Ако човек се огледа много внимателно, ще разбере, че е напълно невидим. С всички произтичащи от това последствия. Да вземем например една обикновена жена от град Х.

Ето я нейната обикновена история. Когато се огледала внимателно и се замислила, жената разбрала, че мъжът ѝ упорито отказва да забележи, че тя съществува. На работа също никой не я забелязвал. Станала дотолкова нереална, та дори от три месеца престанали да ѝ плащат заплата. Тогава жената започнала леко да се усъмнява в своето съществуване и се опитала да разбере от другите дали това е така. Те също не ѝ обръщали внимание, сякаш я нямало.

Тя се отчаяла и си помислила: „Това е пълен абсурд. Как може да не съществувам? Нима съм невидима? Нали имам сърце, бял дроб, стомах? А ето дори и лекарят ми казва: Нищо ви няма, абсолютно нищо“.

Жената все по-трудно понасяла несъществуващото си тяло и с умиление се сещала за дните, когато била видима и реална. Времето за плащане на данъци, времето за гласуване – тогава всички я виждали и се сещали за нея.

Как отминават щастливите дни, помислила си жената. Но си помислила също, че не е толкова лошо, дето не съществува. Щом е така, значи и земното притегляне не съществува.

След това откритие, тя радостно скочила от десетия етаж. И когато тялото ѝ паднало на земята, изведнъж започнало да придобива измерение. Всички я забелязали. Около нея се събрали много хора и сочели тялото ѝ. Най-после тя съществувала реално. Но кой знае защо, не се зарадвала много.

Даже никак не се зарадвала.

Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.