Правителството одобри проекта на закон за държавния бюджет на България за 2027 г., съобщи вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев след днешното заседание на кабинета.

При представянето на бюджета в УНСС преди няколко дни премиерът Румен Радев каза следното:

"Бюджет 2027 е един тежък камион с отказали спирачки, който лети надолу по склона към пропастта и ние трябва да го спрем и да го върнем обратно нагоре по склона. Това е задачата пред нас."

При представянето на бюджета финансовият министър наблегна на политическите коментари:

"Току-що правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г. Той се превърна в политическа мишена още преди да бъде представен. Разгромяващи анализи, негативни коментари, заклинания и заплахи с протести.

Всичко, свързано с този бюджет, е подложено на атака. Вече си мисля, че дори намерението той да бъде приет до края на 2026 г. също е повод за възмущение. Крайната цел е ясна – бюджетът за 2027 г. да се превърне в плашило, внушаващо несигурност и страхове, както и да се създаде обществена среда, в която разумната дискусия да бъде подменена с политически спекулации."

Според Гълъб Донев "не може едновременно да се настоява за по-нисък дефицит, по-нисък дълг, данъци без промяна, повече публични инвестиции и по-високи доходи, без да се посочи откъде ще дойде необходимият финансов ресурс".

"Няма как безкрайно дълго да харчиш несъществуващи пари. Във фискалната политика на държавата е време за вразумяване. Затова Бюджет 2027 е бюджет на вразумяването. Бюджет 2027 има ясна цел – да се справим с наследените дисбаланси и да върнем публичните финанси на устойчив път, като запазим доходите и подкрепата за най-уязвимите", каза още Донев.

Той поясни, че бюджетната рамка за 2027 г. е изготвена при прогноза за реален икономически растеж от 2,5%, а очакваната средногодишна инфлация е 4%, като в края на годината се предвижда тя да се забави до 2,6%. Според представените разчети компенсацията на един нает в икономиката ще нарасне с 6,2%, а безработицата ще остане около 3,4%. Според Донев прогнозата е предпазлива и не разчита на прекалено оптимистични икономически допускания.

Финансовият министър коментира и оценката на международната рейтингова агенция "Стандарт енд пуърс", като посочи, че перспективата пред България е променена от положителна на стабилна, но самият кредитен рейтинг не е понижен. Според цитираните от него прогнози агенцията очаква икономически растеж от 2,8% през 2026 г. и средно 2,6% за периода 2027 - 2029 г. Гълъб Донев свърза промяната в перспективата с отчетените фискални показатели, включително посочена от него корекция на дефицита за 2025 г. от 3% на 4% от БВП, както и с констатации в доклади на Сметната палата.Той посочи, че правителството цели да възстанови устойчивостта на публичните финанси, като същевременно запази доходите и подкрепата за най-уязвимите групи.

Според опозицията обаче за да се върне този "тежък камион обратно нагоре" бюджетът в този му вид трябваше оттеглен и пренаписан. Подобни притики се чуха и от "Демократична България", и от "Продължаваме промяната".

"Това, което виждаме в случая, е абсолютно грешна конструкция на план-сметката, която ще доведе до рецесия. Това означава безработица, спад на производството и спад на доходите на хората. Имам чувството, че това правителство е решило само да се свали. Това, което е сложено в бюджета, ако влезе в такъв вид в парламента, не може да бъде оправено. То трябва да бъде оправено в Министерството на финансите с нов министър начело."

Това каза вчера Асен Василев пред Нова ТВ за пореден път.

Още след представянето на бюджета Мартин Димитров (ДБ) предупреди, че съчетанието от бюджетен дефицит, данъчно натоварване и високи цени на енергоносителите ще се отрази негативно на българските домакинства. Той призова проектът да бъде оттеглен и преработен с по-нисък дефицит.

От Фискалния съвет също имаха много критики към бюджета. Според становището на съвета нетните разходи през 2027 г. ще нараснат с 4,4% при допустим таван от 3,4%. Въпреки планираното намаляване на публичните разходи като дял от БВП, националните разходи продължават да растат с 5,5% (2,7 млрд. евро). Намалението на общото съотношение се дължи основно на приключването на Плана за възстановяване и устойчивост и на растежа на номиналния БВП, а не на структурни реформи.

Според съвета бюджетните приходи са надценени. Правителството планира 800 млн. евро от еднократния данък върху свръхпечалбата, докато симулацията на Фискалния съвет показва приходи от около 211 млн. евро. Разликата създава съществен риск за изпълнението на бюджета и устойчивостта на предвидените разходи.

Дългът на сектор "Държавно управление" се очаква да достигне 36,9% от БВП през 2029 г. Макар да остава под европейския праг от 60%, лихвените разходи ще нараснат почти трикратно до около 2,5 млрд. евро, ограничавайки възможностите за финансиране на други публични политики. Според съвета при реализиране на идентифицираните  от него рискове бюджетният дефицит може да остане между 3,4% и 4,4% от БВП до 2029 г. и дори тогава да не падне под 3%, каквито са прогнозите на правителството. Фискалният съвет препоръчва трайни разходни мерки в размер на около 1,4 млрд. евро (1% от БВП) още през 2027 г.