Каква е разликата между непредпазливост и евентуален умисъл, когато е настъпила смърт при ПТП?

В последните години - макар че статистиката сочи, че жертвите на пътя номинално намаляват, хората демонстрират все по-голяма нетърпимост към извършителите на престъпления по транспорта. И това е логично, тъй като пътните безобразия са от най-лесно видимите за всички. Плюс това често са резултат от дразнеща наглост, самонадеяност и незачитане на установения ред и нормите на обществото.

Убиецът на Милен Цветков - Кристиан Николов, въпреки младата си възраст, отлични характеристични данни и напълно чисто съдебно минало, получи присъда, като върховната инстанция ВКС го призна за виновен в "евентуален умисъл".

А пък Георги Семерджиев - по-"шарен" и от татуировките си, с N-броя полицейски регистрации и актове, подсъдим за друго престъпление към момента, и също под въздействие на наркотици, когато уби две момичета, получи 5 присъди - но и най-тежката от тях - за самото ПТП, бе за причинена смърт по непредпазливост.  

Начо Пантелеев, който помете футболната легенда Ферарио Спасов, също караше със 165 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч и също получи 9 години, но "по непредпазливост". Деянието бе квалифицирано като "особено тежък случай", извършено при по-тежката форма на непредпазливост – престъпна самонадеяност.

Най-прясното дело: тъмно, дъжд, и самонадеян 25-годишен с "Мерцедес"

Два часа след полунощ на 19 април 2025 г. 25-годишен се носи с мерцедеса си по Софийския околовръстен път (т. нар. Старо околовръстно, където пътят е най-обикновен, двупосочен, лошо осветен и осеян с дупки, б.а.) в посока от с. Световрачене към с. Локорско. В района на ТИР паркинг той "лети" със скорост 165 км/ч, несъобразена с атмосферните условия - вали силен дъжд, слаба е видимостта и е в тъмната част на денонощието.

Експертизата установява, че съобразената с тези условия скорост следвало да бъде не повече от 57 км/ч. Обвиняемият убива на място напълно невинния шофьор на движещ се пред него в същата пътна лента „Фолксваген Пасат".

Днес Софийската градска прокуратура обяви, че предава на съд младия мъж по текста от НК, за който по непредпазливост е причинил смърт и който текст (чл. 343, ал. 1, б. "в") предвижда лишаване от свобода от 5 до 8 г., а в особено тежки случаи - от 8 до 12 г.

Промените в НК, които допуснаха при такъв случай и доживотна присъда

От 29 юли м.г е в сила ал. 4 от предходния чл. 342, която изрично посочва, че при "пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека" се допуска дори наказание:

"лишаване от свобода от дванадесет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от тринадесет до двадесет години или доживотен затвор".

Ако оставим настрана очевидните факти при ПТП-то с младежа с Мерцедес: че е извършено преди тежката промяна на закона и че е спорно дали е в населено място, защо все пак един път е по непредпразливост, друг път - с евентуален умисъл?

Темата с тежестта на обвиненията продължава да е сред най-"тънките" въпроси при дела, по които има алкохол, наркотици, превишение на скоростта с над 50 км/ ч (или изредените по-горе няколко други признака). 

В действията си прокуратурата основно се ръководи от две решения на ВКС - споменатото за катастрофата с Милен Цветков и още едно. То касае инцидент в Бяла Слатина, станал на 8 март 2021 г., когато Иван Петров, известен с прякора Шумахера, освен че блъска смъртоносно пешеходец, се връща на задна и го прегазва пак.

Върховните съдии пишат по него:

"Деецът е действал при пряк неопределен умисъл при извършване на престъплението и аргументите му не могат да бъдат оборени с разумни доводи. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и е предвиждал неизбежното настъпване на общественоопасните последици от него - смъртта и телесните повреди на намиращите се на улицата лица, едно от които вече веднъж прегазено от него, паднало на земята и без възможност да се премести, за да избегне повторния удар, като е искал причиняването именно на този резултат със своето поведение."

Казано просто - нормата за превишаване на скоростта с над 50 км/ч не се разглежда самостоятелно, а се свързва и с други обстоятелства. 

Запознати ни дадоха най-схематично следната илюстрация:  

  • Самонадеян си, когато например си излязъл да караш - да, с ужасно превишена скорост, или неправоспособен, или под въздействие на алкохол/наркотици, но смяташ по някакъв начин, че може да владееш ситуацията; 
  • Евентуален умисъл има, когато извършителя не го интересува какви последствия ще предизвика.

Затова и - колкото и парадоксално да звучи - случването на престъплението в тъмната част на денонощието (например при Семерджиев), понякога играе в полза на подсъдимия, защото съдът приема, че така му е по-трудно да предвиди настъпилите фатални последици. А не ги е желаел.

При Кристиан Николов, напротив: приближавайки кръстовището с Милен Цветков, който в този злощастен момент чака на червен сигнал, дрогиран, той дори ускорява джипа си Ауди Q7, което трудно се връзва с "небрежност".

Най-общо - границата между самонадеяността и евентуалния умисъл не се определя от това колко грубо е нарушен ЗДвП, а от това дали водачът е вярвал, че ще избегне смъртта, или е съзнавал възможността за настъпването ѝ и се е примирил с този резултат.