КИЙТ ДЖОНСЪН

Огромен танкер хвърли котва в Луизиана миналата седмица и на борда му започна товаренето на тонове свръхзамразен американски природен газ. Корабът влезе в историята, когато влекачите го измъкнаха от терминала към открито море. за първи път от почти 50 години насам газ от Долните 48 щата (територията на САЩ без Федерален окръг Колумбия, Аляска и Хаваите - б.р.) бе изнесен с кораб по море.

Това бележи и кулминацията на дългогодишните дискусии как американският енергиен бум би могъл потенциално да даде на Вашингтон ново оръжие за неговия геополитически арсенал, като му позволи да доставя евтина енергия на съюзниците си в Европа и Азия и да ги освобождава от зависимост от големите газови холдинги на руския вожд Владимир Путин.

Единствената подробност е, че първият товар, зареден на 100 000-тонния танкер "Ейша вижън", потегли към Бразилия, а не към европейските страни, опитващи се да разхлабят руската хватка. Това подчертава факта, че превръщането на Америка в износител на енергия, макар и важно за преразпределянето на световните енергийни пазари, няма да се превърне автоматично в геополитически инструмент, който страни като Русия използват за своите национални интереси.

Газът, натоварен миналата седмица на терминала за износ на "Шениър енерджи" в Сабин Пас, Луизиана, е едва началото от предстоящия поток от американски природен газ, отпушен от бума в хидравличния фракинг през последните години. "Шениър" си има и друг терминал за износ, който се строи в Тексас, а други 4 ще започнат работа до 2018 г. Преди десетилетие САЩ се готвеха да станат голям вносител на природен газ. Днес страната ще стане един от най-големите световни износители на втечнен природен газ заедно единствено с Катар и Австралия.

Много хора във Вашингтон и съюзническите столици доволно потриват ръце. Държавният секретар Джон Кери, подобно на много депутати на Капитолийския хълм, говори през последните години за възможността за използване на американски газ, за да бъде намалено руското влияние в Европа. А самите европейски лидери в продължение на години молеха САЩ да увеличат енергийния износ и съвсем наскоро отвориха вратата за увеличен износ на газ от страни, различни от Русия, като начин да разбият руския монопол. В Литва - малка страна, разчитаща до голяма степен на руски газ, официалните представители очакват първите партиди американски газ на новопостроения терминал за внос.

Нека бъдем наясно, че стремителното завръщане на САЩ като голям производител на петрол и газ има силни ефект и върху целия свят, включително някои, които се покриват с интересите на страната. Пресищането с природен газ, подхранвано от американския фракингов бум, означава, че в глобалната система е имало повече газ и преди товарът да бъде зареден на "Ейша вижън". Само този факт принуди руската компания "Газпром" да предоговори редица контракти с европейските си клиенти. И потокът от петрол, дължащ се в немалка степен от главоломната продукция на американските шистови полета, улесни някои от нещата като унищожителните петролни санкции срещу Иран заради ядрената му програма, без глобалната икономика да пострада сериозно от това.

"Не че имаме енергийно оръжие сега. Но имаме нещо, което притъпява оръжието на нашите противници", каза Андрю Холанд от мозъчния тръст American Security Project (Американски проект за сигурност).

Наистина, само защото фирми в САЩ произвеждат - и вече са готови и са в състояние да изнасят - големи количества енергия, това не означава, че тя автоматично ще стане част от арсенала на политическите стратези във Вашингтон.

Други големи енергопроизводители могат да използват енергийната си продукция и износа като начин да постигнат националните си цели, независимо дали това означава да задушиш съседите, които не влизат в пътя (както прави Русия), да гарантираш самото съществуване на приятелски съседски режими (както направи Венецуела в Куба) или да спреш доставките на най-важната в света стока (както ОПЕК направи по време на ембаргото през 1973 и 1974 г.) Дори бъдещите износители на енергия като Израел се надяват да използват своите новозабогатели хора, за да преследват собствените си цели като възстановяването на връзките с Турция и да оправят оградите по границите с арабските си съседи като Египет и Йордания.

Но за САЩ енергийният бум, а днес и доходният износ, е преди всичко явление в частния сектор, а не нещо, командвано от Вашингтон. Американските дипломати отвъд океана твърдят, че са засипани с молби да изпращат евтина енергия на редица страни и че те са се уморили да обясняват, че енергийният бизнес се движи от компаниите, а не от Държавния департамент или Министерството на енергетиката.

За компаниите, изпомпващи, замразяващи и изнасящи газ, ключово значение има икономиката, а не политиката. Американските фирми ще продават газ на фирми, желаещи да плащат повече пари, а не там, където той задължително ще допринесе повече за постигането на стратегическите цели на САЩ. първата доставка от Сабин Пас например отплава за Бразилия, защото страната има нужда от газ заа своите електроцентрали, страдащи от сушата, която съсипа водноелектрическите съоръжения.

Това прави по-трудно да си представим, че американският износ на енергия ще бъде използван стратегически например заради внезапното намаляване на доставките в Европа. И има и други причини да подложим на съмнение геополитическия ефект на американските продажби. Близо 90 на сто от капацитета за износ на Сабин Пас е изчерпан от частни компании в страни като Великобритания, Испания, Индия и Южна Корея. Компании като британската "Би Джи груп" вероятно ще препродадат газа на клиенти в други страни, но повечето купувачи вероятно ще използват американския газ за електроцентрали и за отопление на жилищата на своя територия.

Фактът, че американският износ най-накрая излезе на пазара точно когато светът е залят от природен газ, прави по-трудно да си представим големи геополитически дивиденти. Страни като Катар и Австралия мече добавят големи количества втечнен природен газ към доставките за света, а новите играчи в Канада, Източна Африка, по източното Средиземноморие и Иран бързат да попълнят с повече газ системата. На фона на този излишък много стратези на американския износ сега удрят спирачки.

Има и някои практически проблеми с идеята, че американският газ може да спаси Европа от Москва. Европа има редица терминали за внос на втечнен природен газ и повечето от тях са много малко използвани. Но има и терминали предимно в Западна Европа, най-вече в Испания, а не в страни като Литва, Украйна, Унгария или България, които са принудени да разчитат на Русия в сферата на енергията.

Това не означава, че няма положителен ефект от американския енергиен бум. Само идеята, че по някое време може да има допълнителни доставки, може да донесе дивиденти на страните под натиск. Литва например спести милиарди долари от сметки за ток, след като "Газпром" предоговори контрактите, когато страната построи плаващ терминал за потенциален внос на газ от други източници, дори при положение, че не бяха пристигнали нови партиди.

Литва построи плаващ газов терминал край пристанището Клайпеда. Снимка Уикипедия

Само да имаш други варианти за внасяне на енергия, независимо колко партиди физически пристигат в Европа, е бум за европейските страни, които загубиха години в търсене на диверсификация на енергийните си доставки.

"Вероятно най-сериозната причина, поради която спектърът на американския износ на втечнен природен газ представлява геополитическа ценност, е това, че представители на ЕС го смятат за геополитически ценен", каза Дженифър Харис от Съвета за външна политика и съавтор на книгата "Война с други средства - геоикономика и държавност".

Да не говорим и за други големи ползи, които трудно се забелязват, защото, както каза Андрю Холанд, има случаи, в които "кучето не е излаяло". Преди десетилетие например големите производители на газ като Русия, Иран и Катар доминираха на пазара и дори говореха за създаване на газова ОПЕК. Вместо това благодарение на американския бум тези страни днес се борят да запазят пазарния си дял.

"Това е голяма геополитическа победа за САЩ, макар тя да е невидима", заяви Дженифър Харис.

----

* Авторът е старши репортер по въпросите на енергетиката на изданието "Форин полиси", откъдето препечатваме коментара.