това е "Левски".

"За първи път да се зарадвам, че опашките за бира пред стадиона са почти километрични и не мога да си взема", повтаряше вчера един от организаторите. А публиката на стадиона се радваше и на головете на "Лацио" през първото полувреме. Тогава рождениците играха с историческия юбилеен екип с червено-бели цветове - първите, с които "Левски" почва да играе някога.

Но за този клуб явно синьото си е синьо. След почивката домакините се върнаха на терена в старата си "кожа" и обърнаха. Нищо, че "лациалите" понамалиха оборотите. Мачът остана на заден план по време на купона - така и трябва. Това също е показателно. А третият гол беше вкаран от едно хлапе на име Станислав Иванов. Родено през... 1999 г. После, малко преди да настъпи полунощ със залповете, друго хлапе - още по-невръстно, гладко изрецитира едно от стихотворенията на агитката. Пред 35 000 души. Ето това е "Левски". Вековен, но млад. Така прекрачи във втория си век.

И не знам за нумерология, но ето ви малко символика. На 24 мач 1914 г. "Левски" е създаден като спортен клуб в двора на някогашната Втора мъжка гимназия, днес 22-ро училище (до НДК), от група гимназисти. Сто години по-късно "Левски" обърна "Лацио" с 3:2 с помощта на юноши бледи - гимназисти. А юбилеят му бе организиран от абсолютни ентусиасти. Ето това е "Левски".

Честит рожден ден, "Левски"!