Светът е голям и метафори дебнат отвсякъде. Много често те са невидими за невнимателното око. Някой път, обаче, са толкова ярки, че светът около тях отстъпва и те светят с чистотата на откритие. С някои от тях вече сме свикнали и ги подминаваме, като навик.

Да видим: „детска градина“ не ни насочва към идеята, че там децата се гледат внимателно като цветя. Ето за тези внезапни проблясъци искам да разкажа сега. За една среща с истинското чисто откритие.

Беше преди няколко години. Тогава работех като сценарист на един популярен сериал. Трябваше да снимаме коледно тържество в детската градина. Локацията е избрана, едно читалище, празнично украсено, и около 20 деца между четири и шестгодишни. Осветлението се подготвя, актьори се щурат  нагоре надолу. Обичайната суматоха преди началото на снимките. В такива случаи лудницата е пълна, някой крещи по мегафона, щъкат осветители, сценични работници, че и фарт имаме. Като добавим и тези двайсет деца плюс умилените родители, които още от сутринта са довели децата, положението става доста напрегнато.

Малко преди началото на снимките, децата са вече на сцената – облечени празнично малчугани, и гримьорката е вече при тях, за да им сложи изкуствени сълзи (режисьорът така е решил, защото песента е  коледна  молитва). 
Всичко вече е почти готово. За последното от децата – едно малко, симпатично бръмбарче, изкуствените сълзи свършват. Хлапето видимо се натъжава, че на него няма да му сложат сълзи, леко започва да цупи устничка и изведнъж обидено заплаква с най-истинските сълзи на света.

От месец по книжарниците е новата книга на Людмил Станев - "Рязко". Тя събира в себе си точно 50 истории, някои от които за първи излязоха в Клуб Z. Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.