ЯНА ВАСИЛЕВА

Както се оказва – и това е възможно, например в Бавария. „Услугата” е предназначена за тези, които много държат на произхода на месото.

    През седмицата Антон Дапонт работи
    във фирма за рециклиране в Мюнхен,
           но през уикенда се посвещава
                          на стопанството.

Всъщност разлика между този вид лизинг и угояването няма, посочва идеологът и главен изпълнител на проекта Антон Дапонт, който вече десетина години предоставя прасета от стопанството си в Бавария най-напред за съзерцаване, а след това – за консумация. Даже отскоро е разширил асортимента – предлагат се и телета. Техните „осиновители” имат възможност в продължение на няколко месеца да следят развитието им, преди да им теглят ножа – уви, няма как да бъде казано по-меко.

Но какъв е смисълът от цялата работа, при това във времена, в които за комфорта на отглежданите животни и приживе, и във фаталния последен ден се полагат все по-големи усилия? Водещо в случая е гарантирането на качеството на месото – защото иначе в кой ли магазин човек би могъл да бъде сигурен за неговия произход. Именно така се появила идеята за свинския лизинг, предвиждаща най-напред покупката на малко прасенце, след това отглеждането му в период от около година в един селскостопански двор, докато най-накрая стигне порционирано до фризера.

Не – никой до момента не се бил отказал от финалния фатален ход, защото междувременно му е домиляло за животното, уверява Антон Дапонт. Дава и пояснения – по-рано много от семействата са си гледали прасета и лизингът е измислен точно за хората, свикнали с това. В наши дни няма как да си гледаш само едно прасе, две са вече твърде много и така благодарение на лизинга може хем да си „близо до природата”, притежавайки поне теоретично собствено животно, хем да си напълно наясно с произхода на месото, предназначено за трапезата.

Стопанският двор, в който се отглеждат животните, е най-малко на 300 години.

Контролът се упражнява редовно – информира Антон Дапонт, който разказва, че клиентите му периодически идват да проверят как се храни прасето им, какво е състоянието му и дали действително се отглежда така, както е било обещано. Някои давали и имена на взетото на лизинг животно, но до спасяването на живот покрай това до момента не се е стигало.

Фермерът от Бавария изтъква, че при него се полагат специални грижи и условията са коренно различни от обичайните – прасетата разполагат с достатъчно пространство и не ги тъпчат с антибиотици. Даже се твърди (пак от страна на г-н Дапонт), че им били спестявани както стресът, така и отегчението.

Най-логичният въпрос при това положение би бил – а не е ли твърде скъпо набавеното по този начин месо? Както показват сметките – не. Осемседмичното прасенце се продава за 100 евро, след което се плащат по още 30 евро месечно за изхранването му. И ако след година достигне 80 килограма, всеки от тях ще излиза на взелия лизинга по 5 евро, т.е. не много повече, отколкото в супермаркета.