Първият случай е с един фелдшер, да го наречем Папазян. Та този фелдшер беше много добър дърводелец. При нас работното време е такова, че след дежурство почиваме 2 дни и е удобно човек да работи и друго. Папазян наистина имаше златни ръце и работеше като дърводелец в свободното си време. Два дена от почивните си той правил ламперия в някакъв апартамент в кв. Младост. Накрая хората били много доволни платили му както се полага и с благодарности се разделили. А фелдшер Папазян в 19 часа застъпил нощно дежурство. Към 23 часа му дали адрес в кв. Младост – тежка бъбречна криза. И, както се досещате, адресът бил там, където допреди 5 часа слагал ламперия (тук е мястото да кажем, че Папазян не споделял, че е фелдшер, за да не му падне реномето като дърводелец). Пристига той на адреса, звъни и му отваря домакинята. Изумена тя пита „какво искаш посред нощ бе, нали ти платихме“, а Папазян й отговаря, че е фелдшер и идва да направи инжекция, мъжът стене от болка в хола и пита кой е, а жена му отговаря, че е от „Бърза помощ“ са и пратили дърводелеца. Папазян иска да види болния, а той се чуди как така ще им пратят дърводелеца и така следва един дълъг уморителен диалог в стила на „Братя Маркс“ кое е първично фелдшерът или дърводелецът. Накрая всичко свършва благополучно, инжекцията е поставена, болният е облекчен и се разбират Папазян да отиде на другия ден да направи шкафчета.

Имам още много други истории които са трагикомични. Качвал съм се пеша на 18-ти етаж, за да лекувам астматичен пристъп, но когато влязох при болната тя предложи първо аз да подишам малко от кислородната бутилка, която нося. Минавал съм през циганската махала, където някои от улиците са преградени и хората са си направили от тях двор, но охотно ме пускат да мина. Бил съм на сватби и погребения. Когато ми отварят нечия врата и съобщават линейка е дошла, съм обяснявал каква е разликата между лекар и линейка. Такъв е светът, когато си в "Бърза помощ". Ще завърша с една кратка история за наглост и абсурд. Получавам адрес, мъж с бъбречна криза. Отивам на адреса, входът е отворен, вратата на апартамента също. Влизам.  Явно дом на новобогаташ. Скъпо и безвкусно. Полегнал дебел мъж говори по GSM, към мен – нула внимание. Изчаквам пет минути, онзи продължава да говори. Приготвям си внимателно спазмолитичен коктейл, онзи не спря да говори, светкавично дърпам анцуга му надолу, памук със спирт, спринцовка, памук и тръгвам към изхода. След изумена пауза онзи остави телефона и каза „Ама, докторе“. А аз му отговорих без да се обръщам „Времето за говорене току- що изтече“.

Е, това беше всичко за днес. А когато чуете сирената, си спомнете че в линейките стоят живи хора.

По книжарниците вече е новата книга на Людмил Станев - "Рязко". Тя събира в себе си точно 50 истории, някои от които за първи излязоха в Клуб Z. Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.