Увеличение за военните няма да има, ще се набляга на капиталовите разходи.

Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов в сряда сутрин по БНТ.

„Въпреки желанието и от моя страна, и от страна на Министерския съвет, и на министъра на финансите, в крайна сметка бюджетът е ограничен. Ако увеличим заплатите, трябва да отрежем от капиталовите разходи, а те са пряко свързани с договори и с механизма SAFE“, каза Стоянов.

По думите му ще има определено намаляване на финансовите средства, но бюджетът на Министерството на отбраната е достатъчно голям. Той изрази надежда това да бъде временно и отбеляза, че военните заслужават достойно заплащане.

Стоянов обяви, че административната реформа във военното ведомство вече е започнала. По думите му в последната по-мащабна структурна промяна е била направена през 2008 г., когато Генералният щаб е бил обединен с Министерството на отбраната. В момента две агенции се сливат в една, което ще доведе до съкращаване на още 22 щатни бройки.

Министърът съобщи, че над 500 цивилни служители вече са освободени, след като са придобили право на пенсия.

Той обаче не спомена, че в последните години заплатите на военните бяха вдигнати почти двойно. Само преди няколко месеца бяха увеличени и допълнителните възнаграждения.

Още три"Страйкър"-а идват до края на 2026 г., без компенсации за забавянето

По проекта за придобиване на нови бойни машини „Страйкър“ за пехотата работиха много правителства, отбеляза Стоянов.

Вчера бяха предадени първите пет машини на 61-ва механизирана бригада, а още 25 са готови.

"До края на годината очакваме да пристигнат още три, след което ще започне доставката на останалите машини", обясни министърът. 

Според него причините за забавянето са много, но не са от българска страна. „Хубавата новина е, че леко наваксахме изоставането“, каза Стоянов.

Попитан дали българският интерес е защитен и дали са предвидени неустойки, той обясни, че става въпрос за типови споразумения, които американската страна използва и при други държави. По думите му в тях не са предвидени конкретни клаузи за неустойки при забавяне. Страната ни обаче търси определени компенсации, които са „на добра воля“. Министърът уточни, че те обикновено са под формата на резервни части или предварително предоставяне на машини „Страйкър“ от старо поколение за обучение на българските военнослужещи.

„Словакия по същия начин е с договор, Румъния също. Няма такива клаузи. Това са договори, пак казвам, които са типови и американската страна не отстъпва с въвеждането на такива клаузи. Въпреки всичко, ние търсим определените компенсации, но тези компенсации са на добра воля. Получаваме такива, в интерес на истината.“

Прави се всичко възможно Велико Търново да стане регионален център за ремонт на бойните машини „Страйкър“, каза още Димитър Стоянов. Тези машини имат три нива на поддръжка. Първото и второто ще се извършват в нашите военни формирования, а усилията са третото ниво да бъде съсредоточено във Велико Търново. Имаме принципно съгласие от американска и канадска страна, обясни той.

Стоянов отбеляза, че амбицията е България да се превърне в регионален център за обслужване на бойните машини. Република Северна Македония също разполага със „Страйкър“ и целта ни е обслужването на машините ѝ да се извършва в България, добави министърът. 

България разполага с допълнителни възможности за финансиране по европейския механизъм SAFE, като значителна част от проектите за модернизация до 2030 г. ще разчитат на този ресурс.

„Изискванията на съюзниците ни от НАТО са 20% от разходите да бъдат за придобиване на нова техника. При нас те са около 35%. Други 20% са за текуща издръжка, където основно е включена инфраструктурата. Категорично отказваме да индексираме каквито и да са суми по договорите за инфраструктура, особено за „Граф Игнатиево“, коментира министърът на отбраната.

Стоянов заяви, че не може да се посочи конкретна година, в която България ще достигне технологичните възможности на съюзниците си. Процесът ще продължи с години, като целта е постепенно да бъде намалена разликата.

„Между технологичните възможности на българската армия и на нашите съюзници има технологична пропаст. И ние се опитваме по един или друг начин да наваксаме тази пропаст, да я позапълним. Грубо казано, с нашите технологични възможности. „Страйкър“ е такъв момент, F-16 е такъв момент, новият кораб, който се строи в България, е също такъв момент. Амбицирани сме със следващите проекти, които се развиват в Министерството на отбраната, да продължим да усъвършенстваме нашите способности и да се доближаваме все по-близо до нашите съюзници", каза той.

"Ако участват и страните в конфликта, мораториум в Черно море може да спре атаките"

Стоянов посочи, че ако в мораториум в Черно море, за какъвто заговори безадресно властта сред атаките с дронове по търговски кораби в българската икономическа зона, бъдат включени и „страни, които участват в конфликта“, би следвало атаките да спрат. "На масата за преговори за такъв мораториум трябва да седнат всички черноморски страни – Русия, Украйна, Грузия, Турция, България и Румъния. Всички заедно трябва да седнат и да решат този проблем", заяви Димитър Стоянов.

Било "абсолютна лъжа", че Букурещ ни е предлагал F-18 срещу дроновете

Стоянов категорично отрече твърденията, че Румъния е предлагала да изпрати изтребители F-18, които да унищожават морските дронове в района.

„Абсолютна лъжа. Заявявам го категорично. През цялото това време бях с министъра на отбраната на Румъния. Не е постъпило такова искане, а напротив – при разговор с него те имат същия проблем, който имаме и ние. Те действат изключително над територията на Румъния. Те имат същото ограничение, което имаме в нашата конституция, в нашия закон", декларира той.

Съюзнически самолет, който беше изпратен по наше искане за наблюдение, ни предостави предварителна информация. Имаме самолети, които са в дежурство и могат да реагират при необходимост, коментира министърът на отбраната.

По отношение на изказването на премиера Радев за произхода на дроновете, които поразиха пет кораба край българските брегове в рамките на по-малко от месец, Стоянов заяви, че според него румънската страна го е интерпретирала погрешно. Той пак повтори, че България трябва да разполага с ясни доказателства, преди да предприема дипломатически действия.

Всички събрани материали, включително отломки от дроновете, са предоставени на съюзници и партньори, а екип работи и на място в България.

Стоянов чакал по-бърза реакция от съюзниците за най-ясно заснетия дрон

Стоянов обяви, че очаква по-бърза реакция от съюзниците по идентифицирането на дрона, заснет при удара по контейнеровоза в района на Шабла. По думите му наличните изображения са достатъчно ясни, за да позволят идентификация, а България ще обяви резултатите от разследването независимо от това откъде е дошъл дронът.

„Интересното в ситуацията е, че този дрон беше заснет толкова ясно, че няма повече накъде. И ние очакваме много по-бърза ответна реакция от страна на нашите съюзници, защото те разполагат с невъобразима библиотека с такива сили и средства на Русия, на Украйна и на другите страни от Черноморския регион. За съжаление, още отговор нямаме. Очаквам го този отговор да дойде колкото се може по-скоро. Бъдете сигурни, че няма да скрием истината от българското общество. Тя ще бъде предоставена такава, каквато е, независимо дали дронът е дошъл от Украйна, от Русия, от друга страна, откъдето и да е“, твърди Стоянов.

С министрите на отбраната на Румъния и Турция било обсъдено как да бъде защитено корабоплаването в териториалните води на трите страни. „Подписахме съвместна политическа декларация, с която заложихме механизъм за следващи срещи както на политическо, така и на военно ниво. Следващата политическа среща ще бъде през декември в Букурещ, а през ноември в Анкара ще се проведе среща на началниците на отбраната“, обясни той.

Попитан каква е оценката му за причините военните действия да се пренесат толкова навътре в Черно море и близо до държави от НАТО, Стоянов посочи, че Русия прилага нова тактика – да изолира Украйна. По думите му действията на България са напълно достатъчни и член 4 от договора на НАТО не трябва да бъде задействан във всеки случай.

Никога не се е говорило за пращане на войници в Украйна, каза министърът от ПБ

Стоянов коментира и темата за споразумението с Украйна и възможността за участие на български военнослужещи в международни инициативи след края на войната. Това твърдение беше активно използвана в кампанията за президент, включително повтаряно многократно и от победилата на изборите Илияна Йотова, подкрепена от ПБ. Стоянов беше категоричен, че няма и не е имало опция България да изпрати свои войски в Украйна.

„Не, нямало е такава реална угроза. Такива спекулации имаше и през 2022 - 2023 година, когато бях министър и когато определяхме мобилизационния резерв. Това го правим ежегодно, едно време, пак ще започнем. Такива спекулации са се появявали, че изпращаме войски в Украйна. Не, не сме изпращали и няма да изпращаме войски в Украйна. Като министър на отбраната категорично заявявам, че няма как да се случи" каза той.

Ясно е разписано в закона кой има право и кой няма право да изпраща военнослужещи в Украйна, коментира още Димитър Стоянов. Той обясни, че Коалицията на желаещите разполага с определени сили, заявени за участие в мироопазваща операция на територията на Украйна след постигане на примирие.