Защитата на българския език и на кирилицата се превърна от предизборна опорка в реална законодателна инициатива. На 4 ноември парламентът прие на първо четене законопроект на „Възраждане“, който предвижда нови правила за употребата на българския език в публичното пространство. Текстът получи решаващата подкрепа на „Прогресивна България“, но повлече след себе си вълна от въпроси и недоумение. 

Български писатели и поети се обявиха срещу него в отворено писмо, озаглавено „Законът за кирилицата или Законът за шльокавицата?“. Авторите предупреждават, че под претекста за защита на българския език и азбука се създава инструмент за административен контрол, който може да доведе до още по-голямо влошаване на езиковата култура.

Сред подписалите са Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Здравка Евтимова, Пламен Дойнов, Мирела Иванова, Радослав Бимбалов и Амелия Личева.

„Българският език няма нужда от чиновнически надзор. Той има нужда от подкрепа за образованието, от стимулиране на функционалната грамотност и от уважение към езиковите правила“, пишат авторите.

Те призовават народните представители да спрат законопроекта и предупреждават, че налагането на изписване на български думи с латински букви може да затрудни и чужденците, които посещават страната.

Законопроектът беше приет на първо четене на 4 ноември със 153 гласа „за“. От тях 121 бяха на депутати от „Прогресивна България“ – достатъчно, за да бъде приет текстът и без подкрепата на останалите парламентарни групи. Останалите гласове дойдоха от 18 депутати от ГЕРБ, 11 от „Възраждане“, двама от „Продължаваме промяната“ и един от „Демократична България“. ДПС не участва в гласуването.

Един от спорните текстове предвижда устните и писмените изрази, съобщенията, обозначенията и надписите в публичното пространство, включително върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица, да бъдат изписвани на български книжовен език, като се допуска транслитерация на латиница под текста на кирилица, съгласно Закона за транслитерацията. Употребата на чужд език е разрешена само при условията на специален закон или когато става дума за търговска или туристическа дейност.

Многобройни въпроси последваха въпросната формулировка и още толкова недоразумения бяха предвидени. 

В публикация във фейсбук музикантът Венцислав Мицов даде пример за нелепите последици от въпросния текст.

"В него се казва следното – ако отидем на концерт и там се свири „Реквием“ от Моцарт, частите не могат да бъдат изписани така – „Dies irae“, „Lacrimosa“ или „Agnus Dei“. Вместо това трябва да ги преведем – „Ден на гнева“, „Скърбяща Божия майка“, „Агнец Божий“, а след това да ги изпишем така – „Den na gneva“, „Skarbyashta bozhiya mayka“ и, не на последно място, „Agnets bozhiy“.

"От вчера имаме такъв закон, прокаран благодарение на руската ментална мощ в парламента", написа още Мицов.

И той не е сам. Десетки подобни иронични коментари заляха социалните мрежи. 

Писателят Радослав Бимбалов си спомни за 90-те на Слънчев бряг. 

"DA ZHIVEY BALGARYA. Навремето, през 90-те, съм се смял с глас на една табела на Слънчев бряг, която някакъв чичо беше сложил пред кантарчето на тротоара. (...) Човекът беше написал с разкривен почерк TOCHNO TEGLO. Все пак работеше на тротоара в Слънчев бряг, не в Червен бряг… чужденци има, сещате се…

Днес, повече от трийсет години по-късно виждам законопроект, предложен от руската партия в България. Закон за българския език. И там съзирам информацията, че се въвежда изписване на табели само на български… като можело да има транслитерация (изписване на български с латински букви). Демек може да пише MINISTERSTVO NA KULTURATA или ISTORICHESKI MUZEI…"

Писателят и издател Златко Енев коментира, че приетият законопроект, "е симптом на нещо много по-сериозно".

"България постепенно започва да се отдалечава от западния културен и политически модел и да се обръща към един свят, в който националната самобитност, православието и традицията се превръщат във върховни ценности. Свят, чийто най-настойчив проповедник днес е Русия. Затова и споровете за кирилицата съвсем не са толкова невинни, колкото изглеждат. Те са част от една по-широка промяна в представите за това какво трябва да бъде България и към кого принадлежи. Опасявам се, че през следващите години ще виждаме все повече проявления на тази тенденция, в културата, образованието, политиката, а вероятно и в икономиката."

„Кирилицата, разбира се, няма никаква вина за това. Тревожен е политическият смисъл, който започват да ѝ приписват“, пише още Енев.

Какво следва?

Самият лидер на „Възраждане“ Костадин Костадинов обяви приемането на законопроекта на първо четене за “исторически пробив за “Възраждане” 

“Нуждата от такъв закон е изключително належаща и се радвам, че защитата на родния ни език, както и на българската азбука кирилицата, най-накрая ще бъде регламентирана в закон.”

След последвалата вълна от реакции обаче, той побърза да се оплаче, че инициативата му е останала неразбрана и разясни какво всъщност означават новите разпоредби. Той свика извънреден брифинг в Народното събрание, на който обясни, че законопроектът му не узаконява „шльокавицата“, а напротив – цели да изчисти българската езикова среда от чужди - най-вече английски - думи и да върне фокуса върху кирилицата.

Първата стъпка за целта щяла да бъде премахването на надписите на английски език от сградите на държавните учреждения, включително от Народното събрание. Чужденците, които навярно ще се нуждаят от превод, за да се ориентират у нас, щели да разчитат на телефоните си.  

Заплашен ли е българският език?

Въпросът за защитата на и съответно за заплахата срещу езика ни беше на практика изфабрикуван още по време на предизборната кампания от Илияна Йотова. Йотова, която получи публичната подкрепа на “Възраждне” при балотажа и впоследствие спечели изборите с техните гласове (по данни на „Алфа Рисърч“ 76% от избирателите на партията, които са гласували на втория тур, са дали подкрепата си за нея.“), първа оповести, че кирилицата е под заплаха и че лично се наема да я защитава. 

До края на кампанията обаче тя така и не посочи откъде всъщност идва тази заплаха. 

Кирил Вълчев – новият ни вицепрезидент, доскоро генерален директор на националната ни информационна агенция БТА – също изрази опасения относно употребата на българската азбука по време на кампанията, като заяви, че му се иска „на следващите президентски избори да не си говорим с арабски цифри, а с българските букви“ – каквото и да значи това. 

Сега проектът стъпва върху тезата на “Възраждане”, че в България има над сто закона, които по един или друг начин засягат употребата на официалния ни език, но липсва обща рамка за държавната езикова политика. Затова новият закон трябва да уреди използването му от държавните и местните органи, администрацията, образованието, здравеопазването, медиите, публичното пространство и електронната среда.

Но в това няма нищо ново - администрацията ни и сега работи на български език. Що се отнася до съда и образованието, законопроектът основно повтаря вече действащи правила. Гражданският процесуален кодекс, Наказателно-процесуалният кодекс и Административнопроцесуалният кодекс вече определят българския като език на производствата и гарантират превод за хората, които не го владеят. Законът за предучилищното и училищното образование също урежда българския като официален език в системата.