Обикновено това е бял мъж на 25-50 години, запознат с най-общите правила на граматиката, собственик на лаптоп или компютър, вероятно без особени успехи в личния живот.

Гневът от несполучливия си житейски път той декапсулира в интернет. Обикновено негов обект са сполучливи текстове в мрежата.

Любимо четиво на трола е Алеко Константинов, четиво е силно казано, тъй като най-вероятно той не го е чел, но по емпиричен път е стигнал до Ганю Сомов, Гочоолу и Дочоолу. В арсенала му има обидни думи от българския език както и някои турцизми (серсемин, хайванин и други).

Обича да работи с готови фрази клишета, пример: Каквато ни държавата, такъв ни е и: транпортът, футболът, правосъдието, здравеопазването. Тези лишени от собствена мисъл фрази той изстрелва безразборно в електронното пространство, демонстрирайки завидна липса на интелект и чувство за хумор.

Най-често ползва за никнейм страховити имена – Крум Страшни, Василий Българоубиец, Дебелян Пеевски и други. Наведен над клавиатурата с изплезен от умствени усилия език, подобно на някакъв Салиери, той въздава на човечеството благодат от простотия, безсилен гняв и огромно количество неудовлетвореност.

Българският трол е по-малък брат на съветския трол.

Неговите бихевиористични дадености силно го притесняват и будят чувство за тревожност. Представата за собствената му значимост е силно изкривена и би могла да се сравни с ламарината на голф двойка с тази на ТИР.

Всички тези качества го правят непригоден за аналогово участие в нормалния живот на хората.

Според Юнг тези индивиди живеят в колективното подсъзнавано, което най-вероятно се намира в панелка в "Люлин"- 4. Това не изключва възможността да обитават и луксозни жилища в престижни райони. 

Активират се покрай значими събития и катастрофи. При нормални и спокойни обстоятелства техни последни убежища са национализмът и футболът.

Ксенофобията не им е чужда, владеят безупречно езика на омразата и ако троленето беше художествена гимнастика, щяха да бъдат олимпийски шампиони.

Положителната им черта е, че са упорити и последователни, но както е казал Петко Славейков: „Луд не отмалява, но се изпотява“. 

С това малко въведение за тези невидими с просто око същества можем да завършим, че троловете са необходими за нашия виртуален свят, както са необходими трофните организми в общата верига на биологичната обмяна.

Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.