България трябва да изплати общо 9703,26 евро на Алексей Петров, постанови Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.

6000 евро са присъдени като компенсация за нематериални щети. 3703,26 са за съдебни разноски и други разходи.

Решението е по делото "Алексей Петров срещу България" от 2010 г.

Съдът реши, че българските власти са нарушили членове 3 и 8 от Европейската конвенция на правата на човека. Става дума за нарушаване съответно на забраната за мъчения и нечовешко или унизително третиране и на правото на зачитане на частния и семеен живот. Частично е нарушен Член 6, параграф 2 - презумпцията за невинност.

Какви са фактите?

На 10 февруари 2010 г. Алексей Петров е арестуван в дома си при операция "Октопод". Арестът е заснет и записът е предаден на медиите, след което е излъчен по телевизионни канали и качен в новинарски уебсайтове. Вътрешният министър (Цветан Цветанов - б.р.) и други водещи политици дават няколко интервюта в пресата по въпроса. Това правят също зам. главният прокурор, шефът на Софийската градска прокуратура и един от прокурорите, натоварени с криминалното разследване.

На 12 февруари Петров е оставен в ареста, а на 13 октомври е поставен под домашен арест. Обвиненията срещу него довеждат до две наказателни процедури. Първата е във връзка с обвинения за организиране на група с цел укриване на данъци. Тя е прекратена на 27 февруари 2014 г. Втората е по редица обвинения по организиране на криминална група, изнудване и разкриване на класифицирана информация. Тя все още е била водена през септември 2014 г.

По случая "Алексей Петров срещу България", основавайки се на Член 3, жалбоподателят твърди, че е бил подложен на нечовешко и унизително отношение при полицейската операция на 10 февруари 2010 г.

Въз основа на Член 6 параграф 2 той твърди, че изказванията на редица съдии и политици пред медиите по време на наказателните процедури срещу него представляват неоправдани нарушения на правото му да бъде невинен по презумпция. По силата на Член 8 той се оплаква, че арестът му е заснет и че записите са предадени на медиите от прес;центъра на МВР.

Делото "Алексей Петров срещу България" (номер 30336/10) е заведено на 7 юни 2010 г. То се гледа от 7-членен съдебен състав, в който влиза и българинът Йонко Грозев. Председател е германката Ангелика Нусбергер.

Съдът отбеляза, че целта на полицейската операция е била да арестува жалбоподателя, който е бил заподозрян в принадлежност към организация от мафиотски тип, замесена в редица случаи на изнудване. Съдът отбеляза също, че Алексей Петров е служил дълги години в силите за сигурност, включително в отряда за борба с тероризма към МВР, което означава, че е получил огнестрелни оръжия и е бил обучен на бойни изкуства. В светлината на тези факти съдът не обвинява властите за решението да използват специалните сили към МВР или за факта, че те са обездвижили и оковали с белезници жалбоподателя. Съдът реши, че полицията не е използвала прекалена сила и че не е показала, че отрицателните емоции, предизвикани у Алексей Петров, са превишили прага на грубост, което да направи въпросното третиране несъвместимо с Член 3. Така че няма нарушение на този член.

Съдът реши, че изказванията на вътрешния министър и на шефа на Софийскаата градска прокуратура отразяват нагласата, че жалбоподателят е бил виновен в извършване на въпросните криминални нарушения дори преди съдилишата да вземат решения по обвиненията срещу него. Така коментарите са в нарушение на Член 6, параграф 2. От друга страна, коментарите на други политически и юридически фигури не са нарушили презумпцията за невинност на жалбоподателя. така че при тях няма нарушения на Член 6, параграф 2.

Съдът отбеляза, че видеозаписът на МВР на операция "Октопод" съдържа кадри как Алексей Петров била арестуван. След това видеото е качено онлайн от информационния отдел на МВР. съдът откри, че тази намеса не я покрива какъвто и да било закон, който да удовлетворява критериите, залегнали в съдебната практика, но произлиза от желанието за сдобиване на снимки от полицейски операции, които привличат голям обществен и медиен интерес. Така че има нарушение на Член 8.