Управляващите сами не вярват, че са въвели реално задължително гласуване. Това стана ясно от коментари на юристи от ГЕРБ в парламента по темата. Те не смятат да правят промени в закона за референдумите, въпреки че ако гласуването е наистина задължително това създава сериозен дисбаланс и прави прагът за допитванията за валидност почти невъзможен за постигане.

Формално ако гласуването наистина е задължително се получава разминаване между текстовете на Изборния кодекс и закона за референдумите, защото прагът за валидност на допитването е обвързан с хората, които са гласували на последните парламентарни избори.

Според чл. 23, ал. 1 от закона предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. Именно заради този текст референдумът за електронното гласуване на практика не успя да задължи парламента да приеме електронното гласуване. Тогава 1 883 411 души гласуваха с "да", а 704 182 с "не" или общо 2 587 593. На последните парламентарни избори обаче гласуваха 3 500 585 души. Макар гласувалите с "да" да бяха повече от половината от общо гласувалите на последните избори (повече от 1750 293) референдумът не бе задължителен.

Според юристите на ГЕРБ е много малко вероятно задължителното гласуване, въведено по този начин, да повиши чувствително избирателната активност, което да вдигне и прага за валидност на референдумите. Те изтъкват, че задължителното гласуване реално е по-скоро декларативно, тъй като единствената санкция за него е отписване от избирателния списък при това ако избирателят не участва в два последователни национални вота от един и същи вид.

За предстоящия референдум, иницииран от "Шоуто на Слави" прагът за валидност си остава същия. В него трябва да гласуват поне 3 500 585 души. Ако обаче гласувалите са поне 20% от тази цифра и повече от тях са гласували с "да" парламентът трябва да се произнесе по съотвения въпрос.