ХУАН ХОСЕ РИВАС МОРЕНО*

Днес мнозина стигат до извода, че салафизмът и джихадизмът в съвременната им форма са резултат от неуспеха на западната намеса в Близкия изток и Северна Африка. Тези явления обаче водят началото си от доста по-отдавнашни движения, които бяха отговор на експанзията на СССР в арабския свят.

След деколонизацията британците и французите предадоха властта в повечето новосъздадени мюсюлмански държави на емири и монарси. Градската средна класа обаче се ориантира към социализма, светските устои и панарабизма, мечтаеше да модернизира страните си в духа на левите идеи като Неру в Индия и Ататюрк в Турция. Такива представители на средната краса бяха идеални кандидати за съюз със СССР.

През 1953 г. Египет и Тунис се освободиха от монархическия строй. Еипетският лидер Гамал Абдел Насър стана един от главните поборници за панарабизъм и съюзник на СССР. В старанието си да разшири подкрепата на  панарабизма Москва одобри през 60-те г. на ХХ век държавен преврат в Сирия и провъзгласяването на "просоциалистически републики" в Ирак, Йемен и Либия.

Гамал Абдел Насър бе главният арабски съюзник на СССР.

През цялото това време САЩ демонстрираха пасивност и не се стремяха към намеса в този регион. Същевременно действията на СССР (които частично се крепяха върху неприязънта към Израел) силно разтревожиха двете главни монархии в мюсюлманския свят - Иран и Саудитска Арабия.

Иранският шах влезе в съюз със САЩ. Кралят на Саудитска Арабия, обезпокоен от просъветската ориентация на панарабизма, прие помощ от американския президент Айзенхауер и се съсредоточи върху своята концепция за арабската идентичност - панислямизма. Кралят се скара с Насър и реши, че САЩ са единственият спасителен пояс за монархията срещу стремглавото настъпление на СССР в Близкия изток.

Достигайки върха си, могъществото на СССР парадоксално предизвика т.нар. Ислямска зора и промени хода на историята в Близкия изток. 

През 1978 г. комунистите в Афганистан въстанаха и дойдоха на власт. Аграрната им реформа и жестоките репресии предизвикаха яростната съпротива на част от традиционното селячество. Тази ситуация подтикна СССР към пряка намеса. Изобщо, западните страни и СССР инспирираха много държавни преврати, но нахлуването в Афганистан през 1979 г. е първият случай след разпадането на европейските империи, когато чужда държава нахлува в страна, където мнозинството от населението е съставено от мюсюлмани.

Иранският шах Мохамед Реза Пахлави сключи
съюз със САЩ, уплашен от влиянието на Москва.

В този момент главен враг на исляма бе не Западът, а Русия (така е в оригиналния текст, макар да става дума за СССР - б.р.). Под влиянието на СССР попаднаха Алжир, Тунис, Сирия, Либия, Египет, Ирак и Йемен. Саудитска Арабия и Пакистан решиха, че са обсадени. За много мюсюлмани руската намеса стана символ на най-черните години и ги накара да се пробудят и да съзрат съвременния свят. Панарабизмът, който СССР подхранваше, изпита разочарование, като видя, че съветските ръководители без колебание изпратиха войски в мюсюлманска страна. Колкото и да е парадоксално, панарабизмът стана противник на комунистическия блок.

Пакистан заедно със Саудитска Арабия принадлежеше към немногобройните страни, където идентичността и легитимността се крепяха изключително на сунитското течение на исляма. Пакистан възникна в резултат на разделянето на британските владения на религиозна основа.

Саудитска Арабия баснословно забогатя благодарение на скока на цените на петрола и започна мощно да финансира своя "панислямистки" проект. Бяха създадени институции като Ислямската банка за развитие, Арабската лига и Световната асамблея на мюсюлманската младеж. Отчетливо хуманитарният им характер и щедрите пожертвувания им осигуриха огромна популярност във време, когато старият социалистически елит в арабските страни затъна в корупция и страдаше от износената инфраструктура. Но към пожертвуванията бяха добавяни издания на Корана и салафистка литература.

Имигранти от арабските страни, пристигащи да припечелят в Саудитска Арабия, привикваха към тамошния начин на живот и салафисткото течение на исляма. Богатството на саудитците за първи път от времето на халифата помогна за създаването на международни канали, необходими за стимулиране на хомогенизирането и солидарността на мюсюлманите на световно равнище.

Тези канали бяха задействани след съветското нахлуване в Афганистан. Със съдействието на пакистанците и саудитците в целия арабски свят бяха създадени центрове за вербуване, организирано бе прехвърлянето на свещени воини - муджахидини, в Пешавар на границата с Афганистан.

Цялата тази суперструктура бе създадена и координирана от различи арабски държави. САЩ започнаха да въоръжават екстремистите едва през 1986 г., седем години след съветското нахлуване. Това, без съмнение, е важен факт. Той показва, че новият ислямски ред и новите глобални връзки успяха дълго време да се противопоставят на СССР.

Ислямската зора бе създадена в противовес на комунистическата идеология, а не на САЩ. В края на 80-те г. на ХХ век панарабистките диктатури (Либия, Сирия, Алжир, Ирак) пропиляха своя престиж. Обещаното всеобщо благосъстояние се превърна в "диктаторски фаворитизъм".

Хуманитарните организации в Саудитска Арабия побързаха да предложат на бедняците помощ, която не можеха да окажат авторитарните режими. Саудитска Арабия далече не от искрена любов към демокрацията включи свалянето на близкоизточните диктатури в спъсъка на своите основни искания.

В Алжир гражданската война продължаваше от 1991 до 2002 г. Една от страните в нея бяха ислямистите. Останалите диктатури си извлякоха от това поука и побързаха да спечелят сърцата на религиозните слоеве.

Следващият преломен момент стана войната в Персийския залив през 1991 г. Панислямизмът по принцип ратуваше за арабската и най-вече мюсюлманската култура, свободна от западно влияние. А присъствието на американски войски в Кувейт и Саудитска Арабия усили неприязънта към всичко западно.

Международният салафизъм възникна в отговор на предполагаемата съветска заплаха, а укрепна в интелектуалния вакуум, възникнал след разпадането на СССР и краха на светските идеи на панарабистите. Той удовлетворяваше потребностите в обединяващата идентичност след изчезването на халифата и края на колониалния период.

Саудитците първи създадоха глобалните канали за раздаване на хуманитарна помощ и разпространяването на идеи в мюсюлманския свят.

САЩ имат определен принос в успеха на тези нови канали, но не осъзнаха тяхната мощ и опасност.

----

* Авторът е испански историк, виден специалист по въпросите на арабския и мюсюлманския свят. Препечатваме коментара му от в. "Ел Мундо".