Сключване на договори за обществени поръчки, за които няма осигурен финансов ресурс. Извършване на плащания едва когато има висок риск от натрупване на големи лихви за забава и/или влезли в сила съдебни решения. Драстично занижени прогнозни стойности при обществени поръчки, по които впоследствие се сключват анекси за суми, надвишаващи няколко пъти първоначалните. Недостатъчен и неефективен контрол, пропуски в документирането.

Тези констатации се съдържат в доклада на Сметната палата след одит за съответствие при финансовото управление на имуществото, поетите ангажименти, извършените дейности и отчетените разходи на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г., информира БТА.

Одитът е възложен от Народното събрание, а докладът е изпратен в определения срок – 30 октомври 2026 г., съобщиха тази сутрин от пресцентъра на Сметната палата.

Според съобщението докладът разкрива сериозни пропуски в стратегическото планиране на АПИ, както и липса на дългосрочна визия за развитие.

Установено е значително натрупване на сертификати за извършени и удостоверени дейности, чиято стойност многократно надхвърля наличния финансов ресурс, но процедурите за окончателното им одобряване и фактуриране не са приключили. Това е довело до забавяне на разплащанията и до несвоевременно признаване на съответните разходи и задължения в счетоводната отчетност на АПИ.

Вътрешните правила, документооборотът и контролът върху обществените поръчки и договорите за ремонт и поддръжка на пътища са непълни, ненавременно актуализирани и неефективни. Липсват обективни критерии за реда, по който да се извършват плащанията, което създава риск от субективизъм и забавяне на важни национални инфраструктурни приоритети, се посочва още в съобщението.

От Сметната палата припомнят, че АПИ е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на регионалното развитие и благоустройството и преобладаващата част от бюджета на МРРБ за периода е свързана с дейността на агенцията.

Договори за 18,2 млрд. лева при бюджет от 11,4 млрд. лева

По отношение на поемането на финансови ангажименти при ограничен ресурс одиторите установяват, че през разглеждания период АПИ е сключила договори на обща стойност над 18,2 млрд. лева при разполагаем бюджет от 11,4 млрд. лева.

Така поетите ангажименти надвишават наличното финансиране с 6,8 млрд. лева, или с близо 60 на сто. Това обвързва бюджетен ресурс за общо 11 години и два месеца – приблизително четири години и два месеца извън одитирания период.

Поради системния недостиг на средства на АПИ са отпуснати допълнително 1,6 млрд. лева по бюджета на МРРБ с постановления на Министерския съвет по бюджетна програма „Рехабилитация и изграждане на пътната инфраструктура“. От тях 1,2 млрд. лева са предназначени за текущи ремонти и поддържане на пътната инфраструктура.

Милиарди левове за допълнителни споразумения

По отношение на значителното надвишаване на прогнозните стойности Сметната палата е установила, че от общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа по 139 са сключени допълнителни споразумения, с които общата им стойност е увеличена до 5,6 млрд. лева. Това е със 78% над първоначалната прогнозна стойност.

По 64 договора за ново строителство с обща прогнозна стойност 4,8 млрд. лева са одобрени допълнителни споразумения за 1,9 млрд. лева.

Посочени са и 74 договора за основен ремонт с обща прогнозна стойност близо 747,4 млн. лева, по които са одобрени допълнителни споразумения за възлагане на дейности за още 42,7 млн. лева.

При проверката на механизма за индексация на цените заради инфлацията по сключени договори Сметната палата е установила, че АПИ е сключила 56 спогодби на обща стойност близо 1,1 млрд. лева. От тях към 30 юни 2026 г. са изплатени над 761 млн. лева.

Одиторите констатират системни нарушения на закона при подписването и изпълнението на тези спогодби – поемане на задължения без осигурен финансов ресурс, индексация по прекратени договори, липса на вътрешни правила и действия в отклонение от законовите изисквания.

Плащания се бавят с години

Друга основна констатация в доклада е забавеното отчитане на вече извършени дейности.

Сметната палата установява, че към средата на 2026 г. в АПИ има неодобрени сертификати от 2022, 2024 и 2025 г. Причината е липсата на регламентиран максимален срок, в който Управителният съвет (УС) на агенцията трябва да се произнесе по тях. Това води до забавяне с години на плащанията за вече извършена работа.

Според одиторите съществува и риск от субективно определяне на реда, по който да бъдат изплащани отделните сертификати, тъй като липсват ясни и обективни правила, а плащанията зависят от наличния финансов ресурс.

Одитът е разкрил и практика УС да одобрява наведнъж голям брой сертификати въз основа на един-единствен доклад от ресорната дирекция, без да е представен доказателствен материал за извършената работа – протоколи, измервания и лабораторни изпитвания.

Според Сметната палата съществува и риск от повторно възлагане и заплащане на едни и същи дейности.

Установено е също отклонение от принципа на текущото начисляване съгласно Закона за счетоводството. Разходите и задълженията за извършени дейности се признават счетоводно едва след издаването на данъчна фактура, което води до отлагане на отчитането им за следващи периоди.

Слаб контрол и липса на ясни правила

Четвъртото основно заключение от одита е свързано със слабостите в контролната система и вътрешните правила на АПИ.

Сметната палата установява остарели или непълни правила, а в някои случаи – пълната им липса.

В областните поделения, където се извършват основните дейности, организацията на работа и контролът не са писмено регламентирани, което е в несъответствие с вътрешните правила на АПИ.

Липсват и утвърдени единни процедури за извършване на проверки на място.

В доклада се посочва още, че агенцията няма единна система за отчет и контрол на сертификатите. Установени са недостатъци в документалната обоснованост и случаи на формално осъществяван контрол.

Въз основа на констатациите Сметната палата е отправила 10 препоръки и пет подпрепоръки към Управителния съвет на АПИ.

Докладът на Сметната палата бе коментиран от Теменужка Петкова.  Според нея "мантрата на управляващите за "лошото наследство" и "фактури в чекмеджета" рухна.

"Данните в одитния доклад де факто потвърждават информацията, с която разполагаме и за която уведомихме ЕК – че в АПИ са изготвяни сертификати за дейности със стара дата (от 2025 г.). Целта е ясна: да се прехвърлят разходи от 2026 г. в изтеклата бюджетна 2025 г., респективно на база на доклада на Сметната палата да се иска ревизия на бюджетния дефицит за 2025 г. и, разбира се, да се дискредитира предишното редовно правителство. Елементарен сценарий, съшит с бели конци, но друго едва ли можем да очакваме от тях", коментира Петкова.

___

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.