Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

"Всичко разумно е действително и всичко действително е разумно", беше казал един европеец. В този смисъл мисията за излизане на Великобритания от ЕС е политически невъзможна.

Хората в свободните общества могат да вземат каквото решение поискат, разбира се. Но също така те са разумни същества и претеглят ползата и вредата от действията си поне в дългосрочен план. В случая с референдума за Brexit цената, която англичаните трябва да платят за едно напускане на ЕС, е твърде висока, а ползата е по-скоро отрицателна. Това е достатъчно основание, което ще определи хода на събитията. Разбира се, осъзнаването на цената е процес, който отнема време. И точно разликите в това време за осъзнаване определят различните варианти и сценарии за развитие на нещата след днешния референдум. Основните сценарии – най-вероятните – са следните:

Вариант 1 – 65% вероятност: Мнозинството във Великобритания вече е осмислило основните аргументи "за" и "против" еврочленството на страната и взема решение за оставане. При този вариант огромната част от политическият естаблишмънт (воглаве с премиера Камерън) си отдъхва, паундът поскъпва, Ситито се успокоява и медиите масово аплодират прагматичността и образоваността на избирателите в кралството. Шотландските намерения за отделяне се уталожват и отлагат. В ЕС този вариант също би бил приет най-радушно (с изключение на популистката аудитория);

Вариант 2 – 20% вероятност: Кампанията Leave печели на косъм и медиите на Острова славославят смелостта и сувереннността на британския избирател. След еуфорията, обаче, се оказва, че голяма част от консерваторите в парламента са против излизането от ЕС и те предизвикват предсрочни избори преди да са предприети конкретни правни стъпки по отношение на напускане на ЕС. Тези стъпки трябва да са законодателно подплътени и затова е необходимо парламентарно мнозинство. Започва втора кампания "за" и "против" Brexit –този път в рамките на общи избори. Вярно е, че инерцията от спечелването на референдума (в този вариант) може да понадуе платната на "суверенистите". Но също така е вярно, че искащите оставането на Великобритания в ЕС вече ще бъдат максимално мобилизирани и най-вероятно ще спечелят изборите. Така или иначе, преди съставянето на мнозинство в парламента, което подкрепя Brexit, не могат да се очакват реални действия за напускане на съюза. Към настоящия момент, съставянето на такова мнозинство след едни нови избори не изглежда много вероятно.

Вариант 3 - 15% вероятност: Кампанията Leave печели референдума, правителството на Камерън задейства чл. 50 на Лисабонския договор (процедура за излизане), провеждат се предсрочни избори и Борис Джонсън става премиер с антиевропейско парламентарно мнозинство. При този вариант Великобритания влиза в дълъг –минимум двугодишен – период на договаряне на условията на своето излизане, като се опитва да си гарантира пълноправен и неограничен достъп до европейското икономическо пространство. В процеса на това договаряне се сбъдва мечтата (на някои) за „норвежки вариант“. Но (по Труман Капоти) сбъднатите мечти обикновено са най-големите разочарования. Оказва се, че за да си гарантира икономическите привилегии, Великобритания трябва да продължи да приема като задължително цялото право на ЕС, да прави вноски в определени ЕС фондове, като същевременно губи правото си на глас в органите на съюза. Сделката започва да изглежда безсмислена и мнозинството, което стои зад нея, започва да губи доверие. На всичкото отгоре Шотландия е на път или вече се е превърнала в отделна държава. Преговорите с ЕС се протакат, надлъгването продължава... и идват нови парламентарни избори в кралството, които анти-ЕС партиите губят. Тук преминаваме към вариант 2, а може да се стигне и до нов референдум – т.е. вариант 1.

Всички тези усложнения показват, че ирационалността може да надделее в определен момент, но в средносрочен план хората – в условия на свободен избор и честна надпревара – отсяват плявата от зърното и стигат до решения, които са по-добре обосновани.
Разбира се, анализът на вариантите по-горе допуска, че ЕС остава повече или по-малко непроменен дори след евентуален референдум за излизане на Великобритания. Това е необосновано предположение. За симетрия могат да бъдат очертани поне три възможни варианта и пред ЕС след вота на 23 юни.

Вариант I – 50% вероятност: Съюзът прави успешни опити за координация на ключови свои политики по отношение на миграционната криза, финансовите трудности в еврозоната и изграждането на единна обща политика по геополитически въпроси – Сирия, Русия и т.н. Канцлерът Меркел стабилизира позициите си в Германия и популистките бунтове – като този в Австрия – макар и шумни, остават неуспешни. При този вариант в период до пет години се отваря възможност за по-сериозна ревизия на договорите с перспектива за засилена интеграция, включително в области като фискалната, отбраната и външните работи. Без да се превръща в държава, ЕС разширява полето на наднационалните решения и преминава към изграждане на обща публична сфера, интегрирана партийна система, паневропейска демокрация.

Вариант II – 35% вероятност: Популистките бунтове успяват в отделни по-периферни държави. Австрия, Чехия, Унгария, Финландия – да речем – са "заразени" от събитията във Великобритания и започват да организират собствени референдуми, някои от които успяват да произведат мнозинство за напускане на ЕС. Съюзът преминава през тежък период от около пет години, в които тази епидемия поутихва и става ясно, че излизащите не са попаднали в Елдорадо, а са по-зле, отколкото са били. Междувременно оставащите са използвали тези процеси да интегрират своите политики и да заздравят наднационалните институции. ЕС излиза по-силен от кризата и започва да привлича наново отлъчилите се. Махалото сменя посоката си, провеждат се нови избори, на които популистите се срутват. ЕС преживява успешно втората най-сериозна криза след опърничавото поведение на Дьо Гол в средата на 60-те години на XX век.

Вариант III – 15% вероятност: ЕС в този му вид се разпада с излизането на (втора) ключово важна държава. Да речем Льо Пен печели изборите и референдум във Франция или Меркел и основните партии губят от националпопулисти в Германия. Усилията на следвоенните поколения са пропиляни и Европа навлиза в период от едно до две десетилетия на хаос и загуба на просперитет. Всички са шокирани и не знаят как се е стигнало дотук, но знаят, че биха дали много, за да се върнат нещата така, както са били. По познатият модел започва ново изграждане на наднационални структури. Разбира се, не се тръгва от въглищата и стоманата, а направо от Маастрихт 1993 г. – създава се нов ЕС, нова еврозона, но този път основателите не правят ключовата грешка да оставят фискалната, военната и външно-политическата интеграция на заден план. Възниква европейска федерция, която бързо се разпростира до настоящите страни членки. Европейците разбират, че това е единственият начин да избягнат континентален хаос и да са конкурентно-способни на супер-силите - САЩ и Китай. Загубено е време, загубено е богатство, но нещата все пак са сложени на здрава основа.

Ако комбинираме първите три с вторите три варианта се получава следната матрица от девет възможности (всяка от които има различна вероятност):

 

Вариант 1

Вариант 2

Вариант 3

Вариант I

А) I;1 - (0 години); вероятност

B) I;2 (няколко месеца);

C) I;3 (до 2 години)

Вариант II

D) II;1 (0 години) - 

E) II;2 (няколко месеца)

F) II;3 (до 5 години)

Вариант III

G) III;1 (8-18 години)

H) III;2 (10-20 години)

I) III;3 (10-20 години)

Тази матрица ни дава представа за вероятното времетраене на евентуален Brexit – времето, през което Великобритания остава извън ЕС, е дадено в скоби при всеки един вариант. Както става ясно, в повечето от вариантите Brexit или не се случва, или е по-скоро символичен – не се стига до практическо разкъсване на връзките с ЕС и отношенията след това се санират. 

Другото, което матрицата показва е, че не толкова процесите вътре в Обединеното кралство, а тези в ЕС диктуват темповете на интегрирането или дистанцирането от Съюза. Наистина опасните варианти са тези при Вариант III – т.е. възможностите G,H,I, при които става дума за две десетилетия на дезинтеграция. Като цяло, вероятността от такова развитие е много ниска, обаче.

Който и вариант да се случи, очевидно е, че както ЕС, така и Великобритания имат да решават сериозни политически проблеми. Изправени сме пред (някаква) вероятност цял един континент да направи ненужен, скъп и безотговорен избор. Доколкото всичко разумно е действително (по Хегел), роденото от този избор ще е нетрайно, неустойчиво и самоотричащо се. Но докато светът се „нормализира“ може да се окаже, че едно цяло поколение е било „загубено“ или поне шансовете му за добър живот драматично са намалели. Защото в много дългосрочен план (по Кейнс) просто няма да сме живи.

(to be continued)

Ключови думи

Коментари

Кака Мара

Тогава Bulxit

следващот от Руслап олигавяне, мокри мечти имате, но затова са мечти

хм

Брекзита е възможен, но това ще бъде краят на Запада. При Брекзит и премиер Джонсън е много вероятно Тръмп да победи в САЩ. Това означава, че Европа ще се окаже в капан, притисната от Русия-Лондон и САЩ. Тогава единствения вариант, за да се запазим е нова военна организация само на континента, ядрено оръжие в Германия, Австрия, Испания, Италия, Полша и Украйна и здрава милитаризация. Вероятно локални войни по целия свят и политика на сдържане на новите неоимперски и колониални сили от Китай до Чили и Мексико. Лондон си играе с нов Чембърлейн, а САЩ с клоун като Тръмп, обаче отговорът на Европа винаги ще е в стил Наполеон Бонапарт или Хитлер(т.е. ще ги сложим в малкия си джоб), като прибавим към това и ядрено оръжие и нашата склонност към самоубийствени акции - май ще се окаже, че краят на света наистина ще дойде по-бързо от очакваното!

Няма ли първо да ни заведеш в Евразийския съюз, па после да следва погиването на света?.

Умен

Лекувай си параноята докато е време.

Каза соросоида Смилов!

лапа ти се на Путьовката ли?

"Всъщност е изключително важно да се направи опит да се разкрият причините зад Брекзит, особено ако защитниците на оставането в съюза надделеят. Защото, какъвто и да е изходът от референдума, със или без Великобритания, няма изгледи Европейският съюз да насочи кормилото си в правилния курс, ако не разбере какво доведе до излизането му от релсите За да се види колко далеч от курса си се е отклонила Европа напоследък, си струва да си припомним как започна всичко. След две жестоки братоубийствени войни през 20-ти век, европейците най-накрая решиха, че за да избегнат трета война от такъв мащаб на континента, трябва да създадат набор от мощни икономически и политически стимули, за да се държат заедно. Отговорността да формулират и насърчават тези политики се падна на гиганти за времето си като Конрад Аденауер, Роберт Шуман и Алчиде де Гаспери. Основните принципи бяха наречени „четирите свободи“ и бяха толкова силни и изчерпателни, колкото и прости. Европейците трябваше да приемат неограничената свобода на движение на хора, стоки, капитали и услуги. Така и стана и с подписването през 1957 г. на Договора от Рим, започна формирането на новата Европейска общност. Хора като Аденауер, обаче, разбираха, че за да бъде успешна тази общност, трябва да има дух на конкуренция във всичко останало. Не така смятаха французите, които винаги са били готови да прегърнат социалистическите идеи и да ги превъплътят. От самото начало те започнаха да спъват колелата на общата машина, поставяйки гаечни ключове между спиците, като настояването за земеделски субсидии, например. Нито Франция, нито другите държави със силни леви уклони, ги удовлетворяваше концепцията за една общност на свободни, но конкуриращи се страни, каквато бе идеята на Аденауер и де Гаспери. Тези държави мечтаеха за „Съюз на европейските социалистически републики“, т.е. за някаква демократична версия на СССР. В крайна сметка, те надделяха и новият съюз бавно еволюира в бюрократизиран и все по-малко демократичен съюз, който все повече се отдалечаваше от оригиналния модел. Един ранен връх в този път, който води за никъде, бе въвеждането на еврото през 2000 г., което в крайна сметка представлява провалило се усилие за постигане целите на политическата интеграция с икономически средства. Резултатът е бездънна яма, наречена Гърция и дългосрочна икономическа стагнация по целия южен фланг на ЕС." - Алекс Алексиев, "Защо Брекзит и защо сега?" във Фактор

Развеселен

за мен най-важното е едно. Дали британците ще изберат да останат или напуснат, е право на техен избор. Нека обаче гласовете им са преброени както трябва и да спечелят онези, които действително са получили мнозинство, а не, както се надява Смилов, "да се потушават бунтове". Защото ако идеята е за европейска империя, в която "популистите" биват "разгромени", то нека го кажат в прав текст, а да не ни баламосват за демокрация. За мен не Путин е виновен за Брексит и антиевропейските настроения. Виновни са в Брюксел, с тяхната свръхцентрализация и федерализация. Шуман е искал един ЕС за свободното придвижване на хора, за безмитна търговия. Не глобална империя. С болните си амбиции европейските чиновници, начело с Меркел, Юнкер и Барозу, просто освободиха такова празно пространство пред омразния им Путин, че на него просто му остава да довърши атаката - като Исландия срещу Австрия вчера. Европейците могат да се кръстят, че руснаците са на гол тумбак чифте пищови, иначе досега Евразийската империя да е от Ванкувър до Владивосток, както мечтаеше Жан Виденов. ЕС трябва да се върне към корените си. НЕ на свръхдържавите!

Тука много грешиш, вероятно защото не си живял в комунизма.Европа трябваше да стане Европейски Съединени Щати, но точни Путин и левите саботираха тази идея в нещо размито.

д-р Петроff

Май феновете на Путин и BREXIT ще останат разочаровани. В момента евро и паунд се вдигат жестоко.

Паунда въобще не е мръднал.

За еврото не знам, но паунда пада и то стремоглаво, без да съм нито "фил", нито "фоб". Бъдете обективни, а не лицемери.!

rokamet

Твърдението, че човекът е разумно същество е смехотворна. За справка - цялата човешка история, история на един примитивен животински вид.

Животински вид, който нарича себе си бозайник, гордее се че се различава от останалите животински видове с възможноста си да мисли и въпреки всичко се държи като ПАРАЗИТ!

Фатмак

Реалността отново зашлеви силен шамар на грантаджиите.

Дара

Европа беше смазана от болшевизъм, нацизъм и мултикултурализъм. В този ред! Нещо повече - за света беше непоносим финансовия просперитет на Стария континент и преди всичко как беше постигнат той! А беше постигнат защото имаше европейски лидери, които не хвърляха трилиони за войни, каквото правеха всички останали! Това се променя и се променя драматично! Бъдещето ще бъде на десетки регионални, етнически и военни конфликти. Дойде време за лидерство и за консерватизъм без тъп национализъм, стягане на европейските редици и всички разноцветните палячовци на Путин, представящи се за борци със статуквото и страстни привърженици на референдумите, далеч от властта! Ислямът няма да чака!

Фатмак

Европа беше смазана от ЕССР. Сега започва разпадането му.

Какво е ЕССР?

Развеселен

мисля, че надменни мнения като това изиграха голяма роля за резултата. Не конкретно на Смилов ест, но на либералите като него в Англия

Фатмак

Европейски Съюз на Социалните Републики.

Фатмак

Ех, изтриха на Смислов провиденческия коментар от вчера, та не можем да му се радваме. Останал ми е в кеша само един абзац, ще го цитирам, да се види колко е далновиден тоз оксфордски грантаджия: "1. Оставането на Великобритания в ЕС показва едно: и най-големите скептици нямат основания да излязат и са по-добре вътре, отколкото вън..."

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.