БЕРЛИН – Съветът НАТО-Русия не е подарък на Запада за Русия, нито каквото и да било друго, а важен инструмент за диалог. Този съвет е една от малкото възможности да възстановим комуникацията с Москва и да отстраним недоразуменията си. Неговата работа беше прекратена с избухването на кризата в Украйна. Германия работи по посока Съветът НАТО-Русия отново да заработи поне на ниво посланици.

Това заяви германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер в Берлин пред чужди журнасти, акредитирани във ФРГ.

Като важен инструментариум за решаването на украинската криза дипломат номер 1 на Германия посочи и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Допреди 4-5 години всички мислели, че тя е мъртва. Украинската криза опровергала подобни твърдения. ОССЕ има решителен принос в усилията конфликтът да бъде перодолян. И ако има проблем, това е стремежът на определени сили да не допускат нейни наблюдатели в кризисните райони в Източна Украйна.

Щайнмайер говори подробно и за бежанската криза. Той е категоричен, че тя няма да се реши със затваряне на граници. Нужен е разумен подход, който да съчетава много мерки на международно и европейско ниво, но и воля за прилагането им. Това обаче можело да стане в рамките на 2 – 3 години упорита съвместна работа.

“Не вярвайте на онези, които твърдят, че имали единственото правилно решение. На всички, които искат един прост отговор, мога да кажа: “Това няма как да стане.” Задачата на политиците е да обяснят, че при подобна динамика решение от днес за утре не е възможно. Убеден съм, че затваряне на граници няма да реши проблема”, заяви Щайнмайер.

На въпрос има ли надежда най-сетне да се приложи решението на Европейския съвет за изграждане на приемателни центрове за бежанци, така наречените горещи точки, в Гърция и Италия, Щайнмайер каза:

“Не сме доволни от случващото се на европейско ниво. Не визирам единствено справедливото разпределение на бежанците в държавите от ЕС, а и изграждането на Hot Spots. Европейският комисар по въпросите на миграцията Димитрис Аврамопулос твърди, че до четири седмици Гърция и Италия ще отворят такива центрове. Дали това е реалистично, тепърва ще видим.”

Решението на Европейския съвет беше въпросните центрове да заработят още в края на октомври миналата година, но това остана в сферата на добрите пожелания.

Щайнмайер е убеден, че сегашната бежанска криза не е резултат на събитя от последните 2 – 3 години. Тя е била заложена още по времето на войната в Ирак през 2003 г., а впоследствие при спора между ключови държави как да се постъпи спрямо Сирия – да бъде изолирана или обратното. Изолацията на Иран от международната политика също било недалновидно.

“Това са грешки, които през последните десетилетия международната общност допусна. Резултатът днес е налице – множество конфликти в Близкия изток ”, посочи министърът, но изяви и оптимизъм. Настоящата 2016-а година започнала добре с вдигането на санкциите спрямо Иран и де факто връщането му на международната арена. Напрежението между Техеран и Рияд обаче будело тревога: “Веднъж накърненото доверие не се възстановява с подписването на един договор (ядреното споразумение с Иран – бел. ред.). Нужни са години.”

Щайнмайер е песимистичен и по друга пареща тема – кризата в отношенията между Анкара и Москва след свалянето на руски изтребител:

“За да посредничим в този конфликт, е необходимо и страните по него да го желаят, засега това не е така. Трябва да призная, че до този момент нито една от двете страни (Турция и Русия – б. р.) не е показала раздвижване, липсва диалог, няма стремеж за преодоляване на конфликтната ситуация.”

Щайнмайер донякъде оправда Турция за мудността й при спирането на бежанския поток на Запад. Анкара все още не е получила обещаната й от Брюксел финансова помощ от 3 милиарда евро за създаване на по-добри условия на живот на бежанците на турска територия.

Щайнмайер не подмина и напрежението между Европейската комисия и Полша, както и германо-полските отношения.

Новото дясно правителство във Варшава въведе крайно недемократични мерки – оряза правата на Конституционния съд, но и на медиите. Директорите на националните електронни медии се назначават от кабинета. Това означава на тези постове да са верни на правителството хора, които безспроно ще му осигуряват комфорт.

“В Полша бяха проведени избори, резултатът от тях са дошлите на власт. Не смятам обаче, че трябва да жертваме пред олтара на сегашните разногласия постигнатото през последните 25 години”, категоричен е Щайнмайер.

Отношенията между Германия и Полша също са градени десетилетия наред в опит да се преодолее травмата от Втората световна война. Щайнмайер оповести, че утре отлита за Варшава: “Отивам с надеждата, че и там никой няма да поставя под въпрос постигнатото през последните десетилетия.”

Напоследък някои полски медии сравниха Ангела Меркерл с Хитлер – Берлин отново искал Полша да е под негов контрол. Стигнаха и по-далеч – това била целта и на Брюксел.