Нямаше подялба на нищо, но имаше опит за Ялта 2.0. От руска страна.

Президентите на САЩ, Китай и Русия, Доналд Тръмп, Си Цзинпин и Владимир Путин казаха заедно на света, че мирът зависи от тях и от декларираната на срещата им в Шънджън воля да го пазят, но и от претенцията да реформират основите му.

Ако беше показано някакво ново деление в “световното село” (по думите на Си), то беше “ние и всички останали” - включително Европа.

В недалечното минало имаше стратези, чертаещи схеми, в които САЩ играят с Китай срещу Русия (т.нар. китайска карта) или с Русия срещу Китай (т.нар. руска карта). Но във всички схеми САЩ бяха заедно с Европа. В Шънджън видяхме САЩ, които играят заедно с Русия и Китай. Трите страни твърдят, че го правят за благото на целия свят, но остава чувството, че е по-скоро за негова сметка. 

Тръмп не възрази Америка да застане в тази нова конфигурация редом с основния си стратегически съперник и с най-агресивния противник на “колективния Запад” и особено на традиционния американски съюзник - Европа.

Свързващото “лепило” на триумвирата на трите велики сили не е нито съразмерната им икономическа мощ (руската икономика е 11 пъти по-малка от американската и 7,5 пъти по-малка от китайската), нито свободата и демокрацията - Америка все още е такава, но Китай и Русия са репресивни автокрации.

"За Путин това бе възможност отново да се появи на най-голямата световна сцена редом с много по-могъщи държави, след като преди близо пет години бе превърнат в парий заради нахлуването си в Украйна", коментира Си Ен Ен.

"За руския президент Владимир Путин тристранната среща в четвъртък с Доналд Тръмп и Си Цзинпин предостави така жадуваната възможност лидерът на Кремъл да демонстрира, че оглавява суперсила, равностойна на Съединените щати и Китай", посочи Асошиейтед прес. "Освен че нанесе нов удар върху западните усилия за международна изолация на Путин, срещата му даде и възможност да се опита да убеди Тръмп да се съобрази с исканията на Москва относно уреждането на войната в Украйна във време, когато Вашингтон се стреми да посредничи за постигането на мирно споразумение".

Единственото, което свързва САЩ, Китай и Русия в шънджънския контекст, е военната мощ. Те са страните с най-големите ядрени арсенали - САЩ и Русия имат по над 5 000 ядрени бойни глави, Китай - малко над 600. От вътрешнополитическа гледна точка за Путин е важно да демострира, че поне с военния си потенциал Русия още се нарежда сред глобалните сили и Тръмп и Си приеха да му позволят това. Идеята за тази среща беше на руския президент. Но дори общата декларация не може да скрие, че във всички останали отношения Русия е вече регионален играч чиито възможности и интереси се различават от тези на партньорите ѝ около масата в Шънджън.

През  призмата на Шънджънската декларация светът вече не се дели на Изток и Запад, на режими и демокрации, на върховенство на правото и на върховенство на силата, а на военно по-силни и по-слаби. И се гради върху “мирно съвместно съществуване” между трите военни суперсили въпреки различията им и в съответствие с интересите им. Си успя да вкара този поостарял термин от Студената война в разговорите. На фона на Украйна и Иран това е “мирно съвместно съществуване” с агресори. Не заради правотата, а заради силата им. Путин трябва да е доволен. Той каза, че за него резултатът от разговорите е надминал очакванията му.

„Мирно съвместно съществуване“ принадлежи най-вече към епохата на Никита Хрушчов. Той отразява реалността на един биполярен свят, в който САЩ и СССР са идеологически противници, но ядреното равновесие ги принуждава да избягват пряк военен сблъсък. Идеята не е за прекратяване на съперничеството, а за неговото управление в условията на трайно съществуване на различни политически и обществени системи.

Днес изразът звучи донякъде архаично, защото е неразривно свързан със Студената война и със съществуването на Съветския съюз, който се разпадна през 1991 г. Самото му завръщане в съвременната дипломатическа реторика обаче е показателно. То подсказва възраждане на логика, напомняща за онази епоха: свят на съперничещи си велики сили, които признават, че не могат да наложат волята си една на друга и трябва да търсят начини да съществуват едновременно, без да допускат конфликтът им да прерасне във война.

В Шънджън, за разлика от Ялта 1.0, единственият актуален засега агресор, Русия, без да е победителка във войната, която води вече пета година, се нареди на масата на гарантите на мира. И не само това - според точка 1 на декларацията Русия заедно със САЩ и Китай има претенцията да реформира ООН (тоест основата на международния ред след Втората световна война) „за да може ООН да реагира по-ефективно на глобалните предизвикателства и да изпълнява по-пълноценно своята основополагаща мисия за поддържане на международния мир и сигурност.“

Особена заслуга за това признание за Русия има очевидното съгласие на Тръмп. Той нарече отношенията си с Путин “страхотни”, а връзката си със Си “много специална”. Говорѝ за войната между Русия и Украйна, но не посочи Русия като агресор. За пореден път Тръмп не се държа като лидер на свободния свят, каквито следвоенните американски президенти преди него до един бяха.

"Тръмп, чийто период на „куца патица“ беше ускорен след тежкото поражение на междинните избори този месец, успя да покаже, че все още участва активно в играта редом с двама лидери, чиято власт в собствените им държави до голяма степен остава без реални ограничения", отбеляза още Си Ен Ен.

Путин, чиито сили всекидневно бомбардират цивилното население и инфраструктура на Украйна, имаше очи да заяви, че Русия, Китай и САЩ имат „обща отговорност за поддържането на международния мир и сигурност“.

Особено ценен подарък, който получи от Тръмп и Си, е предупреждението към Международния наказателен съд (МНС) “да не злоупотребява с юрисдикцията си” и да “спазва имунитетите на официалните лица” (точка 3 на декларацията). 

Съдът издирва Путин със заповед за арест по обвинения във военни престъпления заради отвличането на украински деца. По време на публичната част от дискусиите Тръмп нарече съда “безконтролна глобалистка организация”. Китай, Русия и САЩ са извън Международния наказателен съд и не признават юрисдикцията му над собствените им граждани. МНС обаче може да разглежда престъпления, извършени на територията на негова държава членка, дори ако заподозрените са граждани на държава, която не е член на съда.

Прави впечатление и точка 2 от декларацията, която пряко противоречи на целите на Парижкото споразумение за климата от 2015 г.: „Трите държави планират да увеличат производството и доставките на продукти от нефтопреработката в полза на всички страни.“ Цените на горивата и непосредствените им политически последствия (като катастрофалната загуба на управляващите републиканци на междинните избори в САЩ) вземат приоритет. Глобалното затопляне остава на заден план.

На фона на шънджънската декларация за Европа остава един ясен извод: демократи от всички страни, съединявайте се.