Задава се поредното голямо плащане на стойност над 300 бона за сметка на данъкоплатците. Цената е за спектакъла на досъдебното производство ( МВР, Следствие и Прокуратура), който ни бе поднесен съвсем не на шега на 1 април 2010 г. Тогава беше Велики четвъртък преди Великден и брутално бяха арестувани бившият министър на отбраната Николай Цонев, съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров и бившият главен секретар в Министерството на финансите Тенчо Попов. За даване на подкуп на следователя Петьо Петров (по настоящем шеф на столичното следствие), за да „смачкал” разследването, водено срещу неизвестен извършител  за сключване на неизгодна сделка за 120 млн. лв. от Министерство на отбраната с фирма „Електрон прогрес” за изграждането на оптична комуникационна система за Българската армия с кодово име „Странджа 2”.

Тримата обвиняеми Цонев, Сантиров и Попов бяха оправдани на 14 февруари 2014 г. и на втората инстанция от Софийски апелативен съд (САС), който с решение потвърди, оправдателната им присъда от 29 октомври 2012 г. на Софийски градски съд (СГС). 

И висват големите въпросителни: това първоаприлска шега по време на Великденски пости ли беше, поръчка за саморазправа, или безхаберие на досъдебното производство за доказване на престъпление? 

Случаят ще остане емблематичен в аналите на правоохраната по отношение на подкупите в България. 

Отколе деянието подкуп си е проблем в българското правораздаване поради предвиденото по закон участие в престъплението и на вземащия, и на даващия. Този скуиз отключи през годините развихрянето на корупцията. Свидетели сме били единствено как полицията с помощта на свой сътрудник,  даващ подкуп с белязани пари, задържа някой корумпиран. Но за задържан давач на подкуп данни тотално липсват.

Изкусително е да станеш пионер

Стори го тогавашният зам. градски прокурор на София Роман Василев с активното съдействие на следователя Петьо Петров в качеството му на получател на подкуп.
Иновациите им направо разбиха представите за практиките в борбата с корупцията. 
Видеозаписите в интернет за арестите на Николай Цонев и Тенчо Попов оставиха обществото с провиснало долно чене.

В акцията на 1 април 2010 г. участваха маскирани антимафиоти от ГДБОП, които изпълняваха упражнения като при задържане на атентатор от Алкайда  или на сериен убиец . При слагането на прангите на най-важния – Николай Цонев, във Военно-медицинска академия участваше и лично прокурорът Роман Василев. Култова ще остане ролята му в „екшъна”, разпространен от пресцентъра на МВР, с безапелационното: „Г-н Цонев, ще бъдете обвинен, имате... престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник,...като всеки един престъпник, долу на земята!” Миг преди това маскираните антимафиоти заповядват на Цонев: „Остави телефона! С гръб към мен, с гръб към мен! Ръцете горе! Не мърдай! Белезници!” (клип виж тук)

 

„Днес е Велики четвъртък, хубав ден преди Разпети петък, да разпнем трима”,

анализира акцията след арестите прокурор Роман Василев, който 3 месеца по-рано бе заявил в интервю за списание „Правен свят“: „Не съм прокурор на дявола”.
Явно не е подозирал, че дни по-късно в интернет ще се появят 

кадри от гротеската, при която маскирани антимафиоти докараха до несвяст Тенчо Попов.

Видеоматериалът бе от видеокамерите в нотариалната кантора на съпругата на Попов, където бе задържан след предаване на бял плик на следователя Петьо Петков. Не казвам подкупа, защото в съдебното производство така и не бе установено безспорно какво е било съдържанието на плика. Но за това по-нататък в мотивите на съда...
Да се върнем към тръшването на Попов като на углавен опасен престъпник, при което той губи съзнание. Коментарът на антимафиоти, изгонени от системата от Михаил Миков (тогавашният министър на МВР), е , че арестът е извършен в нарушение на правилата за тази нелицеприятна дейност. Може би, защото  това е сефтето за „тръшване” на човек, даващ подкуп, или грешка в заданието. Заданието, заданието... Сиреч - изпълнение на заповед за задържане на особено опасен престъпник.  Антимафиотите, макар и некомпетентно, са я изпълнили с възможните за подобна цел средства и в резултат – бум, Попов в безсъзнание в нотариалната кантора на съпругата му!? 

Унижение

Това е единственото обяснение за безскрупулното отношение към набедените за подкупвачи. И отговор на „заданието”...
Резултатът в поведението на компетентните органи също го демонстрира. Висшият съдебен съвет (ВСС) застана на позицията, че прокурор Роман Василев категорично е нарушил етичните правила, но е бил провокиран за това от Николай Цонев. И го санкционира  единствено с порицание!? Тогавашният главен прокурор Борис Велчев заяви, че кариерата на Роман Василев, както и на всеки друг прокурор, нямало да бъде провалена заради подобен случай.

И се стига до повдигнато обвинение от Софийска градска прокуратура (СГП) за даване на подкуп с цел  „смачкване” на дело от следовател на човек, който може и да бъде привлечен като обвиняем. Доста абстрактна хипотеза, която – дори да е вярна, не оправдава по никакъв начин „методиката” за задържане на обвинените. 

Цялата истина затъна в ниша на досъдебното безхаберие

Прокурорската „истина” е изградена само и единствено на СРС (специални разузнавателни средства), набавени и придобити от следователя Петьо Петров.
А именно - че бившият министър на отбраната Николай Цонев му бил предложил подкуп в размер на 60 хил. евро посредством другите двама обвиняеми – съдия Петър Сантиров  и финансиста Тенчо Попов. А следственото дело, предмет на „интереса”, било за сделката между МО и „Електрон прогрес“ за изграждането на споменатата вече оптична комуникационна система „Странджа 2”. Зад фирмата бенефициент стоял бившият собственик на  фонд „Икуест” Георги Крумов. Цената на договора от 2008 г. е 120 млн. лв., от които 40 млн. били изплатени незабавно. Разследването дали сделката е неизгодна бе започнато в края на 2009 г. по сигнал на новоназначения военен министър от ГЕРБ Николай Младенов. Към момента на зрелищните арести - 1 април 2010 г., досъдебното производство се е водело срещу неизвестен извършител.

Шуробаджанашката връзка според обвинението за даване на подкуп

От случващото се дотук на онзи етап става ясно, че по делото „Странджа 2” липсват обвиняеми. Но се получава, че се появявил напорист желаещ , който настоява да бъде смачкано евентуално бъдещо обвинение срещу него по случая. Симптоми на психопатия от човек, който не се  чувства виновен. 
Според обвинителния акт на прокуратурата,  кандидатът за обвиняем е бившият военен министър от квотата на НДСВ Николай Цонев, който опосредствил желанието си чрез партийния си съратник по „царска“ линия Тенчо Попов, който пък  направил връзката чрез зет си – съдия Петър Сантиров. Всичко това – с цел да се срещнели и договорели със съпричастния към делото следовател Петьо Петров.

Междувременно трябва да споменем и 

загадъчното командироване на Петьо Петков в Националната следствена служба (НСлС)

По искане на началника на 3-ти отдел на НСлС Ангел Александров и със заповед на главния прокурор Борис Велчев е извършено командироването за срок от една година на следовател Петров в Националното следствие през февруари 2010 г. С мотив: да помагал по делото „Странджа 2”. Резил – НСлС при тотално ограничения й обем на работа, да иска подкрепления за подобен случай!? Но отговорите си идват – дни след арестите на Цонев, Сантиров и Попов следователят Петьо Петров е върнат на обичайното му работно място в Столичното следствие. Колкото да стане събирач на СРС-тата и основен свидетел по делото!

През 2010 г Разпети петък бе на 2-ри април. А главeн герой става командированият следовател Петьо Петков. 

Въпросът с обладаването (от демони) все още стои открит. Дали обвиняемите са  изкушавали следователя, или обратно – дай Боже, да разберем някога!

Първата крачка, според обвинението, сторил Петър Сантиров на 12-и март в кафене „Калипсо” в столичния кв. „Гоце Делчев“, където съдията „запознал” следователя Петьо Петков с притесненията на Николай Цонев по случая „Странджа 2“  и с милионите, които притежавал. Следователят бил завоалирал отовора си и продължил срещите със съдията едва след като се бил консултирал с шефа си. 

На следващата среща на 13 март в кафене „Бейби флай” следователят вече бил „въоръжен”  със СРС-та  и заявил, че „За по-малко от 50-60 хил. евро няма смисъл да го правим.” „Сумата ще е 100 бона“, му отговорил съдията. Двамата магистрати били разисквали и темата колко трябва до се плати на вещи лица.
Впоследствие Сантиров срещнал Петьо Петков и с Тенчо Попов. Причината – съдия Сантиров бил предупреден, че май го подслушват покрай разследване срещу друг негов колега – Панайот Генков. 
Попов попитал има ли начин „делото да се потурчи”, следователят казал „да” и дошъл мигът.  На 1 април Тенчо Попов се срещнал със следователя Петьо Петров, за  да му предаде плик с 20 хил. евро и така се стигнало до ареста и падането му в несвяст... 
Реакцията тогава на зам. главния прокурор Бойко Найденов бе, че арестите са били предвидени за преди два дни, но в последния момент настъпили пазарлъци около сумата и първоначалните 60 хиляди евро били значително намалени.

В крайна сметка тримата обвиняеми бяха признати за невинни от СГС на 29 октомври 2012 г., Градската прокуратура протестира и в рамките на бързото правораздаване на Република България се достигна до потвърждаване на оправдателната присъда от САС на друг знаков ден – Св. Валентин, 14 февруари 2014 г.

„Информационен хаос”

така магистратите окачествяват момента около предаването на „подкупа” от Тенчо Попов на Петьо Петров в плик и реалността на съществуването на 20 хиляди евро в него. По простата причина, че  има известно размиване във взаимовръзката „пощальон-получател”. Няма свидетели за това, какво е съдържанието на самия плик. От записите на частните охранителни  камери в нотариалнана кантора на съпругата на Тенчо Попов се вижда единствено как докато го задържат (нокаутират, б.а.), някакаво лице взема плика, пъха си го в джоба и изчезва.
По-късно Петьо Петров предава в службата си на разследващите незапечатан плик с банкноти от по 200 евро. Че не е запечетан установява и дактилосксопската експертиза. Тенчо Попов твърди пред съда, че за урок подхвърлил на Петьо Петров плик (запечатан), пълен с недоминирани банкноти.  
Изводът  е елементарен – 

липсва предметът на престъплението, 

независимо колкото голям престъпник смяташ, че си гепил. Мотивите на състава на САС са убийствени:

„Фактите по делото, касаещи се до въпросния момент от събитията, показват единствено и само информационен хаос, ориентирането в който е невъзможно на базата на представените от органите на досъдебното производство данни относно плика, който Петров е получил от подсъдимия Попов на 1 април, плика, който този свидетел е предал доброволно в същия ден в сградата на НСлС и плика, който е бил предоставен в хода на разследването за експертно криминалистично изследване... Не е възможно да се изключи с несъмнена достоверност на извода вероятността за манипулация в предадения на 1 април 2010 г. от подсъдимия Попов на свидетеля Петьо Петров плик и в неговото съдържание, преди да бъде съставен протоколът за доброволно предаване. Ето защо за съществуване на безспорно доказан по делото факт на предаване на 20 000 евро от подсъдимия Попов на свидетеля Петров, както се твърди в протеста, е невъзможно да се говори.”

Само този довод е достатъчно травмиращ в хипотезата да искаш да тикнеш някого в затвора.

Но има ли добра история без „жълтички“ детайли? Особено, когато става дума за 

искане и разрешаване на използването на СРС-та 

Главният герой в „исканията” се оказва именно Роман Василев – тогава зам. градски прокурор на София. Незнайно защо, чуди се съдът, разрешенията за подслушване са му били дадени основно от председателя на Бургаския апелативен съд. Черешката на тортата е, че настоящият главен прокурор Сотир Цацаров, в качеството си на председател на Пловдивския окръжен съд, също е разрешил на Роман Василев да сересейства чрез Петьо Петров! Според съда, г-н Цацаров е бил подведен от Василев, че предаването на подкупа (оказал се имагинерен) щяло да се случи в Пловдив.

„Без невинност”

Няма по-точно обяснение на драмата от това, дадено навремето от Кърт Вонегът.
Тотално мълчание от страна на прокуратурата, след като изтече 15-дневният срок за протест срещу оправдателната присъда на Цонев, Сантиров и Попов на втора инстанция.
Но... остават въпросите! Най-вече към прокуратурата, ръководена от Сотир Цацаров, който е бил подведен от друг прокурор – Роман Василев. Който пък, както бе награден с пистолет  от вътрешния министър на ГЕРБ Цветан Цветанов, така и бе превърнат в оръдие на желязната лейди на БСП Мая Манолова по казуса с печатницата в Костинброд.

Никое цвете не ухае здравословно в казуса. Петьо Петров бе назначен за шеф на столичното следствие. Роман Василев бе „преназначен” като редови прокурор в Специализираната апелативна прокуратура. Николай Цонев стана лидер на партия „Нова алтернатива”, която съзря своя месия в Надежда Нейнски...

Но да се върнем на надвисналите над България поне 300 бона.

Минимум толкова ще изкарат Цонев, Сантиров и Попов за това, че бяха унизени, задържани, обвинени и оправдани. А надали има някой съгласен да стане съпричастен с дял от своите данъци към изплащане на тяхното обезщетение. 
Предстои на прокуратурата да изясни на какво е плод поведението на Петьо Петров и на Роман Василев и има ли в него поне нюанси на престъпление. 

Персонална отговорност му е майката

По инициатива на покойния адвокат Анатол-Весел Луканов още на 30 октомври 2000 г.  България сключи  споразумение със Съда за защита правата на човека в Страсбург, че се ангажира да въведе механизъм за търсене на персонална отговорност от магистрати, които са станали причина за нарушаване  правата на човека и последващо осъждане на държавата. Вече 5 правителства (като не броим служебното) не изпълняват този си ангажимент отпреди 14 години. На поривистия въпрос „Защо?”, най-откровения и песимистичен отговор ми даде адвокат Менко Менков: „Защото тогава прокуратурата няма да може да изпълнява поръчки.” 

 

 

 

.