Втората крупна терористична атака в Париж надминава по ужас атентатите в Ню Йорк и Вашингтон през 2001 г. Новото в нея е че убийците са гледали в очите своите жертви, преди хладнокръвно да натиснат спусъка. А това е още по-нечовешко от самолетните атаки на бойците на Бин Ладен срещу кулите в Манхатън.

Касапницата в Париж затъмни 11 септември, тъй като представлява екзекуция, която може да се повтори по всяко време както във френската столица, така и другаде. И поради факта, че за нейното извършване на са нужни самолети и летища – достатъчна е шайка от фанатизирани индивиди, движени от абсолютна омраза към западните цености.

Преди парижките атаки "Ислямска държава" извърши само в рамките на 10 дни много други атентати в Синайския полуостров, Аман, Бейрут и Багдад. Всичко това поставя въпроса дали светът е изправен пред трета световна война. За нея от десетилетия насам предупреждаваха анализатори, според които тя ще бъде разрушителна и ще е съпътствана не само с огромни материални разрушения, но и с безброй човешки жертви, които ще ни изправят пред катастрофични последствия за човечеството.

Според тях, третата световна катастрофа ще се отличава от предшестващите Първа и Втора световна война със своя глобален обхват и нетрадиционен характер, тъй като няма да противопоставя армии или държави, а терористични групировки срещу обществата, изповядващи демократични ценности не само на Запад, но и в целия свят.

Характерното за терористите е, че превърнаха религията в инструмент за разпалване на религиозна война и сблъсък между цивилизациите с крайна цел налагането на нов световен ред, оглавяван от тяхната държава, наречена от тях „ислямски халифат“. В този смисъл

Абу Бакр ал-Багдади е по-опасен от Осама бин Ладен, „Ислямска държава“ е по-застрашителна от Ал Кайда.

Дали правителствата на държавите и особено на онези, които държат лостовете на международната сигурност, ще имат смелостта да си признаят непростимата грешка да предоставят на професионални убийци контрола върху големи части от Ирак и Сирия, с което бяха заличени границите на тези две държави, начертани още от Сайкс и Пико непосредствено след Първата световна война?

Само две години след обявяването на „Ислямска държава“ джихадистите съумяха да я превърнат в страшилище за целия свят и да докажат чрез действията си по суша и във въздуха, че са реална заплаха, която не признава границите между държавите и континентите.

Всичко това показва, че човечеството е изправено пред по-голямо предизвикателство от онова, което представляваше Ал Кайда и нейните въздушни атентати срещу Ню Йорк и Вашингтон.

Досега отношението към „Даиш“ (както е арабската абревиатура на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“) бе като към банална сборна милиция, включваща странни създания, демонстриращи дивашките си нрави, за да впечатлят последователите си и да затвърдят претенциите си на наследници на халифата. Тя бе считана за поредната бандитска групировка, запълнила силовия вакуум в размирната област между Ирак и Сирия, възползваща се от възникналите обстоятелства, за да застраши световната сигурност.

След парижките атаки и свалянето на руския пътнически самолет над Синай обаче ситуацията е коренно променена. Понастоящем заплахата става много по-голяма – според френски анализатори и бивши шевове на разузнавателни служби, наличните сведения показват, че случилото се може би е само предизвестие за по-големи трагедии в бъдеще.

Касапницата в Париж показа, че никой не е усвоил досегашния урок.

Продължава да се внушава, че може да се направи сделка с терористите и дори да се сключват примирия с някои от терористичните организации срещу дребни политически отстъпки. Все още има политици, които смятат, че географското отстояние от театъра на войната е достатъчна гаранция за сигурност, т.е. че страни като Ирак, Сирия, Ливан, Йемен и Палестина са далеч от Европа.

Що се отнася до Америка, тя се чувства спокойна зад водните простори на Атлантическия океан. Обама е убеден, че изтеглянето на неговите войски от Ирак и отказът му да се намеси непосредствено в Сирия, са гарантирали за страната му относителна сигурност. От друга страна Путин е убеден, че с непосредствената си военна намеса в Сирия под предлог, че се сражава срещу тероризма, ще разгроми враговете си, преди да атакуват неговата страна.

И Вашингтон, и Москва, са на грешен път.

Най-лесно е да се убива, но най-трудната задача е да се предотврати камикадзето да експлодира своята ненавист в лицето на невинни.

Свалянето на руския пътнически самолет доказа, че „Даиш“ е законен наследник на Ал Кайда, която бе добре запозната с въздухоплаването, както се убедиха американците след 11 септември. Разбира се, уменията на терористите са свързани с използването на пътническите самолети и тяхното превръщане в бомби, които могат да поразят и най-далечните цели, преодолявайки защитата на техните врагове и превръщайки гражданите на западните страни в детонатори.

На Ал Кайда бяха нужни 20 години, за да се превърне във въздушна сила, способна да нанесе удари на врага си с използване на самолети. „Даиш“ обаче само за две години се превърна във велика сила със своя територия, държава и население. Сега сме свидители на война срещу Русия във въздуха. Това свидетелства за дългосрочна стратегия, която е загърбила първоначалните демонстрации с обезглавяването на заложници с оглед разпространяването на ужас и потрес в целия свят.

Така че след атентатите в Париж и свалянето на руския самолет

„Даиш“ вече може да се смята за велика сила с широк обхват на действие.

Нейните действия засегнаха не само полетите над Синай, но объркаха въздушните комуникации в сърцето на Европа и причиниха затягане мерките за сигурност по летищата в света. В това отношение събитията сега наподобяват паниката, последвала атентатите от 11 септември. Акциите на „Даиш“ не само нанесоха удар върху Египет и предизвестиха неизбежното руско поражение в Сирия. Използвайки изобретения от запада интернет при изготвянето на бомби, терористите показват, че никой не е неуязвим.

По такъв начин Абу Бакр ал-Багдади иска да каже на всеки, който го бомбардира, че е в състояние да установи контрол върху полетите, както контролира и територията на целия съвят; че може да нанесе удар срещу всеки и навсякъде. Другото му послание, е че поражението на „Ислямска държава“ пред кюрдите при Синджар е временен неуспех и че това не означава загуба на войната като цяло. Всичко това дава основание да се счита, че следващият период ще донесе нови кървища.

Отговорът на въпроса дали „Даиш“ се е превърнала във велика сила, се крие в самия факт, че срещу нея се бият над 60 държави в света, към които неотдавна се присъедини и Русия. При това, те се сражават срещу една терористична групировка, която контролира съответните територии и открито издига черни знамена в редица сирийски и иракски градове, а лидерите й редовно посещават градските центрове и квартали. Абу Бакр ал-Багдади добре е усвоил уроците на историята. За него е очевидно, че организацията-майка Ал Кайда успя да нанесе поражение на Русия и САЩ, като ги принуди да напуснат Афганистан, а след това и Ирак, като същевременно ги лиши от възможност да се намесят в Либия и Йемен. Сега той е решен да нанесе разгром на враговете си като атакува директно техните столици.

----

* Мохамед Халаф е журналист, хоноруван преподавател във Философския факултет и във Факултета по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски”. Коментарът е написан специално за Клуб Z.