Бюджетният дефицит на България ще достигне 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г. спрямо 4% през 2025 г.

Това се казва в огласената днес есенна икономическа прогноза за 2026 г. на Европейската комисия. В същото време правителството у нас твърди, че дефицитът е 5,7 на сто.

Очакваното влошаване на публичните финанси се дължи преди всичко на нарастващите разходи за пенсии, възнаграждения в публичния сектор, общински инвестиционни проекти, субсидии и издръжка на държавните институции.

Така дефицитът ще бъде с 1 процентен пункт по-висок от миналогодишния. Прогнозата на ЕК съдържа и допълнителен риск от влошаване заради възможно статистическо преразглеждане на данните за бюджетния дефицит през 2026 г.

За 2027 г. Брюксел очаква временно подобрение - до 4% от БВП. То обаче ще бъде постигнато главно благодарение на приходната част на бюджета, а не в резултат на трайно ограничаване на разходите. След отпадането на някои временни данъчни мерки дефицитът отново ще се увеличи, достигайки 4,8% от БВП през 2028 г.

Това означава, че през целия прогнозен период България ще остане с бюджетен дефицит, значително над средното за ЕС и еврозоната.

Пенсии, заплати и инвестиции увеличават бюджетната дупка

Според анализа на ЕК увеличението на бюджетния дефицит през 2026 г. е резултат от няколко основни фактора.

На първо място са устойчиво високите социални разходи, до голяма степен обусловени от пенсионните плащания. Към тях се прибавят увеличенията на заплатите в публичния сектор.

Съществено нарастване се очаква и при публичните инвестиции, особено в общински проекти. Повече средства ще бъдат изразходвани също за субсидии и междинно потребление - разходите за стоки и услуги, необходими за функционирането на държавната администрация и публичните институции.

Дискреционните мерки за увеличаване на приходите ще имат ограничен положителен ефект. Той до голяма степен ще бъде компенсиран от индексацията на заплатите в публичния сектор с 5% от страна на разходите.

Прогнозата за 2027 г. се основава на няколко приходни мерки. Сред тях е извънреден данък (т.нар. данък свръхпечалба) върху определени сектори, който понастоящем е планиран да действа само една година. Предвиждат се също мерки за увеличаване на приходите от ДДС и акцизи, както и повишаване на максималния и минималния осигурителен доход.

Тези постъпления обаче ще бъдат частично компенсирани от планираното увеличаване на прага за регистрация по ДДС и два нови пакета от данъчни облекчения.

От разходната страна Комисията очаква по-нататъшно забавяне на растежа на възнагражденията в публичния сектор. Повечето останали разходни пера също ще нарастват по-бавно в сравнение с 2025 г.

Разходите за отбрана обаче ще се увеличат заради планираните доставки на военна техника. Пенсионните плащания ще продължат да нарастват вследствие на автоматичните индексации.

ЕК предупреждава, че подобрението през 2027 г. няма да бъде трайно. След изтичането на временния извънреден данък бюджетният дефицит отново ще се разшири. Основната причина е продължаващата тенденция приходите да нарастват по-бавно от разходите при липсата на структурни мерки за трайно укрепване на приходната база.

Държавният дълг ще достигне 37,7% от БВП

Нарастващите бюджетни дефицити ще се отразят и на държавния дълг.

Брюксел прогнозира, че брутният държавен дълг ще се увеличи от 29,9% от БВП през 2025 г. до 33% през 2026 г., 35% през 2027 г. и 37,7% през 2028 г.

Това увеличение ще бъде обусловено основно от големите и продължителни първични бюджетни дефицити, както и от нарастващите разходи за лихви по държавния дълг.

Въпреки че съотношението „дълг-БВП“ ще остане под средното за ЕС, посоката на движение е трайно възходяща през целия прогнозен период.

Икономическият растеж се забавя, потреблението губи скорост

Българската икономика ще продължи да расте, но темпът на разширяване ще се забави през следващите две години.

Реалният растеж на БВП се очаква да достигне 2,7% през 2026 г., след което да се забави до 2,1% през 2027 г. и да се възстанови частично до 2,3% през 2028 г.

През първата половина на 2026 г. икономическият растеж остава силен благодарение на увеличението на частното потребление. Вътрешното търсене обаче стимулира и вноса, който нараства значително. В резултат нетният износ има отрицателен принос за растежа.

Европейската комисия очаква потреблението на домакинствата да се забави още през втората половина на 2026 г. През 2027 и 2028 г. годишният му растеж ще бъде по-умерен заради забавянето на реалните разполагаеми доходи.

Това ще бъде резултат от по-слабия растеж на заплатите както в публичния, така и в частния сектор, съчетан с продължаваща висока инфлация.

Инвестициите също ще загубят скорост през 2027 г., преди да се възстановят през 2028 г. Основната причина ще бъде приключването на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), което временно ще натежи върху публичните инвестиции.

Износът на стоки и услуги се очаква да продължи да намалява през 2026 г. Това ще се дължи на слабото развитие на туристическия сектор и забавянето на износа на автомобили и други инвестиционни стоки.

През 2027 и 2028 г. се очаква износът да се засили. Съществуват обаче рискове, свързани с веригите на производство в автомобилната индустрия.

Дефицитът по текущата сметка ще се разшири допълнително през 2026 г., след което постепенно ще се свива през оставащия прогнозен период.

Инфлацията остава висока и през 2027 г.

Друг сериозен проблем за българската икономика ще бъде инфлацията. ЕК прогнозира хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да достигне 4,6% през 2026 г. и 3,9% през 2027 г. Едва през 2028 г. се очаква по-съществено забавяне - до 3,3%.

Основният двигател на поскъпването са високите цени на енергията заради конфликта в Близкия изток. Очакванията са те да останат високи и през 2027 г.

Същевременно инфлацията при услугите също е висока заради увеличаващите се производствени разходи, особено за енергия и труд. Тя ще остане повишена до 2027 г., преди да започне да отслабва към края на прогнозния период.

При храните се очакват вторични ефекти от по-високите енергийни цени. Влиянието им през 2027 г. обаче ще бъде частично ограничено от базовия ефект на високата инфлация при непреработените храни през първата половина на 2026 г.

От „Берлемон“ изрично отбелязват и предстоящото въвеждане на новата европейска схема за търговия с емисии СТЕ-2. Според прогнозата тя ще добави 0,7 процентни пункта към общата инфлация в България през 2028 г. Причината е прякото отражение върху цените на енергията и последващото пренасяне на поскъпването към услугите и храните.

Заплатите ще растат по-бавно, но недостигът на работници ще продължи

Растежът на заплатите в България вече показва признаци на забавяне. През 2025 г. компенсацията на нает служител се е увеличила с 5,8% спрямо 14,1% през 2024 г. Значителна част от предишния ръст се дължеше на силното увеличение на възнагражденията в публичния сектор.

Очакванията са тенденцията да продължи. Прогнозата предвижда растежът на компенсацията на нает служител да бъде 6,2% през 2026 г., 5,5% през 2027 г. и 5% през 2028 г.

Забавянето ще бъде резултат от по-слабото търсене на работна сила и съответно от намаляването на натиска за увеличаване на заплатите в частния сектор. В публичния сектор също се очаква по-умерен растеж на възнагражденията.

Заетостта вече показва признаци на отслабване през първата половина на 2026 г. Тази тенденция ще продължи със забавянето на икономическия растеж. Безработицата обаче се очаква да остане почти непроменена - 3,4% през 2026 г. и по 3,5% през следващите две години.

Същевременно недостигът на работници ще продължи в ключови сектори заради демографския натиск и свиването на населението в трудоспособна възраст.

По-бедните домакинства у нас са сред по-силно засегнатите от инфлацията

В приложението към прогнозата, посветено на разликите в разходите за живот между отделните доходни групи в ЕС, Комисия тапосочва и специфични особености за България.

В страната разликата между дела от разходите, който домакинствата с най-високи и най-ниски доходи отделят за определени стоки и услуги, е особено голяма. Това важи най-вече за категории като настаняване, покупка на автомобили, пакетни туристически пътувания и обзавеждане на жилищата.

В някои държави от Централна и Източна Европа, сред които изрично са посочени България и Латвия, разликата в дела на тези разходи между най-богатите и най-бедните домакинства достига до три пъти средното им тегло в потребителската кошница.

Обратната тенденция се наблюдава при основни разходи за живот - наеми, електроенергия, газ, вода, комуникации и храни. Делът им в потреблението обикновено е по-голям при домакинствата с ниски доходи и намалява с увеличаването на доходите.

Европейската комисия установява и че в повечето държави членки, особено в Централна и Източна Европа, покупателната способност на домакинствата от най-ниската доходна група е била засегната по-силно от пандемията и енергийните сътресения, отколкото тази на най-богатите.

България е включена сред страните с подобно разминаване в натрупаната инфлация между най-бедните и най-богатите домакинства за периода 2019-2026 г. В анализа са разгледани 4 периода – пандемията, енергийната криза, последвалото забавяне на инфлацията и новият енергиен шок от март до септември 2026 г.

Средната разлика за ЕС между натрупаната инфлация при първата и петата доходна група е 1,8 процентни пункта. Най-силно засегнати са най-бедните домакинства в Естония, където разликата достига 8,3 пункта, Ирландия – 7,4 пункта, и Латвия - 6,8 пункта. В групата на страните с по-силно отражение върху домакинствата с ниски доходи са също България, Словения, Хърватия, Полша и Литва.

Картината в Европа

На фона на българските показатели Европейската комисия очаква икономиката на ЕС да расте с 1,4% през 2026 и 2027 г., а през 2028 г. темпът леко да се ускори до 1,5%.

За еврозоната прогнозата е за растеж от 1,2% през 2026 и 2027 г. и 1,3% през 2028 г.

България ще се представи по-добре от средното за ЕС по отношение на икономическия растеж. Прогнозата от 2,7% за 2026 г. е почти двойно по-висока от очакваните 1,4% за Съюза. През 2027 г. обаче българският растеж ще се забави до 2,1%, докато европейският ще остане 1,4%.

Сред държавите членки най-висок растеж през 2026 г. се очаква в Дания - 4,5%. Следват Малта и Словения с по 3,9% и Полша с 3,5%. На другия полюс са Ирландия с очакван спад от 0,4% и Румъния с 0,3%.

Инфлацията остава едно от най-сериозните предизвикателства пред Европа. Очакванията са средната за ЕС да достигне 3,3% през 2026 г., 3,2% през 2027 г. и 2,3% през 2028 г. За еврозоната съответните стойности са 3,2%, 3,1% и 2,1%.

България ще бъде над европейските средни стойности и през трите години. Особено голяма ще бъде разликата през 2026 г. - 4,6% срещу 3,3% за ЕС.

Най-висока инфлация през 2026 г. се очаква в Румъния - 7,9%. Следват България с 4,6%, Гърция с 4,1%, Хърватия с 4,2% и Словакия с 3,8%. Сред държавите с най-ниска инфлация са Швеция с 1,3%, Дания с 1,7% и Франция с 2,6%.

Най-висока безработица се очаква във Финландия - 10,6%, Испания - 9,9%, и Гърция - 8,4%. Най-ниска ще бъде в Малта - 3,1%, Полша - 3,1%, и Чехия – 3,1%.

Бюджетните дефицити са проблем за редица европейски държави

България не е единствената страна, изправена пред сериозни проблеми с публичните финанси. ЕК очаква средният бюджетен дефицит в ЕС да се увеличи от 3,1% от БВП през 2025 г. до 3,6% през 2026 г. и 3,8% през 2028 г.

През 2026 г. най-големи дефицити се очакват в Унгария - 7,3% от БВП, Полша - 7,1%, Румъния - 6% и Франция - 5,5%. България е с 5%, което я поставя сред държавите с най-големи бюджетни дефицити в ЕС.

В същото време няколко държави ще запазят бюджетни излишъци. Сред тях са Дания с 1,1% от БВП през 2026 г., Ирландия с 1,4% и Кипър с 2,9%.

Разликите между държавите се виждат и при държавния дълг. ЕК очаква съотношението на дълга към БВП в ЕС да нарасне от 82,6% през 2025 г. до 85,6% през 2028 г. В еврозоната то ще се увеличи от 88,6% до 91,3%.

До края на прогнозния период 4 държави – Белгия, Гърция, Франция и Италия, ще имат държавен дълг над 100% от БВП. За разлика от тях Гърция, Кипър и Португалия ще продължат да намаляват задлъжнялостта си благодарение на първичните бюджетни излишъци.

Енергийният шок и геополитическата несигурност остават основните рискове

Европейската комисия определя перспективите пред европейската икономика като зависими в голяма степен от развитието на геополитическата обстановка.

Продължителният конфликт в Близкия изток нарушава доставките на енергийни суровини през Ормузкия проток. Цената на петрола сорт „Брент“ премина 100 долара за барел през октомври, а цените на природния газ на европейския пазар се повишиха над 95 евро за мегаватчас.

Високите енергийни цени се пренасят върху храните и услугите и поддържат инфлационния натиск. Допълнителни рискове произтичат от войната на Русия срещу Украйна, хибридните заплахи и несигурността в международната търговия.

Сред възможните положителни фактори Комисията посочва по-бързото навлизане на изкуствения интелект, инвестициите в отбрана, инфраструктура и модернизация на промишлеността, както и структурните реформи за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.