Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Театралното изкуство у нас привлича най-много зрители (ако вярваме на официалните данни), театрите са много (все още) и се радват на лукса „претенциозна публика“ (в добрия смисъл). Затова гастролът на Дойчес театер в Народния на 15 и 16 юни предизвика търсене на билети, с каквото в последните години могат да се похвалят само звездите от телевизията. Месец преди представлението „В очакване на Годо“ билетите и за двете дати свършиха.

Немският театър не е за почитатели на „мечки“, но в Народния театър не се мяркаха дори парвенютата, които използват в културата за едното селфи. „В очакване на Годо“ на Дойчес театер, за който Самуел Финци бе обявен от критиката в Германия за най-добър актьор в немскоезичния свят, предизвика голямо вълнение и у нас. Визуалното решение е впечатляващо произведение на съвременното изкуство. Сценографията е като спектакъл в спектакъла с дупката в средата на сцената – метафора на ада, месомелачка за човешка плът, визуализирана в огромно парче розов плат. Сцената – подиум с висок наклон, и пързалящите се надолу към салона актьори – адресира действието директно към публиката. Забележителен е и светлинният дизайн. А Самуел Финци и Волфрам Кох показаха изключителен дует на сцената, актьорско кълбо, разплитащо с огромно майсторство сложната нишка в интелектуалния театър на Самюъл Бекет.

Ден след представленията в Народния театър и часове преди да излети за Германия, Самуел Финци разговаря с журналист на „Площад Славейков“.

– През 2015-а бяхте обявен от критиката за най-добрият актьор на Германия, влияят ли ви подобни почести, Самуел?

– Какво означава „най-добър“ в изкуството, в театъра? Няма най-добър. Винаги може да си и по-добър. Аз разбрах една седмица по-късно за това – когато един приятел ми се обади да ме поздрави. Подобни класации никога не са ме интересували – но да, разбира се, четкат самочувствието. Годината беше такава, пълна с разни суетни, церемонии… За „Годо“ получих и още една награда – Пръстена на Академията. Получихме по един заедно с моя колега Волфрам Кох. Връчиха ми още наградата и на актьорската гилдия за главна комедийна роля във филм – за Worst Case Scenario.

– Тук наградите се чакат малко като Годо…

– В Германия ги чакат по същия начин.

– Мислите ли за ангажименти в американското кино? 

– В Германия аз също играя в 3 или 4 блокбастъра, с по 5-6-7 милиона зрители всеки.

– И нямате скрупули, че имате участия в масовата култура?

– Защо да имам скрупули? Тук не играят ли в „Под прикритие“? Това е работа, няма лоши жанрове.

– В София излязохте в Народния театър с „Годо“ на Дойчес театер – променя ли се играта ви, когато знаете, че ви гледа баща ви?

– Пред него играя така, както пред всички останали. Предполагам, че му е интересно накъде съм тръгнал, какво ме занимава в момента. Той следи, гледа често какво правя.

– Ще ви върна назад – защо решихте да заминете тъкмо за Германия?

– Беше и случайно, и неслучайно. Случайностите са предизвиквани от определени обстоятелства, които бутат живота ти в една посока – в онзи момент мислиш, че е случайно, но няма кой знае колко случайни неща. Казваш: ако бях срещнал този, щеше да се случи еди-какво си, но аз срещнах друг и стана друго… Но мисля, че нещата са много по-свързани.

– Кого срещнахте навремето, за стигнете днес до „Годо“ в Дойчес театер?

– Заминах, защото режисьорът Иван Станев започна една копродукция между няколко европейски театъра, аз бях млад, попита ме дали мога да науча малко немски, казах „да“ и така започна всичко. Като заминах, там се образува една малка трупа, а след година и половина аз поех по своя път – реших, че искам по друг начин да се развива живота ми. Бях известно време без работа – почти година, и се обади Димитър Гочев. Започнах с него и влязох в системата на големите държавни театри в Германия. И от тогава не съм спирал.

1

Димитър Гочев създаваше у всеки чувството, че това, което прави, е важно.

– Как ви повлия Димитър Гочев?

– С Митко Гочев имам почти 23-24 години съвместна работа. Това е човекът, с когото най-много съм работил – имаме 29 представления заедно. Не мога да обясня с едно изречение толкова продължителен процес. Той беше човек, който много обичаше актьорите, отваряше големи възможности пред тях. Разбирахме се без думи. Имаше силен инстинкт за театър, винаги търсеше още и още, ровеше се по-дълбоко да намери нещо, което е още по-вярно и по-необяснимо. Не обичаше обясненията с думи, водеше се от интуиция. Но въпреки това разбирахме какво търси.

– Как приемате загубата на Димитър Гочев?

– Липсва ми това негово пространство на концентрация. Той създаваше у всеки чувството, че това, което прави, е важно.

– Това самочувствие определено липсва на актьора в България, вероятно помните от времето на родна сцена?

– Аз не съм бил актьор тук, нямам нито една роля на българската театрална сцена – с изключение на един-два месеца на сцената на Военния театър, в постановка на Леон Даниел. Иначе съм снимал филми тук, но това е друго.

– Повлия ли на играта ви в Дойчес театър „В очакване на Годо“ на Леон Даниел?

– Не, имам бледи спомени от този спектакъл.

– Не ви ли се играе в българска театрална продукция?

– Животът ме е хванал в една посока, не знам… По принцип никога не казвам „не“. Но засега няма такава опция, както се казва.

– От българското кино обаче получавате покани…

– Да, снимал съм тук десетина филма. Смятам, че навсякъде се случват интересни неща – зависи човек в каква фаза е, какво го интересува. Всичко е възможно.

– Вие в момента в каква фаза сте?

– Аз? Не знам. Смятам, че не съм репетирал отдавна в театъра – от месец октомври миналата година. Повече снимам. Смятам следващия сезон да вляза в нов спектакъл. Има предложения, не съм избрал още в какво.

– „В очакване на Годо“ е много играна и анализирана пиеса. Във вашата игра най-силно се открояват темите за спасението, щастието, самотата, за началото, което е толкова близо до края…  

– Голямото качество на тази пиеса е, че е валидна за всички тези неща и още 100.

– Как почувствахте този текст, когато тръгвахте да го репетирате?

– Този текст не може да бъде уловен с една форма, с едно обяснение – той е и едно, и второ, и трето, и пето. Това е гениалното в него. Малко са такива текстове – не само в театъра, а въобще в литературата. Когато започнахме да работим по него, ние осъзнахме, че не можем да настояваме, че сме разбрали определено нещо от дадена ситуация – това води до пълна катастрофа, защото когато кажеш: ааа, това означава ето това, то се разпада. Решихме, че не можем да бъдем по-големи от този текст – ние сме просто тела, чрез които това нещо минава, за да го направим колкото се може по-достъпно за зрителя. При всяко представление има нови открития…

– Пред този текст се чувстваме без принадлежност към нация, без произход, просто хора. Ако се сравним с германците, процесът на очакване при нас и при тях е различен. Какви са вашите наблюдения?

– Да, там се живее по-спокойно. И това обаче е относително – зависи как сам си направиш живота. Но Германия е държава, която функционира. А в България държавата симулира, че функционира. Там при всички недостатъци на системата, има по-голяма социална справедливост спрямо тук. За мен най-важното е, че там се работи по-спокойно, а в България усилията, които трябва да положи човек, за да се концентрира, са много по-големи. Не говоря само за актьорите. Да, спокойствието е пагубно за актьора – ако говорим за същината на работата му, но от чисто техническо естество, спокойствието е от съществена необходимост в организацията на работата ти. Това спокойствие ти дава свободата да се чувстваш неспокоен в творческия процес.

– Споменахте отсъствието на държава у нас. Вероятно сте забелязали, че хората на изкуството в България не са обществено активни в борбата срещу тази липса. Какво е вашето обяснение?

– Факт е. Не бих си позволил да критикувам, възприемам се като външен човек, защото не живея тук, но тъкмо затова смятам, че имам обективен поглед върху ситуацията в България. Не искам да заемам страна, но въпреки това има неща, които страшно ме дразнят. Не разбирам как може да се мълчи или пък да се говори за някои неща. Мога да ви дам пример, който силно ме потисна: случайно гледах във Фейсбук запис от предаването „Като две капки вода“, където двамата водещи си позволиха да се подиграват със сирийските бежанци. Това са мои колеги – единият е по-млад, с другия съм бил състудент, талантливи хора са. Питам се докъде са стигнали, за да имитират така пошло хора, които бягат от лошо, да се гаврят с тях. Бежанците не са тръгнали да завземат света, тръгнали не за да имат, а за да бъдат, да оживеят. Да се подиграваш с това в публичното пространство, пред камери, а публиката се радва, ръкопляска…! И няма корекция на това поведение!

Вие питате защо не идвам да работя в България, как да стане?!

В Дойчес театър са настанени две фамилии бежанци, живеят в театъра - и ние им помагаме, децата им ходят на училище, всички се хранят в стола. В България тази солидарност е чужда.

Пристигнали са 1 милион бежанци, и 3 милиона да дойдат – това е капка в морето, никой не е застрашен от нищо, всичко е манипулация, политика, популизъм. Хората, които се страхуват, просто не четат.

– Темата за бежанците у нас се коментира през призмата на страха. В Германия как е?

– Същото, пропагандната машина работи. Но слава Богу – понеже в онова общество има повече социално мислещи хора – като нарастват крайните изказвания, се случва и обратното, появяват се все повече хора, които се грижат за бежанците. В самия Дойчес театър са настанени две фамилии бежанци, живеят в театъра – и ние им помагаме, децата им ходят на училище, всички се хранят в стола. Тук тази солидарност е чужда.

– Подобна новина за папата у нас предизвика коментари защо не е взел повече от едно бежанско семейство да живее във Ватикана… Как приемате твърдения, че мигрантският поток от Изток ще сложи край на европейската цивилизация?

– Това са идиотщини, които не взимам сериозно. Както казва един приятел: „Никой не е излязъл жив от този живот“… Не можеш да спреш човека да бъде такъв, какъвто иска да бъде.

– Не можеш да го спреш и да бъде велик – например Кристо, който в събота откри новата си творба „Плаващи кейове“ в Италия. Мнозина спорят българин ли е Кристо, щом не иска да си идва в България и да говори български – последното впрочем не е вярно

– В това няма нищо българско – с изключение на трупата от български момчета, които участват в проекта: Владимир Явашев, племенникът на Кристо, и Росен Желязков, главния водолаз.

– Нарекохте ги трупа, прав сте – тази инсталация е и театър, абсолютен синтез между изкуствата. Казвате, че в този проект няма нищо българско, защо?

– Ами не е българско. Няма българско, няма немско – Кристо е артист, това е най-важното. Аз също съм артист. Прекарал съм 23 години в България, 27 в Германия, какъв съм тогава? Не разсъждавам в тези категории. Ние сме хора и трябва по някакъв начин да си общуваме. Кое е типично българското? Езикът? Аз говоря и немски, и френски, и английски не зле, и руски не зле.

– Да обърнем въпроса: какво означава българщината за вас?

– Отговорът ще отнеме 3 часа. Кебапчетата, кюфтетата? Доматите?

– Баща ви? Майка ви? Родният дом?

– Да, баща и майка ми са живели тук известно време, български граждани са.

– След атентатите в Брюксел се появиха гласове, че е дошъл краят на Европейския съюз. Върнахме ли отново границите и стените помежду си?

– Това са временни мерки, няма мърдане – пак ще се върнат старите правила. Пристигнали са 1 милион бежанци, и 3 милиона да дойдат – това е капка в морето, никой не е застрашен от нищо, всичко е манипулация, политика, популизъм. Хората, които се страхуват, просто не четат, не се информират, не мислят и се лашкат от медии и пропаганда. Добре е малко да си включат и мозъците, за да разберат какво става.

– Казвате, че сте артист, не на първо място българин. Как се появи това усещане?

– Когато заминах за Германия, последното нещо, което исках, е да имам контакт с българи. Защо съм отишъл да вляза в една друга култура, като имам непрекъснато контакт с българи?! Нямах нужда, отидох да се запозная с нещо ново. Хората се движат по света – вече 1 милион българи живеят в чужбина. И вместо да говорим да се отворим, имам чувството, че тук ние все повече се затваряме, бием се в гърдите, че България е люлка на цивилизацията…

– Е, за това претенции има Македония.

– Ние сме същите. Откриваме кокалчета от светци, надстрояваме римски стени, вдигаме средновековни крепости, бутафория… Непрекъснато се намират „доказателства“, че България е една доста по-стара цивилизация от египетската. Безумия.

– Какъв е нашият, българският Годо?

– Белобрад.

"Площад "Славейков"

Ключови думи

Коментари

Интервюто е добро, но този Финци е един неблагодарник. Непрестанно хули България,

Българин

Интервюто е добро, но този Финци е един неблагодарник. Непрестанно хули България, а забравя, че ако не бяха българите - цар, Народно събрание, църква, цялата нация, родителите му евреи щяха да са превърнати в сапун, а той нямаше да се роди. Гледах го в предаване на Барбара Шьонебергер по немския тв канал NDR. Водещата направи всичко възможно този евреин да каже една добра дума за родината си, пита го 10 пъти, отговорът на безотечественика неизменно беше: "Плащам си данъците в Германия." Ерго - нямам нищо общо с България. Мерзавец и неблагодарник! Бог да го съди!

Този наистина е един неблагодарен чифут! Слава Богу България спаси евреите от газови камери и крематориуми, но всяко стадо си има мърша, Финци е воняща мърша!!!

Навирен нос на един неблагодарник! Слава Богу, че България се е отървала от един мерзавец.

Националност артист? Чифутът признава, че е безродственик. Че е неблагодарник, го знаем отдавна.

Виктор

Е, когато някой каже "Царят е гол" не е важно дали е "чифут", нали?

+++

Е, омаловажават двата трола. Ще им се да го натиснат в калта, там където лежперят хайлазите. Българи, ама от най-долно качество! Браво Самуел, добра работа!

Роси

Едно човече ли е надраскало отдолу четири поста в смисъл "неблагодарник"?!? Дано да е едно... За какво, моля ви се, да е благодарен един талантлив актьор? Защото по случайност е роден в една държава?!? Съвземете се бе, неграмотници нещастни, всеки българин, измъкнал се без щети от тази объркана държавица, си е жив капитал за човечеството. Дай Боже да са повече и да стават все повече, ние, местните, ще си тънем в блатото и ще се дърляме по форумите, ако не намерим сили да си оправим държавата...

Ей, Роси!

Ей, Роси, осъзнай се! Финци наистина е безродственик и неблагодарник. Аз съм омъжена за германец и то не от бившата ГДР, роден е в Западен Берлин. Живяхме 15 г. в елитния берлински квартал "Тиргартен". По настояване на съпруга ми тази пролет се заселихме в България. Тук той се чувства далеч по-добре, отколкото в Берлин и това ме прави щастлива. Ние не осъзнаваме какъв рай е България, чужденците ни отварят очите.

Роси

Драга ми госпожо, винаги съм мислела, че България е рай, и ми е мъчно, че този рай ще се засели все някога от всякакви други хора по естествени причини... Твърдя, че държавата ни е сбъркана, родината ни си е ОК...

Аман от "умници"

Драги ми Роско! Жалко, че не знаеш, че си плазодий с компютър. Затова се изцепваш "мъдро" и мърльосваш сайта! Стой си на Запад, не се прави на "умен" да ни съветваш. ОТВОРКО СМОТАН и НАХАЛЕН!

Възмутен

Възмутен съм от този неблагодарник и гаден чифутин! Самовлюбено нищожество.

Финци е едно истинско леке, за него и химическо чистене не помага. Слава Богу, че не се смята за български гражданин, щеше да ми е обидно.

За разлика от баща му Ицхак синът му е изчадие! Бог да го съди, аз плюя на него - неблагодарник, огврат, безродственик, проклет да е!

BG

Наистина има много прости, ограничени и агресивни хора в РБ. Булгар, булгар - казано с натъртване и тупане по гърдите.

Спас

Според коментарите на патриотарите сънародници, младият Финци вече трбва да е покойнок. Сега разбирате ли защо нещата не вървят в географията ни. Защото всички се вглеждаме дали е безродник, а не дали добре си върши работата. Така ни се и пада.Мор, Митьо Очите и Бойко Борисов.Това ни трябва на нас, вкретенени в помията си лентяи. Нищо не става от нас вече. Жалко. Добре че момчето Финци се изтърколи от тази клоака. Ей, приятели с родолюбие можете да удивите само даскалицата в първи клас, че не сте си написали домашното щото сте плакали за Балканджи Йово, но нормалния свят на сълзи не верва. И това си е. Другото го пише на Руския паметник.Да, и той ни много. А да идва Путин, та да си дойдем на думата.

Мда

Четейки коментарите на слюнчещите се от злоба "петрЕотите" човек да го е срам да се нарече българин. Адмирации за Финци!

Отец Паисий

О, неразумни юроде! ПОРАДИ ЩО СЕ СРАМИШ, ДА СЕ НАРЕЧЕШ БЪЛГАРИН???

Кукувица

Изключително талантлив. Гордея се, че е българин.

Ку ку

Ама той не се брои за българин. ТОЧНО ТАКЪВ Е И "гениалния" Кристо, който се срамува и казва, че е французин! СРАМ И ПОЗОР!

Великият ПЛАТОН

До всички родоотстъпници, заминали на Запад и грозно плюещи Родината си!Платон преди повече от 2000 години е казал " Всеки трябва да обича и уважава родителите и Родината си. ТОВА СА ОСНОВИТЕ НА МОРАЛА!"

Браво

Браво на преждекоментиращия, че се е сетил за Платон:" Всеки трябва да обича и уважава родителите и Родината си. ТОВА СА ОСНОВИТЕ НА МОРАЛА!" Финци е едно леке, неблагодарник, позор. Какво тук значи някакъв талант? Щом като човек си нула, нищо друго няма значение. За мен той не е даже и нула, а 100 степени под нея.

Този Финци е сволоч, не ходя в Дойчес театър единствено заради него.

Самонадут фукльо, тъпанар и сволоч. Това е Финци. Мръсна еврейска свиня.

???

"Сволоч" "свиня" "изчадие"... Това ли са българите? Ама кой нормален, читав, градивен човек ще иска да живее сред вас? Как да не избягаш без никога повече да се обърнеш назад.

Силни само на приказки-грозни!

ПРОСТО БОКЛУК, избягал от Родината си и сега я плюе! НИЩОЖЕСТВО! Айде всички да заминем на Запад, а тук кой ще изрине Авгиевите обори? След войната немците не плюха по страната си, а я възродиха. У нас само се плюе и храчи. С това няма да се възродим, а с работа.

Дара

Националност евреин. Факт! Истината е, че евреите са леви, пацифисти, а по-образованите са тежки либерални! Щом един евреин оценява Германия така положително, значи Втората световна война наистина е в историята. Баща му беше страхотен актьор и музикант. Гледах го в сериал по БНТ и в "Пазачът на мъртвите" и не съм кой знае колко възхитена. Всеки избира къде да живее, как да живее и какво да каже за България, за българите и по-конкретно за кебапчетата, кюфтетата и доматите. Ако един актьор търси спокойствие, значи е уморен. По немски уморен!

свободен

Завиждам му на свободния дух.Той наистина не се чувства роб и не е слуга на никой за разлика от големите ,,патриоти" в България.

Понякога кризата на средната възраст може да те накара да намразия и родината си. Случва се.

Какво безумие!Евреин да хули държава,спасила негови сънародници!!!Ето,за това никой не харесва чифутите!

'

Мое пък да не мрази родината си. Но вие, племе юродиво и несмислено, нито може да задавате въпроси, нито да вникнете в проблемите. Манипулатори ви лашкат, а аватарчовци ви убеждават, че се люлеете в хамак.

анонимен

Болшинството от българите страдат от акъла си,натъпкан до краен предел с комунистическа пропаганда и лъжи за историческата истина?

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.