Равносметката по аферата КТБ година и половина след нейното затваряне е проста: Няма нито един осъден за фалита ѝ и за последвалите от него милиарди загуби на публични средства.  Главният прокурор, след като оневени гуверньора на БНБ Иван Искров, влезе в обувките на негов адвокат, сякаш вече не се интересува от последствията за обществото. Може би предполага, че случващите се напоследък зрелища, предизвикани от списъците на „скъпите“ клиенти на банката,  пълни с магистрати и политици , ще отвлекат общественото внимание от същността на проблема.

Вярно е, че прокуратурата не е финансов регулатор и не е нейна работа да надзирава банките, но когато драстично са нарушени регулациите от една банка (КТБ) , една одиторска фирма (KPMG),  една надзорна банкова институция (БНБ) и едно финансово разузнаване (ДАНС), в резултат на което са изгубени милиарди публични средства, прокуратурата е инстутуцията, която задължително трябва да реагира.

Всички публично известни досега доклади и факти по аферата КТБ, въпреки  голямото протакане  на процеса,  дават предостатъчно аргументи на прокуратурата , за да действа в съответствие с правомощията си, а именно – да предяви обвинения към отговорните лица, допуснали КТБ да работи като финансова пирамида, чрез криминални практитки и  с политическа подкрепа от самото ѝ създаване през юни 2000 година до обявяването ѝ в несъстоятелност.

Не така категоричи, обаче, са фактите  по отношение на изнесените списъци със „скъпите“ клиенти на КТБ. При тях има един много сериозен проблем, който като че ли остава незабелязан.

В доклада на квесторите за текущото състояние на КТБ, публикуван на 31-ви юли 2014 на сайта на БНБ, сме информирани, че:

При започване на действията по специалния надзор квесторите са извършили следните действия:

  • Спиране на счетоводната система на банката (Софтуерен продукт C-soft);

  • Спиране на платформата обмен на SWIFT;

  • Спиране на операциите чрез електронно банкиране и спиране на услугата „интернет банкиране“ ;

  • ….

Какво може да се случи в една банка, която е затворена за „външния свят“, със спряна основна информационна-счетоводна система, както и SWIFT и останалите банкови системи?  При липсваща информация  за сертифициране на банковите информационно-счетоводни системи от банковия регулатор БНБ – отговорът може да бъде : почти всичко.

Например:

  • Могат да се създадат нови клиенти, по чиито сметки да се прехвърлят пари, например  горницата над някои гарантираните депозити

  • Могат да се прехвърлят суми по сметките на съществуващи клиенти, за които те не подозират

  • Могат да се променят договори за депозит и съответно условията от преференциални да станат стандартни

  • Могат да се променят планове за изплащане на кредити и други техни атрибути

  • Могат да се закрият сметките и клиентските номера на някои клиенти

  • И още много други злонамерени действия.

Липсата на информация за гарантиран стандарт за българските банкови информационни-счетоводни системи от банковия регулатор БНБ оставя съмнения за нерегламентираното им използване в случаи като КТБ. Едва ли има участници в процеса КТБ (надзорници, квестори, синдици), които биха се ангажирали да гарантират,че всички действия, извършени от операторите,  са документирани и контролирани и, че предоставената за публичен достъп клиентска база данни, отразява реалния ѝ статус към определена дата. Дори и да бъде разсекретен широко дискутирания напоследък доклад на международната компания AlixPartners,  наета да проследи паричните потоци от КТБ, едва ли подобна гаранция би била налична.  Фактът, че списъците с клиенти, публикувани от синдиците, някои от които с признати технически грешки, са създадени като интерпретации на информацията, т.е.механичен сбор за 5-годишен период, например,  доказва  не  само липса на компетентност. Тук е мястото да се зададе въпрос към законодателя, по какви критерии определи, че публичната информация за банка в несъстоятелност трябва да се отнася за период от 5 години преди датата на отнемане на лиценза на банката в несъстоятелност, както и същото ограничение за сведния за лицата, заемащи висши държавни и други длъжности?

ФГВБ

Липсата на стандарт и адекватен контрол на информационно-счетоводните системи на българските банки  от банковия регулатор БНБ,  води до изключително висок операционен риск  и потенциална възможност за банкови измами.  Един от изводите, налагащи се на тази база, отнасящ се в  часност за изнесената банкова информация – списъци с клиенти на КТБ е, че  поради съмнения за извършени неправомерни действия в информационната система на затворената КТБ, тъй като липсва стандарт за гаранция на обратното,  те са нелегитимни и не биха издържали в съда при обжалване.  В добавка, тези списъци не доказват, че средставата на вложителите са придобити по нерегламентиран  начин, каквото внушение оставят в обществото. В този случай, логично би било по-нататъшното им зрелищно публикуване да спре, докато не бъдат изчистени съществуващите проблеми. Това съвсем не означава, че обществото не трябва да бъде информирано за произхода на спестяванията на „скъпите“ клиенти на КТБ, но  това не е задължение на банките и съответните институции трябва много добре да са запознати с този факт.

И ако загубите на милиарди публични средства заради аферата КТБ за безвъзвратни, то не е такъв случаят  с другите български банки.  Сертифицирането на банковите информационни-счетоводни системи от банковия регулатор БНБ , както и подобряване на координацията и обмена на информация с другите институции  е не само възможно,  но и задължително, за да бъде изяснена и гарантирана достоверноста на банковата информация и функционалност, както и адекватният им контрол. Подобни намерения са заложени в плана за реформиране на банковия надзор до края на 2016-та, публикуван от новия управителен съвет. За съжаление, в този план са предвидени само частични мерки, които определено не решават проблема със сертифициране на банковите информационно-счетоводни системи..
За да се върне доверието в банковата система, от изключителна важност е банковият регулатор БНБ да може да гарантира качеството на информацията и функционалността на българските банки.  Този процес все още не е завършен и съмненията за надеждна банкова информация остават, независимо от предвидените стрестестове.  Изключение прави самотефтерът за посетителите на КТБ  преди затварянето ѝ, поддържан от охраната – надлежно, на ръка изписани имената на посетителите, кого са посетили , датата и часа на посещението.