За трета поредна седмица в гръцкото публично пространство се вихри война между правителството и издателя на един от най-утвърдените гръцки всекидневници „То вима”.

Всичко започна с разкритията в неделните издания на вестника, според които в периода преди СИРИЗА да спечели парламентарните избори за пръв път (на 27 януари 2015), Алексис Ципрас се е срещал с издателя Ставрос Психарис, и то няколко пъти. В публикациите дори се цитират реплики от разговорите, от които проличава, че бъдещият премиер от една страна е искал да запази облика на противостоящия на медийни интереси политик, но от друга е искал да има добри отношения с тях. „В качеството си на ляв политик не мога да създавам усещането, че имам близки отношения със силните медийни групи. С тези, за които много хора смятат, че са част от „порочната система”, заявил Ципрас пред журналиста. Малко след това обаче допълнил: „Въпреки това бих искал да съм в добри отношения с големите медийни организации. Особено с историческата издателска група”.

Реакцията на гръцкото правителство след първата публикация беше лаконична, но категорична. Говорителят на правителството Олга Геровасили посочи, че „правителството няма да се огъне пред никакви рекети”. „За всички, които изглежда, че в последно време губят хладнокръвие, правителството няма да отстъпи и крачка от целта си да неутрализира порочните връзки”, подчерта тя.

Но разкритията в „То вима”, както и в другия голям вестник на издателската група ДОЛ „Та неа” продължиха. Според последната статия по темата, година преди да спечели парламентарните избори Алексис Ципрас е настоявал и за промени в частната телевизия Mega channel , част от същата медийна група. „Не могат да бъдат забравени настоятелните искания за свалянето от екран на най-емблематичния журналист на голям телевизионен канал и замяната му с ветеран журналист и политик (който по-късно зае ръководно място в тайните служби). Голяма бе дискусията и около напразните опити на лидера да убеди своя приятелка – опитен журналист с дрезгав глас и изразителни очи, да приеме да бъде „изпратена” в голям телевизионен канал, за да предава от него всекидневно партийните позиции. Както по всички въпроси, така и в отношенията си с медиите, политикът прилагаше така наречената „двойна стратегия”, която комунистическата левица приложи в целия свят: В публичните си изяви представяше медиите като „врагове на народа”, а в частните си контакти изискваше от техните собственици да представят позициите и инициативите на партията му по положителен начин!”.

Конфронтацията между издателя и правителството започна след като гръцкият парламент прие поправка в закона за медиите във връзка с издаването на лицензи за частните телевизии. Правният текст бе приет само с гласовете на депутатите от двете партии, които съставят управляващата коалиция – СИРИЗА и АНЕЛ (Независими гърци). В него се предвижда провеждане на конкурс за четири лиценза за излъчване на програма във висока резолюция, въпреки че към момента частните телевизии с национален обхват са повече на брой.

Паралелно с това пълномощията за провеждането на конкурса преминаха изцяло в ръцете на държавния министър Никос Папас. Основният аргумент на правителството за приемането на промените бе, че съветът на президиума на парламента не е успял да събере необходимото мнозинство от 4/5 за запълването на състава на Съвета за радио и телевизия в рамките на три поредни заседания. Спорните вакантни места бяха освободени през ноември 2015, след като правителството „уволни” предишните членове на съвета с друга поправка в закона.

Опозицията заяви, че поправката нарушава конституцията и цели да създаде нова мрежа от порочни връзки между управляващите и медиите. Гръцки медии определиха приемането на поправката като опит на правителството да манипулира медийното пространство в страната. От своя страна Асоциацията на частните телевизии с национален обхват и Журналистическият съюз в Атина заявиха, че ще застанат твърдо срещу прилагането на новия закон.