България трябва да участва в европейския заем от 70 милиарда евро за Украйна. Иначе рискува заради съмнителна краткосрочна полза да претърпи значително по-големи средно- и дългосрочни загуби.

Германският канцлер Фридрих Мерц предупреди, че няма да одобри бъдещ седемгодишен бюджет на ЕС, ако всички страни в ЕС не участват в заема. Предишният заем за Киев, от 90 милиарда евро, беше одобрен на практика на междуправителствена основа от 24 държави членки, като три получиха изключение. Сега Чехия, Словакия и Унгария пак отказват да участват, а изглежда твърде вероятно към тях да се присъедини и България. Като основна причина министър-председателят Румен Радев изтъква бюджетния дефицит.

Следват шест причини българското правителство да промени сегашната си нагласа и страната ни да участва в заема.

1. Не само ние имаме наднормен бюджетен дефицит. Единадесет от общо 27 държави в ЕС в момента отчитат такива дефицити, които са над маастрихтския праг от 3% от БВП. Между тях са например Румъния със 7,8% и Полша - със 7,2%. Тук са и Франция и Белгия, които отчитат дефицити близки до българския - от съответно 5,1% и 5,2% от БВП. Тези държави изпитват не по-малки бюджетни затруднения от България. Те обаче осъзнават величината на залога, формулирана сполучливо от Урсула фон дер Лайен - ако Украйна престане да се бие, тя изчезва, а ако Русия престане да се бие, просто войната свършва. Ако Украйна изчезне, заплахата за Европа остава и цената ѝ многкратно ще надвиши тази на заема. Съвсем оправдан въпрос към българските управляващи би бил: Как имате парѝ да поддържате със 100 полицаи над средното за ЕС на глава от населението без видими подобрения в законността и правосъдието, а за европейска солидарност парѝ нямате?

2. Условност на еврофинансирането.  Мерц не изнудва, а отправя напълно легитимно послание. Преведено на всекидневен език, то звучи така: Щом искате, вие сте в суверенното си право да обслужвате руския интерес. Но и Европа е в правото си да не ви плаща за това. Откакто има финансиране от бюджета на Европейския съюз, един от основните му принципи е условността. Еврофондовете не са нито благотворителност, нито компенсация за исторически неправди, а средство за постигане на политическа цел - намаляване на социалноикономическите неравенства между европейските страни, които са били сред коренните причини за конфликтите между тях. ЕС е проект на мира. Заради него данъкоплатците от по-богатите държави отделят от парѝте си за по-бедните и напълно легитимно очакват срещу това те да спазват определени условия, а не да подкопават проекта. Най-елементарните от тях са да не ги крадат и публичните фондове да свършват в частни джобове; да спазват върховенството на закона; да използват фондовете в полза не само на националния, но и на общия европейски интерес, тоест - по начин съответстващ на приоритетите на Съюза. С други думи европейската солидарност е двупосочна улица - парѝ срещу изпълнение на условия, а не "келепир", както би очаквал Бай Ганю. Да искаме еврофондове, за да защитим границите си от руските дронове, а да отказваме парѝ за Украйна е точно политическа байганювщина.

3. Правно и морално задължение. Върховенството на закона означава да спазваме Договора на ЕС, който сме подписали доброволно, а следователно да защитаваме принципите и ценностите, залегнали в него и формулирани в неговия член 2: "Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете". Точно тези общи за ЕС ценности са потъпкани от руската агресия срещу Украйна и, който я улеснява, по независимо какъв начин, се опитва да заобиколи правното и моралното си задължение да ги защитава. Политически това не може да завърши иначе, освен с изолация.

4. И без България и вишеградците заем ще има - предишният го показа. Ще бъде финансиран на междуправителствена основа, за да бъде заобиколено бойкотиращото малцинство. Но при последващото договаряне на европейския бюджет за периода 2028-2034 г. България пак ще бъде в това малцинство, тоест в по-слаби позиции. 

5. Бойкотът ще има средносрочна и дългосрочна цена. Ако откажем да участваме в заема, ще бъдем сред тези, които в труден за Европа момент са отказали солидарност, а сега претендират за парѝте ѝ. Богатите нетни донори в бюджета на ЕС (Германия, Франция, Италия и пр., които внасят в него повече отколкото получават) могат да минат и без финансирането от него. Ние не можем, защото еврофондовете са основен двигател на икономическия растеж у нас и средство за догонване на по-напредналите, тоест условие българите, включително гласувалите за Радев и Йотова, да живеят по-добре. Независимо дали Мерц би блокирал бюджета на ЕС по едни причини, или някои източноевропейци биха го блокирали по други, губещите и в двата случая са източноевропейците. Германия, най-големия платец в бюджета на ЕС, само би си спестила разходи. Опитите да демонстрираме на нея или на Брюксел мускули, могат да работят пред първосигналния електорат у дома, но навън нанасят само щети. България се е присъединила - доброволно - към ЕС, а не той към нея.

6. Заемът засяга не само правителството, а всички българи. Затова за него трябва да има широк обществен дебат. Досега не сме видели в парламента, в медиите и където да било другаде публично да се обсъжда колко би ни струвало участието и колко би ни струвало неучастието - не само като данъкоплатци, но и като бизнес. Войната все един ден ще свърши и ще започне възстановяването на Украйна. Сегашната позиция на България ѝ реже пътя към участие в него. Тази позиция е рецепта за бъдещи пропуснати ползи за българския бизнес. Тя означава и недоверие в страната ни, което би имало и измерими икономически и финансови изражения.