Латвия и Литва предупредиха жителите на няколко района в двете страни за опасност от неидентифицирани дронове, навлизащи във въздушното им пространство откъм Русия и Беларус. В отговор са били задействани и изтребители на НАТО, изпълняващи задачи по противовъздушната отбрана, съобщи Ройтерс.

Няма данни за пострадали.

В Литва предупреждението обхваща и Каунас - втория по големина град в страната, с население от около 300 000 души. Властите призоваха хората в засегнатите райони да потърсят укрития.

Междувременно Финландия, която също граничи с Русия, въвежда временни ограничения за въздушното и морското пространство в източната част на Финския залив. Решението беше обявено от финландските въоръжени сили в публикация в социалната мрежа Екс.

„Това е предпазна мярка, която има за цел да се гарантира безопасността на хората в района и да се даде възможност на властите да противодействат на евентуални дронове“, посочват военните.

Мерките идват на фона на украинските атаки с безпилотни апарати срещу руски обекти в северозападната част на страната, където се намират големите руски пристанища Уст-Луга, Приморск и Висоцк, използвани за износ на петрол и зърно през Балтийско море, както и рафинерията „Киришинефтеоргсинтез“ - втората по големина в Русия. На 9 ноември 2026 г. украински дрон я атакува и предизвика пожар.

Украински военни дронове неведнъж са навлизали във въздушното пространство на Финландия, Естония, Латвия и Литва. Зачестяващите инциденти засилват опасенията, че войната може да засегне и територията на държави от НАТО, граничещи с Русия и нейния съюзник Беларус.

Част от безпилотните апарати, изпращани от Украйна срещу руски пристанища и петролна инфраструктура на Балтийско море, се отклоняват от курса си и навлизат в съседни държави. По-рано тази година подобен инцидент дори доведе до падането на правителството в Латвия.

На 7 май два дрона, навлезли от Русия във въздушното пространство на страната, се взривиха в петролно депо, а латвийската армия съобщи, че не е успяла да ги засече. Тогавашната премиерка Евика Силиня обвини министъра на отбраната Андрис Спрудс, че не е осигурил достатъчно бързо изграждането на системи за противодействие на дронове, и го освободи от поста му. Решението й предизвика разрив в управляващата коалиция и Силиня, лидерка на дясноцентристката партия „Ново единство“, остана без парламентарно мнозинство. На 14 май подаде оставка - няколко месеца преди парламентарните избори, насрочени за октомври.

Москва обвинява Киев, че използва въздушното пространство на НАТО като прикритие за атаките си. Украйна обаче твърди, че някои от дроновете й се отклоняват заради руско заглушаване на сигналите за управление и навигация.

Държавите от НАТО обвиняват Русия за опасната ескалация, като припомнят, че Москва започна войната срещу Украйна.