Безпрецедентно за изборната ни история Турция все още не е дала официален отговор дали разрешава на нейна територия да се разкрият секции за гласуване на български граждани, в случая - за референдума, научи Клуб Z. Става дума за 83 СИК, а крайният срок, в който трябва да бъде одобрен пълният списък за чужбина е 3 октомври.

Очакваше се Анкара да даде зелена светлина за отваряне на избирателни комисии в десетки градове в южната ни съседка - извън тези в дипломатическите ни представителства в столицата, в Истанбул, Бурса и Одрин (които се водят българска територия).

В началото на септември ЦИК публикува вероятните секции зад граница на базата на това, че през последните пет години там са гласували поне 100 души (на СИК). Този списък обаче не е окончателен докато приемащата страна не се е произнесла дава ли разрешение.

Както Клуб Z писа, до момента Министерство на външните работи (МВнР) е получило само една нота, в която експерти от ведомството четат мълчалив отказ. В нея се казвало, че Турция няма против провеждането на референдума в мисиите ни, но не се споменавало нищо за СИК извън тях.

В МВнР смятат, че Анкара може и да откаже с мотива, че й предстои да организира собствени избори - предсрочният парламентарен вот, който ще се проведе само пет дни след българския референдум - на 1 ноември. И все пак, за служителите на ведомството, мълчанието е странно, не само защото досега винаги за били разкривани СИК в Турция за всички видове български избори, а и защото Турция винаги е правила нещо като изключение за нас, предвид рестриктивното й законодателство в областта, позволявайки ни да отваряме допълнителни СИК.

От ведомството на Даниел Митов са решени сами да потърсят контакт с турската страна, ако и днес не пристигне официален отговор. 

Иначе привържениците на конспиративните теории видяха дългата ръка на ДПС зад това мълчаливо съгласие с аргумента, че Движението няма интерес референдумът да е успешен, защото електронното гласуване би стопило контролирания вот. Но не е ясно как партията сама би могла да повлияе на правителственото решение.

Не се забелязва и особен интерес сред диаспората ни там и по отношение на разкриването на нови секции - подадените за целта заявления са едва 10. Това обаче може да се дължи на очакването, че както обикновено, по правилото минимум 100 гласували в една СИК за последните 5 г., по дифолт ще се разкрият десетки секции.

Иначе на парламентарния вот миналата година в южната ни съседка бяха разкрити 136 секционни избирателни комисии, а гласовете, които дойдоха от тях, бяха около 60 000 при общо 135 000 от чужбина. На референдума "за" и "против" АЕЦ "Белене" година преди това, гласовете бяха в пъти по-малко - 139, само от Анкара и Бурса - поради простия факт, че тогава не бе разрешено гласуване извън територията на България, т.е. дипломатическите ни мисии.