От началото на украинската криза отношенията между НАТО и Русия са силно напрегнати. Цялото сътрудничество бе свито, а скорошният инцидент с унищожаването на руския бомбардировач от членката на алианса Турция още повече ще покачи градуса на напрежението. И именно в тази ситуация НАТО продължава с курса за разширяването си, като предложи в сряда на Черна гора да влезе в пакта.

Реакцията на Москва бе незабавна. Както каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, Русия ще анализира ситуацията и ще отговори на нея.

Черногорската армия наброява едва 2100 войници. По тази причина всички наблюдатели са убедени, че НАТО, като предложи на Черна гора перспектива за влизане, се ръководи изключително от отбранителни аспекти. Така Душан Релич - експерт по Балканите от от берлинския фонд "Наука и политика", вижда ясен знак към Москва в готовността на Северноатлантическия пакт да приеме нова членка.

"Така НАТО дава да се разбере, че трети държави нямат право на вето за приемане в алианса на нови членки", отбелязва Релич, като припомня, че Русия отдавна е твърдо против това.

Ненад Копривица - председател на черногорската неправителствена организация Център за демокрация и човешки права, също смята, че мотивът за стъпката на Брюксел стана борбата за влияние на Западните Балкани мегду НАТО и ЕС, от една страна, и Русия - от друга:

"Поканата за Черна гора е геополитическо решение, тъй като Черна гора, също като Албания и Хърватия през 2009 г., не е изпълнила редица правни критерии."

На власт в черна гора вече почти четвърт век е премиерът Мило Джуканович.

Тъй като правителственият ръководител успя до не допусне в страната си войни, което бе характерно за територията на бивша Югославия, Черна гора се смята за остров на стабилността на Западните Балкани. Но критиците обвиняват Джуканович, че ръководи страната като частна фирма, прибягва до мафиотски методи, а всички ключови политически и икономически постове в страната отдавна са разпределени между членовете на семейството му и приятелите от управляващата Демократична партия на социалистите (ДПС) м Черна гора. Освен това според слухове Джуканович е допускал в страната наркобосове, а италианските власти дори са водили срещу него дело по подозрение в контрабанда на цигари в големи размери.

Преди Джуканович поддържаше тесни връзки с Москва. Богатите руснаци например купуваха големи парцели земя на брега на Адриатическо море, а милиардерът Олег Дерипаска купи контролния пакет акции на най-голямото черногорско предприятие - алуминиевия комбинат КАР. Но днес Джуканович се дистанцира от Москва, тъй като руските инвеститори, включително Дерипаска, не изпълниха финансовите си обещания. Затова перспективата за влизане в НАТО и ЕС е не само по-привлекателна за зависимата от външни източници на финансиране икономика на страната, но е и въпрос за нейното оцеляване.

----

* Авторът е германски журналист на свободна практика. Бил е кореспондент в Румъния и Унгария. Препечатваме статията му от сп. "Шпигел".