Над 100 общественици, историци, журналисти, юристи, университетски преподаватели и политици настояват правителството да оттегли законопроекта за закриване на Комисията по досиетата и прехвърляне на функциите ѝ към Държавна агенция „Архиви“. В общо становище те предупреждават, че промените ще премахнат независимостта на органа, който разкрива сътрудниците на тоталитарните служби и ще създадат риск от блокиране на достъпа до архивите.

Сред подписалите са медийният експерт Георги Лозанов, адвокатът Александър Кашъмов, журналистката Екатерина Бончева, историците Момчил Методиев и Евелина Келбечева, политолозите Огнян Минчев и Николай Василев, както и народните представители Божидар Божанов, Ивайло Мирчев и Мартин Димитров.

Основното им възражение е, че закриването на Комисията няма да доведе до реална административна или финансова оптимизация, но ще промени съществено начина, по който се установява и обявява принадлежността към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Първоначалното решение за закриване беше заложено тихомълком в преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г., като на Иво Христов беше възложен срок до 15 септември да подготви самите нормативни промени. Текстът на законопроекта беше официално публикуван в началото на октомври, а едномесечният срок за общественото му обсъждане приключи на 7 ноември. Той предвижда досегашната комисия да бъде закрита, а дейността ѝ да премине към Държавна агенция „Архиви“.

Според авторите на становището обаче мотивите за тази промяна са неубедителни: не са посочени конкретни дублиращи се функции между двете институции, нито очакваните икономии. Нещо повече - в самите мотиви към проекта е записано, че промените няма да окажат влияние върху държавния бюджет за 2026 г. и че капацитетът на служителите на закритата комисия ще бъде запазен. Което означава, че администрацията и разходите за сградния фонд няма да изчезнат, а просто ще бъдат прехвърлени към Държавна агенция „Архиви“.

"Независимата комисия" под контрола на изпълнителната власт

Най-сериозният проблем според подписалите е, че с промените решенията за обявяване на принадлежност към бившите служби вече няма да се вземат от независим колективен орган.

Комисията по досиетата е създадена през 2006 г., а членовете ѝ се избират от Народното събрание. Съставът ѝ е организиран така, че нито една политическа сила да няма мнозинство. Това гарантира, че чувствителният процес по разкриване на сътрудниците на тоталитарните служби няма да зависи от волята на една партия или управляващо мнозинство.

При новия модел тази функция ще бъде поверена на председателя на Държавна агенция „Архиви“, който се назначава и освобождава от министър-председателя. Така, вместо от независим колективен орган, решенията ще се издават от едно длъжностно лице, подчинено на изпълнителната власт.

„Законопроектът не решава проблеми, ако изключим проблема на задкулисието на ДС, че съществува такъв независим орган, а създава нови“, пише в документа.

Предвижда се и създаването на нова Централна експертна комисия, която да подпомага председателя на агенцията. Законопроектът обаче не определя ясно как ще бъде подбиран съставът ѝ, колко души ще включва и как ще работи. Тези решения се оставят на преценката на председателя на Държавна агенция „Архиви“, а становищата на експертната комисия няма да бъдат задължителни за него. Това отваря възможност за субективни и непрозрачни решения, изтъкват авторите на становището. 

Ограничен достъп до архивите

Подписалите предупреждават и че новият модел може да затрудни или дори временно да блокира работата по разкриването на сътрудниците. Председателят на Държавна агенция „Архиви“ ще трябва да поеме допълнителни задължения наред с досегашната си работа, без да е предвиден ясен механизъм за редовното извършване на проверките.

Проблем създава и липсата на преходен период. С влизането на закона в сила правомощията на сегашните членове на Комисията ще бъдат прекратени, но новата експертна структура тепърва ще трябва да бъде създадена, което може да остави процеса по обявяване на принадлежност без работещ орган за неопределено време.

В становището се посочва и риск от множество съдебни дела. Засегнатите лица ще могат да оспорват решенията на новия орган, включително заради липсата на достатъчно ясни правила за работата му. Ако съдилищата постановят неблагоприятни за държавата решения, евентуалните обезщетения ще бъдат платени от данъкоплатците.

Не по-малко сериозни са опасенията за съдбата на самите архиви. В специализирания архив на Комисията в Банкя се съхраняват над 14 600 линейни метра документи на хартиен носител, повече от 2,5 млн. регистрационни карти и картони, над 15 000 микрофилма и филмирани документи и над 3700 ролки с учебни филми. Прехвърлянето на този огромен масив изисква подробна инвентаризация, но законопроектът не определя конкретен срок за нея. Според авторите на становището процесът може да продължи между една и две години и да затрудни достъпа на граждани и изследователи до документите.

Под въпрос остава и онлайн базата данни на Комисията, която съдържа хиляди сканирани досиета, информация за проверени лица, справочни материали и над 60 документални издания. В законопроекта обаче не е предвидено изрично как този архив ще бъде запазен и прехвърлен към сайта на Държавна агенция „Архиви“.

Подписалите определят законопроекта като опит за закриване на независим държавен орган под претекст за административна реформа. Като припомнят, че Комисията е създадена след продължителни обществени и политически спорове, за да осигури достъп до документите на тоталитарните служби и да разкрие зависимостите от комунистическото минало.

Сред подписалите са още журналистите Татяна Ваксберг, Иво Инджев и Красен Николов, социологът Боряна Димитрова, евродепутатът Андрей Ковачев, бившият министър на правосъдието Атанас Славов, бившият министър на отбраната Николай Ненчев и музикантът Васко Кръпката.

Те и още десетки журналисти, историци, преподаватели и представители на граждански организации настояват министър-председателят Румен Радев да оттегли законопроекта и изпълнителната власт да преустанови действията срещу Комисията по досиетата.