Евангелие по БТА: как държавната информационна агенция превърна църковните проповеди в новини

Докато генералният директор на Българската телеграфна агенция е в неплатен отпуск, като кандидат за вицепрезидент на предстоящите избори, неговото управленско наследство в медията продължава да функционира като добре смазана машина за религиозна пропаганда. Кирил Вълчев превърна неделното отразяване на проповеди в редовна задача за цялата кореспондентска мрежа на агенцията. Самият той не крие това — от изявлението си при встъпването във втори мандат с благословията на патриарх Даниил, до официалните му отчети като генерален директор на БТА за 2024 и 2025 година.

Въпреки че България е демократична и светска държава, общественият ресурс на БТА се използва за фаворизиране на православието, а редакционната независимост се е превърнала в параван за личните предпочитания на директора, който моделира националната агенция според собствените си убеждения.

Как изглежда тази политика на практика

Бегла проверка на информационния поток на БТА само за 18 октомври 2026 година показва публикации, по-присъщи на църковен бюлетин, отколкото на национална осведомителна агенция. От Велико Търново в 14:11 часа агенцията съобщава, че Христос идва, за да ни избави от смъртта и да даде надежда за възкресение, цитирайки отец Петър от храм „Възкресение Христово“. Малко по-рано, в 12:42 часа, новината от Търговище е призивът на отец Анатоли Тодоров християните да отстояват вярата си и да не се отричат от Христос. В Добрич отец Красимир Павлов е отразен с посланието, че когато сме искрени в скръбта си, Бог ни дава. В Ямбол акцентът пада върху молитвата и покаянието, а в Плевен отец Христо успокоява, че скръбта не бива да бъде израз на отчаяние.

Дописките изобилстват от изрази като „неделна проповед“, „света литургия“, „каза отец“, „спасение“, „покаяние“, „Божията благодат“, „спасението на душата“, „духовно обновление“, „Божието слово“, „християнската вяра“, „Царство Божие“, „надежда за възкресение“, „любов към ближния“ и „смирение, кротост и умение да прощаваме“. Редовното цитиране на библейски тектове и тълкувания на богослужебни книги от местни духовници обаче не е новина, а религиозна дейност, представена като журналистическа информация.

Управленското признание

Кой, как и защо превърна това в норма? Отговора дава самият Кирил Вълчев в публикация на БТА от 27 януари 2026 година, озаглавена „Патриарх Даниил благослови Кирил Вълчев в първия ден на новия му мандат“. В нея изрично се посочва, че „кореспондентите в 33 града в цялата страна започнаха системно да отразяват проповедите в неделя и на големи празници“.

Из отчета на генералния директор на БТА за 2024 г.

В отчета на генералния директор за 2024 година (стр. 30) това е записано като „започване на системно отразяване на църковния живот в неделните дни“. Като мотив за това е посочено, че „източноправославното вероизповедание е традиционна религия съгласно Конституцията“. В отчета за 2025 година (стр. 27) Вълчев свързва тази дейност директно с увеличения кадрови ресурс: „Благодарение на назначаването на втори кореспонденти в областните центрове БТА продължи започнатото през 2024 г. системно отразяване…“.

Журналистика или стенография

Съгласно Закона за БТА задачата на кореспондентите в 33-те града е да отразяват „икономическия, социалния, политическия и културния живот на регионите, предоставяйки точна и обективна информация“. Проповедите по своята същност са интерпретации на религиозни текстове и догми. Те са въпрос на вяра и морални поучения, а не обективни факти, които подлежат на журналистическа проверка.

Из отчета на генералния директор на БТА за 2025 г.

Ако свещеник е произнесъл проповед, това не я превръща автоматично в актуална новина от обществен интерес. Вълчев вади аргумента, че така се показва регионалният живот на местните общности. Популяризирането на националните традиции обаче не е достатъчно основание всяка публикация да губи нуждата си от конкретен новинарски повод. Превръщането на призиви за покаяние в постоянна част от новинарските емисии подменя информационната функция на агенцията с доктринална и свежда кореспондентите до редовни хронисти на Българската православна църква.

Двоен стандарт с парите на данъкоплатците

Управленското решение да се превърнат неделните проповеди в редовен елемент от националния информационен поток се опира на чл. 13, ал. 3 от Конституцията: „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание“. Тази алинея обаче е извадена от контекст. В Решение № 12 от 2003 г. на Конституционния съд ясно се посочва, че провъзгласяването на православието за „традиционна религия“ има констатиращо и историческо значение, а не нормотворческо. Конституцията не задължава държавните институции – включително БТА – да обслужват църквата с публични средства.

Нещо повече, чл. 6, ал. 2 от основния закон постановява равенство и недопускане на привилегии, основани на религия. Данъкоплатците в България са хора с най-различни убеждения — православни, мюсюлмани, протестанти, католици, атеисти и агностици. Използването на техните данъмни отчисления под формата на държавен бюджет за заплати на втори кореспондент в бюрата на БТА в страната, редактори и техническа инфраструктура, посветени на системната журналистическа поддръжка на само една религиозна институция, категорично създава такава привилегия.

Според самите годишни отчети на БТА православният църковен живот се отразява всяка неделя, докато за останалите вероизповедания са предвидени само „значими празници и събития“. Това е самопризнание за двоен стандарт, при който едните получават редовно отразяване, а за другите е необходим специален повод.

Световният стандарт и аномалията БТА

Когато сравним редакционната политика на БТА със стандартите на водещите световни информационни агенции като Reuters, Agence France-Presse (AFP) и Deutsche Presse-Agentur (DPA), контрастът е поразителен. Принципите на международните агенции почиват на една обща основа: религията се отразява строго като обществен, политически и културен феномен, а не като трибуна за системно разпространяване на религиозно учение.

Според „Принципите на доверие“ на Reuters журналистите нямат право да заемат страна по религиозни въпроси и не използват мрежата за цитиране на обикновени литургии. Цитат от духовен лидер се допуска по изключение — само ако съдържа извънредно политическо или социално послание. Уставът на френската AFP, повлиян от традицията на светската държава, третира религиозните институции строго като обект на наблюдение. Репортер на AFP никога не би бил изпратен в местна енория, за да предаде думите на свещеника за „спасението на душата“. Водещата германска агенция DPA също отразява църковния живот единствено на равнището на големите институционални и обществени събития.

На фона на тези утвърдени световни практики, превръщането на амвона в постоянен източник на национални новини е безпрецедентна аномалия за обществено финансирана медия. Нито една голяма световна агенция не създава специален щатен капацитет, чиято изрично отчетена цел е да обслужва ритуалите на една конкретна църква. Това няма нищо общо със стандартите на съвременната агенционна журналистика — това е налагане на религиозна доктрина чрез лостовете на държавна медия.

За истината

---

Източници

27.01.2026 Патриарх Даниил благослови Кирил Вълчев в първия ден на новия му мандат като генерален директор на БТА

Статии в БТА за месец октомври т.г.

Годишни отчети на БТА