В профила на Калин Манолов вчера и днес се разгоря дискусия за Кръглата маса 1990 г. 

Активно участие взе г-н Асен Генов. Опитах се да защитя Кръглата маса, но г-н Генов ме разгроми със серия от реплики и посочи точно какво е трябвало да се направи: Още през 1990-1991 - Забрана на БКП. Закон за лустрация. 

И заключи: "Хубавото е, че се видя, че нямате отговор на основния въпрос — защо не поискахте разпускате на БКП и ефективни лустрационни действия и закон. Нямате отговор. А в това е провалът на "славната" Ви кръгла милиционер-комунистическа маса..."

Той посочи какво сме длъжни да направим: "ще си позволя да бъда малко по-експлицитен, но не аз срах на метеното... Не моето поколение докара нещата до там. За да може да поправим каквото и да било — признайте си грешките!"

Като всеки конформист се заоправдавах:

Съществуваше СССР, Варшавски договор, СИВ, Държавна сигурност работеше, Вътрешни войски бяха непипнати и поделенията им бяха край София, Армията е както при Студената война (в Горна баня има танков полк, отделно са поделенията на ІV километър), цялата собственост е държавна, във всяка стопанска, културна, просветна, медийна и пр. структура има първична партийна организация на БКП, работи ЦК на БКП и всички комитети по цялата структура, БКП има един милион членове, "Работническо дело" излиза в 800 хиляди тираж. Всички електронни медии се ръководят от БКП... 

СДС има Национален координационен съвет от около 40 души, тепърва се възраждат структурите на старите партии, възникват структури на новите, създават се координационни съвети в по-големите места. Целият ни актив в София (хора, съгласни да вършат някаква политическа, публична работа) е от стотина души. В цялата страна са под хиляда. Вестник "Демокрация" е с 80 хиляди тираж (хартията и печатниците са държавни!)... 

На 10 юни 1990 г. на първия тур на изборите в 5 на сто от секциите в София не можем да намерим доброволец, който да представлява СДС. Общо в страната в 7 на сто от секциите нямаме представители. По наше искане международните наблюдатели се концентрираха в тях. 

Активистите на СДС в страната бяха подложени на постоянен натиск. Уволняваха ги, заплашваха ги, неизвестни лица ги биеха, някои минаха и през затвора след 10 ноември. 

В телевизионното ни студио мъже от село Плодовитово, Пловдивско разказаха за една лъжа на БКП. Младежът, който ги водеше, беше бит и хвърлен в затвора. Без съд изкарал в старозагорския до есента на 1990 г., повече от половин година. Това научих от него през 1993-94 г., когато го съобщих и на пресата. 

Ще спомена Красимир Кацаров. Той осигуряваше озвучаването на нашите митинги и намери генератор за митинга на 7 юни (гасиха ни тока!). Неизвестни лица го биха на два пъти с предупреждения да се маха от СДС. Биха го до кома. Умря. При политически спор беше застрелян младеж, наш активист, в Добрич. Заклаха николапетковист в Перник докато разлепвал плакати. Има още...

След като изброих тези неща и видях тяхната несъстоятелност, аз се съгласих с господин Асен Генов. Прав е той! Трябваше да забраним БКП още през пролетта на 1990 г.! Да извършим пълна лустрация. 

За съжаление пропуснахме това. Сторихме голяма грешка. Признавам!

Коментарът е от фейсбук профила на Петко Симеонов.