ГЕОРГИЙ ЯНС

На 25 февруари, преди 60 години, на ХХ конгрес на КПСС, Никита Хрушчов изнесе закрит доклад за култа към личността на Сталин. Тази реч постави началото на онези краткотрайни процеси, които впоследствие започнаха да наричат "размразяване". Онези сензационни и разобличителни факти и документи, цитирани от Хрушчов в доклада, влязоха трайно в употреба и в много отношения станаха христоматийни. За 60 години бяха прибавени нови, по-дълбоки и обширни свидетелства. Въпреки това докладът, за съжаление, не изгуби своята актуалност.

Ако днес няма кърваво съдържание на сталинската епоха, по форма и патос все повече се доближаваме до онова време.

"Сталин въведе понятието "враг на народа". Този термин веднага освобождаваше от необходимост от всякакви доказателства за идейната неправота на човека или хората, с които водиш полемика. Той даваше възможност всеки, който за нещо не е съгласен със Сталин, който беше само заподозрян във враждебни намерения, всеки, който беше просто наклеветен, да бъде подложен на най-жестоки репресии... Понятието "враг на народа" по същество снемаше, изключваше възможността за каквато и да било идейна борба или изразяване на собствено мнение по тези или онези въпроси дори от практическо значение", каза Хрушчов в своя доклад.

Този термин или, ако щете, меморандум, набира популярност в съвременна Русия. В популяризирането му първа цигулка свири ръководителят на Чечня (Рамзан Кадиров - б.р.). Ама че парадокс. От една страна, Кадиров проклина Сталин и заедно с него и Берия (вътрешният министър Лаврентия Берия - б.р.), за депортирането на чеченския народ. От друга страна, той управлява републиката примерно по същия начин. Вместо закони има "воля на вожда".

Да беше само Кадиров. Но и далеч извън пределите на Чечня се опитват да върнат Сталин на пиедестала. Разбирам, когато възрастното (най-възрастното) поколение носи портретите на Сталин като икони. Но и част от младежта върви по същия път. Същото боготворене на Путин с "вирусен патриотизъм" е остатък от сталинската епоха. Защо се случва това?

Не се уморявам да повтарям, че Хитлер и Сталин са братя-близнаци. Разликата помежду им е само стилистична. Те са патриоти-държавници. Хитлер дори е по-голям патриот. Обичал е народа си и масово е унищожавал чуждите народи. Трудно е да се каже кого и защо е обичал Сталин. Хората са били изтребвани и по класов, и по национален признак. Нерядко кръвожадността на Сталин бива оправдавана с това, че той е правил всичко в името на народа, като е провеждал социално ориентирана политика. "Всичко за народа." При това някак си се забравя, че хитлеристка Германия е била за своето време най-социалната държава в света. Масово жилищно строителство, опазване на майчинството и детството, развитие на спортна, образцови условия за работа в заводите и фабриките. Между впрочем, званията "майка героиня" и "ударник на труда" идват от Германия. Това е доста добре известно.

Но на германците им провървя. Те можаха да извлекат поуки от поражението във войната. До такава степен им промиха мозъците, че не само да хвалиш Хитлер, а дори да го споменаваш се смяташе за неприлично. На германците им провървя на два пъти. Те съумяха да сътворят не без помощта на САЩ "икономическо чудо". Главната роля в това "чудо" все пак имаха самите германци.

От победи не се извличат подобни поуки. На победите се радват. Когато обаче победата стане едва ли не единственото постижение на страната, става това, което става. Вместо "плуг" - "ядрена бомба". А човекът със своите проблеми остава изтикан на банкета край пътя към "светлото бъдеще".

Когато се намира на "банкета", човек иска разбираемото и конкретното. Сталин е нещо разбираемо и конкретно. Тук са своите, там са враговете. И докато има "врагове на народа", "светло бъдеще" няма да има. Сталин, връщай се!

-----

* Авторът е руски журналист. Препечатваме коментара му от неговия блог в сайта на радио "Ехото на Москва". Поводите за коментара са два. На 25 февруари се навършиха 60 години от ХХ конгрес на КПСС, на който Никита Хрушчов развенчава култа към личността на Сталин. А днес  се навършват 63 години от смъртта на съветския вожд, извършил едни от най-кървавите репресии в историята на човечеството.